Около 122 хиляди български и румънски граждани разчитат на социални помощи в Германия, показват данни на Федералната агенция по труда в Германия, цитирани от Дойче Веле.

Само за една година (от септември 2014 до септември 2015) техният дял се е увеличил с над 3% – до 17,2 на сто. “Броят на хората, които са безработни и получават социални помощи, нараства бързо, особено сред българите. През септември 2015 г. 62 хиляди българи са получавали социални помощи в Германия, което е с 50% повече в сравнение с предходната година”, казва пред “Зюддойче Цайтунг” миграционният експерт към Агенцията по труда проф. Херберт Брюкер.

В тази група влизат и много хора, които работят, но са зависими от помощи, тъй като заплащането им е твърде ниско. Статистиката сочи, че за една година в Германия са пристигнали нови 140 хиляди българи и румънци. Като цяло те бързо се ориентират и много от тях си намират работа на тамошния трудов пазар. Но в същото време нараства и делът на хората, които разчитат на социални помощи, допълва професорът по икономика. Заради увеличаващия се брой граждани на ЕС, които получават социални помощи в Германия, социалната министърка Андреа Налес поиска да бъдат орязани плащанията за граждани на страни от ЕС. И с това постави началото на широк обществен дебат. Кметът на Хамбург и заместник-председател на германските социалдемократи Олаф Шолц се включи в него с предложението гражданите от страни-членки на ЕС да имат право на социални помощи само ако преди това са живели и работили поне една година в Германия. А сега и канцлерката Ангела Меркел изглежда склонна да подкрепи идеята за орязване на социалните помощи за граждани от страни-членки на ЕС “Трябва да помислим дали всеки безработен в Германия трябва да има право да получава социални помощи”, каза тя след среща в Берлин с румънския си колега Дачиан Чолош. За същото, впрочем, отдавна настоява и британският премиер Дейвид Камерън. Неговото искане е още по-радикално: граждани от други страни в ЕС да получават социални помощи във Великобритания само ако преди това са работили минимум четири години на Острова.

Темата за социалните помощи е изключително оспорвана, при това не само в Германия. Миналото лято Европейският съд постанови, че граждани на ЕС, които никога не са работили в Германия, нямат право да получават помощи по програмата Харц-4. Няколко месеца по-късно и Федералният социален съд в Касел потвърди правото да се отказват плащания Харц-4 на чужденци от ЕС, но от друга страна обяви, че тези хора имат принципно право на социални помощи. Съдиите в Касел постановиха, че най-късно след шест месеца пребиваване в страната чужденците следва да получат право на социални помощи. Те се позоваха на решение на Германския конституционен съд, според което “съществува основно право на екзистенцминимум, гарантиращ достойно човешко съществуване”.