Според Истанбулската конвенция, приета през 2014 година от Съвета на Европа и ратифицирана от 14 държави, включително Турция и Албания, но не и от България, държавите се задължават да криминализират домашното насилие.

За разлика от България, където побоят над съпругата например, остава ненаказан или се гледа по Закона за домашното насилие като гражданско, а не наказателно дело, в страните, ратифицирали конвенцията, семейните и роднинските връзки се явяват утежняващо вината обстоятелство.

Причината, поради която България не е ратифицирала Истанбулската конвенция, е невъзможността и нежеланието да предприеме всеобхватни мерки и да въведе социални услуги в тази сфера. Ратифициране без обезпечаване означава България да бъде губеща във всяко дело в Страсбург.

А проблемът съществува и се задълбочава, твърдят от фондация „Джендър алтернативи” в Пловдив, където оказват редица услуги на жертви на домашно насилие като неправителствена организация, предава кореспондентът на БГНЕС от града.

Само за 2014 година към фондацията са се обърнали за помощ 280 души, 85% от които са жени. Средната възраст на пострадалите е между 44 и 50, което дава основание да се твърди, че все повече ще се увеличават пострадали от деца и внуци възрастни родители. Това наблюдение се потвърждава от факта, че всяко четвърта жертва попада в тази категория. Почти всички, обърнали се за помощ, са от град Пловдив, твърде малко хора от областта знаят, че все пак има някакъв изход. Образованието няма нищо общо с природата на насилник- колкото по-образован е един човек, толкова по-перфидно може да тормози психически другия. В 64% от случаи насилието е извършено от съпруг. Причина за растящото насилие към родители и баби и дядовци, е все по-честото оставане у дома на пораснали деца, спор за имоти, наркотици. В осем процента от случаите насилието е извършено от родители към деца.

От началото на 2015 година до края на октомври случаите са 194. Тези дни в Пловдив почина възрастен мъж, пребит до смърт от сина си. Побоят продължи в асансьора на болницата, където той бил докаран, прехвърли се и върху придружаваща го санитарка. По- чести и типични са обаче случаите, в които тормозът продължава с години и обикновено съпругата е негова жертва. От фондация „Джендър алтернативи” имат наблюдението, че след подобен дългогодишен тормоз и потискане на реакцията, често жените се разболяват от депресия, дори от нелечими болести.

Пловдив не е изключение за ситуацията в цялата страна. Законът за домашното насилие предлага мерки, които са по-скоро пожелателни и трудно спират насилника. Единствено ратификацията на Истанбулската конвенция и нейното изпълнение би променило нещата, смятат от фондацията. Единствената социална услуга, осигурена от община Пловдив, е създаването на убежище с възможност за девет души. Там жени, обикновено с деца, могат да останат от три до шест месеца, а адресът е таен.