Събития:

1414 г. — Чешкият религиозен реформист Ян Хус е арестуван от Инквизицията, една година по-късно е осъден на смърт като еретик и е изгорен на клада.

1520 г. — Експедицията на Фернандо Магелан преминава Магелановия проток и навлиза в южно море, което нарича Тихи океан.

1729 г. — В Луизиана (САЩ) се стига до кръвопролитие — местните индианци избиват над 200 бели заселници.

1821 г. — Панама обявява независимост от Испания и се присъединява към Велика Колумбия.

1843 г. — Хавайските острови получават независимост в резултат на договор между Англия и Франция.

1878 г. — Българското книжовно дружество прекратява дейността си в Браила и решава да се пренесе в София.

1878 г. — В София е създадена Публична библиотека, която по-късно прераства в Народна библиотека Св.св. Кирил и Методий.

1880 г. — Княз Александър Батенберг назначава ново правителство с премиер Петко Каравелов.

1890 г. — В Илинойс (САЩ) се провежда първообраз на съвременното автомобилно рали.

1893 г. — В Нова Зеландия за първи път е упражнено правото на жените да гласуват в избори.

1905 г. — Ирландския националист Артър Грифит основава политическата партия Шин Фейн, чиято цел е независимостта на Ирландия.

1912 г. — Албания обявява независимостта си от Османската империя с Декларацията от Вльора.

1916 г. — Първата световна война: Германия извършва нападение над Лондон със самолет.

1918 г. — Съставено е ширококоалиционно правителство на България, начело с Теодор Теодоров.

1919 г. — В Англия е избрана първата жена-депутат — лейди Астор.

1943 г. — Втората световна война: В Техеран започва срещата на държавните ръководители от Антихитлеристката коалиция — Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин.

1944 г. — Втората световна война: Японският авионосец Шинамо е потопен от американска подводница — загиват 1 435 души.

1948 г. — В САЩ започва продажбата на фотоапарата Полароид.

1958 г. — Чад, Габон, Мавритания и Република Конго стават автономни републики в рамките на Френската общност.

1960 г. — Мавритания обявява национална независимост от Франция.

1966 г. — Държавата Бурунди е обявена за република.

1970 г. — Йорданският премиер Васфи ал Тал става жертва на атентат в Кайро.

1974 г. — Провежда се последният концерт на Джон Ленън.

1975 г. — След двумесечна гражданска война в Индонезия, Източен Тимор се отцепва и обявява независимост; реална независимост държавата постига през 2002 г.

1989 г. — Студената война: Нежната революция — виждайки нарастващите улични протести, комунистическата партия на Чехословакия обявява, че ще предаде монопола си върху политическата власт.

1989 г. — Канцлерът на Германия Хелмут Кол представя програма от 10 пункта за обединяване на двете Германии.

1994 г. — При референдум гражданите на Норвегия отхвърлят членството на страната в Европейския съюз.

2006 г. — Провежда се първият уеб видеочат с космоса.

Родени:

1118 г. — Мануил I Комнин, византийски император († 1180 г.)

1498 г. — Маргарет Тюдор, кралица на Шотландия († 1541 г.)

1628 г. — Джон Бъниън, английски писател († 1688 г.)

1632 г. — Жан-Батист Люли, френски композитор († 1687 г.)

1757 г. — Уилям Блейк, английски поет и художник († 1827 г.)

1792 г. — Виктор Кузен, френски философ († 1867 г.)

1820 г. — Фридрих Енгелс, германски философ († 1895 г.)

1847 г. — Тодор Кирков, български националреволюционер († 1876 г.)

1854 г. — Готлиб Хиберланд, германски ботаник и физиолог († 1945 г.)

1857 г. — Алфонсо XII, крал на Испания († 1985 г.)

1880 г. — Александър Блок, руски поет († 1921 г.)

1881 г. — Стефан Цвайг, австрийски писател († 1942 г.)

1887 г. — Ернст Рьом, нацистки офицер († 1934 г.)

1890 г. — Никола Диклич, хърватски музикант († 1964 г.)

1893 г. — Димитър Гичев, български политик († 1964 г.)

1894 г. — Аркадий Фидлер, полски писател и пътешественик († 1985 г.)

1907 г. — Алберто Моравия, италиански писател († 1990 г.)

1908 г. — Клод Леви-Строс, френски антрополог († 2009 г.)

1910 г. — Тодор Дермонски, български футболист († 1988 г.)

1912 г. — Иван Бъчваров, български генерал († 1966 г.)

1915 г. — Константин Симонов, руски писател († 1979 г.)

1923 г. — Петър Чолов, български професор

1925 г. — Мито Гановски, български художник

1932 г. — Бен Бова, американски писател

1934 г. — Гато Барбиери, аржентински саксофонист

1936 г. — Филип Солерс, френски писател

1941 г. — Ноел Клаудио Кабрера, филипински дипломат

1943 г. — Аврам Шарон, израелски дипломат

1944 г. — Дражен Цолич, хърватски дипломат

1945 г. — Георг Фолкерт, германски футболист

1947 г. — Густав Хасфорд, американски писател († 1993 г.)

1949 г. — Влади Киров, български сценарист

1949 г. — Корнелиу Вадим Тудор, румънски политик

1950 г. — Ед Харис, американски актьор

1950 г. — Ръсел Хълс, американски физик, Нобелов лауреат

1952 г. — Дейвид Зиндел, американски писател

1955 г. — Алесандро Алтобели, италиански футболист

1959 г. — Джъд Нелсън, американски актьор

1960 г. — Александър Алексиев - Хофарт, български художник

1963 г. — Мирослав Миронов, български футболист († 2014 г.)

1965 г. — Кирил Георгиев, български шахматист

1967 г. — Анна Никол Смит, американска телевизионна знаменитост († 2007 г.)

1968 г. — Румен Панайотов, български футболист

1969 г. — Николай Василев, български политик

1975 г. — Валерий Филипов, руски шахматист

1975 г. — Виктор Лукашенко, съветник в Съвета по Безопасност на Беларус, политик

1975 г. — Екатерина Дафовска, българска биатлонистка

1977 г. — Фабио Гросо, италиански футболист

1979 г. — Камилионер, американски рапър

1980 г. — Адриан Фернандес, аржентински футболист

1982 г. — Здравко Тодоров, български футболист

1983 г. — Ваня Стамболова, българска лекоатлетка

1983 г. — Нелсон Валдес, парагвайски футболист

1984 г. — Мери Елизабет Уинстед, американска актриса

1985 г. — Евгений Алексеев, руски шахматист

1988 г. — Ричи Де Лет, белгийски защитник

1988 г. — Сам Хюсън, английски футболист

1994 г. — Християна Тодорова, българска спортистка