Донорството у нас бележи ръст, но той все още е доста слаб. Това отбелязаха медицински експерти и представители на отговорни институции от бранша на кръгла маса в Народното събрание.

Шефката на Изпълнителната агенция по трансплантации д-р Мариана Симеонова отбеляза с нотка на съжаление, че все още у нас брутният вътрешен продукт на глава от населението е с близо 1/2 по-малко от средния за Европа, а публичните разходи за здраве стигат до 10 пъти по-малко в сравнение с други страни от стария континент.

По думите й обаче донорите у нас бележат ръст - за цялата минала година те са били 22, а тази година техният брой вече е 15, като има сериозна вероятност статистиката до 31 декември да е положителна.

Симеонова е доволна от принципа на съгласието по презумпция - така при мозъчна смърт този принцип позволява на лекарите да си спестят един тежък разговор с близките на починалия. Стана ясно, че в България броят на болниците, които са сертифицирани да установяват мозъчна смърт за донорство, е вече 30.

Живото донорство не е решението на проблема с листата на чакащи за трансплантации, убедена е изпълнителната директорка.

Тя отбеляза, че според проучвания по-голямата част от българите смятат, че имат малко информация за донорството и се нуждаят от повече знания по темата.

Актуален за нас трябва да е дебатът как да стимулираме донорството, смята пък юристът д-р Стоян Ставру. За него е важно да отчитаме като общество по някакъв начин, че една личност е решила да даде част от себе си в името на спасяването на друг живот.

Трябва дебат обаче как да стимулираме донорството, без да го превръщаме във вид субсидиран акт, тъй като то трябва обезателно да бъде напълно свободно, алтруистично решение без никакви финансови облаги, категоричен е специалистът.

Той обаче набеляза няколко работни варианта за дискусия по този въпрос в бъдеще - например пълно поемане на разноските по погребение за трупен донор, както и предприемане на всички възможни мерки за възстановяване външния вид на донора след извършената трансплантация.

За ситуации с трупен донор той отбеляза и възможността за връчване на символична почетна награда на близките. При жив донор, ако някога има нуждата сам от дарителство, то да бъде приоритизиран в листата на чакащите, предлага Ставру.

В рамките на кръглата маса здравни експерти изчислиха, че ако донорите у нас станат по 200 на година, това със сигурност би стопило листата на чакащи за трансплантация.

Положителната новина на форума бе, че чернодробните и бъбречни трансплантации у нас вървят в рамката на повишаване и успеваемост.