Разкритията за картел на пазара на горивата е сред водещите теми на петъчните вестници.

„Комисията за защита на конкуренцията започва производство срещу "Лукойл Нефтохим Бургас" АД за злоупотреба с господстващо положение. В допълнение ще има производство и за съгласуване на цените на пазара на горива в България. То е насочено освен срещу "Лукойл България" и срещу "Шел България", "Ромпетрол България", "Еко България", "ОМВ България", "Петрол" и "НИС Петрол".

Това е записано в решение на комисията, което не подлежи на обжалване и следващо обширен секторен анализ на пазара на горива. Той е поредният в този сектор, като този път обхваща периода януари 2012 г. - 30 юни 2015 г.

С решението си комисията информира министъра на финансите за нуждата според неговите правомощия да се предприемат мерки, които да подобрят конкурентната среда на пазара на горива.

Комисията е установила в анализа си, че възможните отклонения от средните дневни стойности на продажните цени на автомобилните горива между различните търговски обекти са обикновено между 2% и 5%.

За така наречените ведомствени бензиностанции се препоръчва приемането на цялостна регламентация, която би създала прозрачна и предвидима законова рамка за всички участници на съответния пазар и възможност за упражняване на ефективен държавен контрол върху дейността на тези обекти...” – в. „Дневник”.

„КЗК разследва 7 компании за картел при горивата

Комисията ще проверява дали "ЛУКойл Нефтохим" има господстващо положение на пазара

Говорителят на КЗК Марио Гаврилов представи вчера резултатите от секторния анализ за горивата в отсъствието на ръководството на комисията. "Цените на петрола вървят надолу, а цените на бензин и дизел на дребно остават същите", коментира той...

Близост в ценовата политика е била засечена при "Шел България", "Ромпетрол България", "Еко България", "OMW България", "Петрол", "НИС Петрол" и "ЛУКойл България". Отделно от разследването срещу тях започва и производство за установяване на господстващо положение срещу "ЛУКойл Нефтохим". Ако нарушенията се докажат, фирмите могат да бъдат глобени с до 10% от оборота им за последната финансова година.

Съмненията за нарушения са описани в подробен секторен анализ, който обхваща периода от началото на 2012 г. до юни миналата година. Анализът започна през миналото лято, но бе приключен едва вчера.

"Цените на горивата на дребно не се влияят от драстичното поевтиняване на суровия петрол. В резултат българите са зареждали скъпи бензин и дизел, макар да не е имало основания за това. Седем петролни компании масово не са се съобразявали с по-ниските производствени цени и са пропускали да отразят намалението при продажбите си на дребно", сочи анализът на комисията.

"ЛУКойл Нефтохим" е продавала горива на свои външни партньори на по-ниски цени, отколкото на пазара у нас. В същото време българският пазар заема най-голям дял в реализацията на продуктите, обясни говорителят на КЗК Марио Гаврилов. "Това е ясен симптом за изкривяване на пазарната цена", каза той.

Самото производство за картел обаче може да се точи с години. Причината е, че няма конкретен срок, в който КЗК да се произнесе. Тепърва предстоят размяна на документи, изслушвания и евентуално проверки на място, обясни Гаврилов. "Ние не сме наясно доколко тези фирми ще ни сътрудничат", каза още той.

През лятото на 2013-а и на 2015 г. и седемте фирми продължително са задържали цената на дребно на високи нива, отчитат от КЗК. "Липсва адекватна реакция спрямо понижението на цената на едро и производствената цена, което би могло да е в резултат на антиконкурентни практики като картел", заяви Гаврилов. С колко точно отгоре са продавали големите играчи обаче не стана ясно, защото било търговска тайна. Конкретните числа са изтрити и от доклада на комисията, качен на нейния сайт. "Ако до даден момент лъвският пай от печалбата е отивал при производителите и при търговците на едро, тя в един момент отива при търговците на дребно", описа ситуацията той. Съмнение породил и фактът, че задържането на високите цени не се прави само от една-единствена компания...” – в. „Сега”.

„Действията на КЗК за проверка на бензиностанциите за картелно споразумение и на рафинерията "Лукойл Нефтохим" за злоупотреба с монополно положение са в унисон със съмненията на правителството. Това коментира преди минути премиерът Бойко Борисов при завръщането си от Израел.

"Юни месец сезирахме КЗК, след като направихме доста действия по бензиностанциите и митническите складове. Мога да поздравя КЗК, че най-сетне са излезли с решение, което е в унисон с нашите съмнения. Сега започват обстойни проверки, което надали някой е вярвал, че ще се случи", каза Борисов...” – в. „24 часа”.

Вестниците цитират и коментар на Борисов за втория лифт в Банско.

„Попитан какво се очаква за казуса с концесията на ски зоната над Банско и не се ли притеснява, че „50 човека, които броят соколи за милиони лева, блокират развитието на зимния курорт, премиерът каза:

„Соколите са много важно нещо. А магистрала „Хемус“ я забавихме с една година заради щъркелово гнездо, за да се излюпят птичетата. Навсякъде сме направили тунели за костенурки, за мечки, за вълци, за лисици. Помните, че сами изкоренявахме, за да не се развали едно блатно кокиче. Така че в областта на екологията полагаме огромни усилия. В същото време личните взаимоотношения между собствениците на Банско и тези организации (зелените – б.а.), създават толкова шум в обществото и се изсипва толкова негативна енергия, че не искам изобщо да се замесва правителството. Аз съм за втори лифт на Банско и считам, че е престъпление да го няма. Но има безпокойство у еколозите, че ако се подпише, в някои други територии ще се застраши природата. Затова им давам последен шанс да се съберат и да се разберат“...” – в. „Труд”.

„Премиерът Бойко Борисов е заръчал на министъра на околната среда Ивелина Василева да събере на публичен дебат и желаещите да инвестира в Банско, и природозащитниците, защото "като си бият каските" нямало как да стане. Според него втори лифт в зимния курорт трябва да има, но при спазването на правилата, за да не се смята, че "даден олигарх нещо даром се дава", както и при запазването на природата...

Според него личните взаимоотношения между собствениците на Банско и природозащитните организации създават шум в обществото, който води до изсипването на негативна енергия, че той по никакъв начин не желаел да замеси правителството в която и да е от двете страни...

Той се обяви като привърженик на построяването на втори лифт на Банско, защото ще е "престъпление да го няма". "В същото време има безспокойствие от страна на екоорганизациите за някои други части от курорта, които ако бъдат подписани по начина, по който се предлага, би могло да застрашат природата", уточни той и добави, че затова дал последен шанс за публичен дебат, организиран от екоминистъра...” – в. „Дневник”.

Включването на армията в охраната на границата продължава да е сред актуалните теми на всекидневниците.

„137 депутати гласуваха единодушно армията не само да съдейства, но и пряко да участва в охраната на държавните граници.

И на първото четене миналата седмица нямаше нито един глас "против" или "въздрържал се". Тогава 156 депутати гласуваха "за".

Депутатите записаха, че силите и средствата, с които армията ще участва в охраната на границата ще бъдат уточнени допълнително от МО. Междувременно, обаче, вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова заяви, че най-вероятно военните ще участават в съвместни патрули с граничарите, но няма да носят оръжие. Тази новина предизвика несъгласието на доста депутати. Бившият началник на генералния щаб ген. Михо Михов каза, че това е недопустимо и така промяната в закона губи своя смисъл, след като армията не се използва по предназначение като въоръжена сила.

Според депутати не е възможно военните да вършат работа само с каски и бронежилетки. Михов коментира, че нито Бъчварова, нито министърът на отбраната Николай Ненчев са експерти в областта и уточненията трябва да бъдат извършени от главния секретар на МВР и началника на отбраната...” – в. „24 часа”.

В. „Труд” цитира по темата министъра на отбраната Николай Ненчев:

„Готови сме във всеки един момент да защитим териториалната цялост и да окажем пълно съдействие на МВР и „Гранична полиция“ по охраната на държавната граница“...

„Водещи в опазването на държавната граница остават МВР и „Гранична полиция“, каза министър Николай Ненчев. „Когато от нас бъде поискано, ще откликнем с необходимите ресурси, техника и личен състав, за да подкрепим усилията на МВР. Имам готовност да подпиша заповед, с която да възложа ангажимента на началника на отбраната, командира на Съвместното командване на силите, службите „Военна полиция“, „Военна информация“, Военновъздушните сили или Военномедицинска академия - да предприемат всички действия, които е необходимо, когато се нарушават законите, които регламентират охраната на българската граница“, заяви министър Ненчев. И допълни,че предстои в Министерски съвет да бъде представен финансов разчет за осигуряване на дейностите по границата...

„С огромно спокойствие посрещам слуховете за смяната ми. Тя би трябвало да бъде коментирана в рамките на политическата сила, от която съм излъчен. Нека пак да го кажа: с огромно спокойствие посрещам това, никога не съм се безпокоял, не си правя и илюзии, тъй като се занимавам с политика повече от 25 години, така че съм абсолютно спокоен.”

Това каза в Благоевград министърът на отбраната Николай Ненчев по повод появилите се информации,че до дни щял да бъде махнат от поста му.

Ненчев и началникът на отбраната генерал-лейтенант Константин Попов се срещнаха в Благоевград с личния състав на военно формирование 26 400...”

Задължителното гласуване и промените в изборния кодекс също са във фокуса на всекидневния печат.

„Депутатите от Правната комисия одобриха въвеждането на задължително гласуване. На първо четене на заседание в сряда следобед те приеха предложението на Патриотичния фронт въпреки възраженията на опозицията, че подобна поправка е противоконституционна.

Предвиждат се глоби за неупражнилите си право на глас - лишаване от социални помощи за срок от 3 месеца или глоба от 50 лв. Наказания не се предвиждат само за хората с трайни увреждания и възрастните над 80 години. Сред приетите предложения е завишаване на прага за преференциите на местния вот.

На първо четене бяха одобрени и всички предложения на ГЕРБ и на РБ - създаване на избирателен район "Чужбина", намаляване на кампанията от 30 на 21 дни, премахване на номерата в бюлетините. Между партньорите обаче има различия в идеята им за електронно гласуване - реформаторите искат то да бъде въведено напълно през 2018 г., а ГЕРБ - да е експериментално и резултатите от него да не се отчитат.” – в. „Стандарт”.

„Дебатите при първото четене по 14-те законопроекта за промени в Изборния кодекс (ИК) в парламентарната правна комисия се превърнаха в поредното ярко доказателство за безпринципност и задкулисни договорки. След тричасово заседание народните представители направиха вота задължителен, което доведе до приемане на абсурдни наказания за отказалите да се подчинят, като спиране на социални помощи и отпадане на несъществуващи поощрения за участниците в изборите.

Ходенето до урните под строй бе идея на Патриотичния фронт и "Атака", но проектът на Волен Сидеров отпадна заради изискването за образователен ценз. Преди 2 г. задължителното гласуване, предложено от ГЕРБ, бе отхвърлено заради противоречие с конституцията, според която вотът е право, а не задължение. Сега обаче предишните противници от БСП се въздържаха, а представителите на ДПС обещаха да се обърнат към КС, ако промяната мине в пленарната зала. Без възражения бе прието и предложението на Валери Симеонов глобата за отказ от участие в избори за работещите българи да е 50 лв., а социално слабите да бъдат лишавани от помощи за срок от три месеца. Изключение се допуска само за хората с трайни увреждания и за избирателите над 80 г. Санкцията към социално слабите ще се налага с мотивирана заповед на кмета, уточняват фронтоваците. Още по-смехотворен е текстът, че ако "нарушителят" не може да бъде намерен на адреса му до три пъти, заповедта ще бъде сложена на "подходящо място" в общината.

Като мярка срещу търговията с вот бе прието и друга абсурдна идея на ПФ - по време на кампания да се забрани раздаването на "подаръци, награди и др., с изключение на знамена, печатни и агитациионни материали с пазарна стойност до 2 лв." Не стана ясно обаче кой ще следи и наказва за неспазването на тази забрана.

Скоростното гласуване на измененията накара ДПС се усъмни, че ГЕРБ и патриотите играят заедно и че на по-късен етап задължителният вот може да отпадне за сметка на други предложения на Симеонов в ИК. Свилен Иванов от ГЕРБ косвено потвърди предположението на ДПС - според него в законопроекта на ПФ има и други предложения, освен задължителния вот. Депутатите се съгласиха с ПФ за вдигане на преференциалния праг за попадане в общинските съвети до 50 на сто от общинската избирателна квота.

Без дебат и без проблем се промуши и премахването на 7-процентния преференциален праг за влизане в общинските съвети, предложено от ДПС. То предвижда "преференциите за отделните кандидати да са валидни, ако броят на гласовете за кандидата е не по-малко от общинската избирателна квота". Шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) уведоми присъстващите, че неговата група също предлага редакция на въпросния текст, предвиждаща прагът от "не по-малко от 7 на сто" да се изчислява на база подадения вот за съответната листа, а не от общинската избирателна квота...” – в. „Сега”.

Вестниците съобщават и за предложения на синдикатите за минималното заплащане на висшистите.

„Минимална заплата за висшисти иска КНСБ. Идеята е тя да е 150% от минималното възнаграждение за страната, което в момента е 420 лв. Мярката е наложителна поради факта, че на новозавършилите висшисти масово се предлагат заплати в порядъка на 500-600 лв., което действа демотивиращо на младите хора, коментираха синдикалистите. Фрапиращ пример за това е БАН, където младите учени и чистачките получават приблизително едни и същи суми.” – в. „Сега”.

„Да се въведе минимална заплата за висшисти, които работят по специалността си, предлага КНСБ. "Оплакваме се, че нямаме инженери и висококвалифицирани кадри, но на новопостъпващите специалисти се предлагат заплати от порядъка на 500-600 лв.", коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров. Затова синдикатът предлага от 2017 г. за тези работни места възнаграждението да не пада под минималната заплата за страната плюс 50% отгоре. За догодина правителството планира най-ниското месечно възнаграждение у нас да нарасне от сегашните 420 лв. на 460 лв. Това означава, че ако се одобри идеята на синдиката, висшистите, които работят по специалността си, не могат да се разписват под 690 лв. на месец. Под висшист трябва да се разбират и хората с бакалавърска степен, уточниха от КНСБ.

Профсъюзът ще настоява всяка година да се водят преговори за ръст на доходите в частния сектор с определени препоръчителни проценти. Подобни преговори и прилагане на препоръчителен индекс за ръст на възнагражденията в частния сектор бе определен веднъж вече през 2007 г. и той бе от порядъка на 15%. След кризата от 2008 г. обаче тази практика повече не се повтори. "Предлагаме тази година на масата на преговори за новите осигурителни прагове за 2017 г., да сложим и определянето на препоръчителни проценти на нарастване на възнагражденията в частния", съобщи Пламен Димитров. За много сектори според КНСБ може да се договорят ръстове от 10-15% на заплатите. Тези индекси няма да са задължителни, а препоръчителни, но синдикатите очакват фирмите с добри резултати да се съобразят с тях.

Друго искане на синдикатите е от догодина минимални осигурителни доходи да станат със закон минимални заплати по сектори и професии. За 17 сектора благодарение на колективните трудови договори това вече е факт, посочиха от КНСБ. Колективното и браншово трудово договаряне обаче в момента обхваща само една трета от работещите, затова синдикатите искат да се въведе законов регламент за подобно договаряне.

"Всички тези мерки трябва да постигнат не само по-високи доходи в страната, но и по-справедливо преразпределение на произведения брутен продукт", заяви Пламен Димитров. Според синдикатите малко са секторите, в които работниците получават достатъчна компенсация за наемния си труд. През последните години обаче има положителна тенденция в тази насока. Ако през 2011 г. 35.7% от произведения БВП е отивал като възнаграждения за работещите, то за 2015 г. този дял е 41.6%. Нашата цел е през 2017 г. да достигнем 45%, заяви Пламен Димитров...” – в. „Стандарт”.