На 20 декември православната църква отбелязва св. Игнатий. Тази година обаче Светия Синод реши да измести празника на 19 декември. От Светия Синод обясниха, че празникът е изместен само за тази година, за да не съвпада с Предпразненство на Рожденство Христово, което се пада в неделя, 20 декември, и също е голям празник.

Наричат го Игнатий Богоносец защото, когато бил малко дете, Исус Христос го вдигнал на ръце и казал на учениците си "“Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно.”. Свети Игнатий служи четиридесет години като епископ на църквата в Антиохия. Римският император Траян го хвърлил на лъвовете, защото не искал да се моли на римските богове. След смъртта си светията се явявал на вярващите в него и им помагал при лечението на различни тежки болести, пише Hera.bg. На този ден започват и родилните мъки на Божията майка.

В българските вярвания денят се нарича Игнажден и за народа започва Новата година. Денят се смята, че има магическа сила и за това предците ни следели всички символи и знаци през този ден, извършвали се и много магически ритуали.

В огнището се слагало голямо дърво наречено Бъдник с него се викало Бъдни вечер. Вярвало се, че ако надникнеш в огъня на Бъдника ще видиш миналото и настоящето си. Неомъжените моми слагали в огъня еньовска китка за да видят лика на съпруга си.

Много характерен за този ден е ритуала "Полазване". С очакване дали ще бъде добър първия гост в дома били домакините. Какъвто е "полазника" такава ще е годината смятали те. Полазникът пристигал рано сутрин, носейки дърво в ръката, поздравявал стопаните и пожелавал: "Да ви е честита младата година!". След това разравял с пръчка добре огнището с Бъдника за да излезнат искри и изричал:

"Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, теленца, дечица, мед и масло, бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!".

След това поръсвал с пшеница и благославял да порасне жито там дето е расло и дето не е расло. На стола, където стоял полазника, слагали глава чесън против магии, след това стопаните го гощавали богато и дарявали с кърпа и риза.

Дните от Игнажден до Бъдни вечер се наричат Мъчници и се смята, че през тези дни нераждалите жени не трябва да подхващат домакинска работа, за да раждат по-лесно.

На Игнажден всички работят усилено. Почиства се цялата къща, а метлата с която е заметено се изхвърля заедно с боклука. На малките деца се издърпват ушетата, за да растат по бързо.

Трапезата на Игнажден

На игнажден стопанката меси обредна пита с мая, която вечерта се разчупва, у когото остане по-голямото парче се смята, че в него ще е късмета.

Проготвя се жито и царевица за берекет и първо се дава на момите в къщата. Готвят се и сармички. Домакинята давала по два ореха на всеки от семейството, а на Бъдни вечер се гадаело по тях. Месят се колачета за здраве, на масата присъства също ошав, картофи, ястия с праз или булгур, мед.

На празникът не се изнася нищо от дома "да не излезе берекетът", не се иска и дава на заем, а като се върнеш трябва да се върнеш с пълни ръце.