392 г. — Със забраната на езическите ритуали, император Теодосий I налага християнството като официална религия в Римската империя.
1273 г. — Състои се сватбата на унгарската принцеса Анна Арпад и римския император Андроник II Палеолог.
1520 г. — Стокхолмска кървава баня: След успешното нахлуване на шведски войски в Дания са екзекутирани 100 благородници и духовници.
1602 г. — Открита е Бодлиевата библиотека на Оксфордския университет.
1793 г. — Музеят на изкуствата в Париж — Лувър е официално открит за посещения.
1889 г. — Монтана става 41-вия щат на САЩ.
1893 г. — В американския щат Колорадо жените получават право да участват в изборите.
1895 г. — Вилхелм Рьонтген открива в университета на Залцбург Х-лъчи, по-късно известни като рентгенови лъчи.
1899 г. — Открита е жп линията Плевен — Шумен (243 км).
1917 г. — В Съветска Русия правителството започва да се нарича Съвет на народните комисари на СССР.
1923 г. — В Мюнхен се извършва т. нар. Бирен пуч — опит за завземане на властта от Националсоциалистическата германска работническа партия, един от активистите на която е и Адолф Хитлер.
1926 г. — Основан е ФК АПОЕЛ във Левкосия, Кипър.
1932 г. — Франклин Рузвелт е избран за първи мандат като президент на САЩ.
1942 г. — Втора световна война: Започва Операция Факел, в която САЩ и Великобритания дебаркират по бреговете на Френска Северна Африка.
1950 г. — Вълко Червенков е избран за генерален секретар на ЦК на БКП, след като от 3 февруари с.г. заема поста министър-председател на Народна република България.
1960 г. — Джон Фицджералд Кенеди е избран за 35-и президент на САЩ.
1962 г. — Създаден е Народен парк Вихрен (сега Национален Парк Пирин)с цел опазване на горските масиви.
1971 г. — Led Zeppelin издава албума Led Zeppelin IV - третия най-продаван музикален албум в историята на САЩ.
1972 г. — Стартира излъчването на платената кабелна мрежа HBO (Home Box Office).
1973 г. — Състои се премиерата на американския анимационен филм "Робин Худ".
1991 г. — В България е съставено правителството на Филип Димитров.
1994 г. — Джордж Уокър Буш става губернатор на щата Тексас.
1999 г. — Издаден е Greatest Hits III - компилация на британската рок група Куийн.
2006 г. — Издаден е първият самостоятелен албум с коледни песни на финландската певица Таря Турунен Henkäys Ikuisuudesta.
Родени
30 г. — Нерва, римски император († 98 г.)
1342 г. — Юлиана от Норич, английска писателка († ок. 1416 г.)
1622 г. — Карл X, крал на Швеция († 1660 г.)
1656 г. — Едмънд Халей, английски астроном († 1742 г.)
1715 г. — Елизабет-Кристина фон Брауншвайг-Беферн, кралица на Прусия († 1797 г.)
1723 г. — Джон Байрон, английски мореплавател († 1786 г.)
1777 г. — Дезире Клари, кралица на Швеция и Норвегия († 1860 г.)
1794 г. — Сергей Строганов, руски благородник и държавник († 1882 г.)
1830 г. — Михаил Драгомиров, руски офицер († 1905 г.)
1835 г. — Пьотър Глен, руски изследовател († 1876 г.)
1847 г. — Брам Стокър, ирландски писател († 1912 г.)
1848 г. — Готлоб Фреге, германски математик и логик († 1925 г.)
1854 г. — Диаманди Ихчиев, български архивист († 1913 г.)
1867 г. — Петър Цончев, български лекар и писател († 1947 г.)
1868 г. — Феликс Хаусдорф, немски математик († 1942 г.)
1875 г. — Андрей Протич, български изкуствовед († 1959 г.)
1875 г. — Милан Матов, български революционер († 1962 г.)
1875 г. — Петър Мидилев, български военен деец и политик († 1939 г.)
1876 г. — Костадин Молеров, български революционер († 1957 г.)
1878 г. — Димитър Влахов, македонски политически деец и журналист († 1953 г.)
1878 г. — Димитър Чуповски, публицист от Македония († 1940 г.)
1879 г. — Лев Троцки, руски революционер († 1940 г.)
1880 г. — Йован Гелев, свещеник († 1954 г.)
1883 г. — Александър Ферсман, съветски геохимик († 1945 г.)
1884 г. — Херман Роршах, швейцарски психиатър († 1933 г.)
1886 г. — Лора Каравелова, дъщеря на Петко Каравелов († 1913 г.)
1886 г. — Симеон Сергеев Демостенов, български икономист († 1968 г.)
1888 г. — Борис Неврокопски, български духовник († 1948 г.)
1892 г. — Терезе Бенедек, унгарски психоаналитик († 1977 г.)
1893 г. — Рама VII, крал на Сиам († 1941 г.)
1897 г. — Димитър Иванчев, български политик († 1966 г.)
1900 г. — Маргарет Мичел, американска писателка († 1949 г.)
1901 г. — Георге Георгиу-Деж, министър-председател на Румъния († 1965 г.)
1901 г. — Михайло Апостолски, югославски военен († 1987 г.)
1920 г. — Божидар Видоески, лингвист от Република Македония († 1998 г.)
1920 г. — Симеон Русков, български инженер
1922 г. — Кристиан Барнард, южноафрикански сърдечен хирург († 2001 г.)
1923 г. — Александър Марковски, югославски партизанин († 1944 г.)
1923 г. — Джак Килби, американски инженер, Нобелов лауреат през 2005 г. († 2005 г.)
1923 г. — Дмитрий Язов, съветски маршал
1926 г. — Джон Луис Манси, британски актьор († 2010 г.)
1930 г. — Митко Палаузов, българско дете-партизанин († 1944 г.)
1931 г. — Николай Минев, български шахматист
1933 г. — Питър Арундел, британски пилот от Формула 1
1935 г. — Ален Делон, френски актьор и режисьор
1936 г. — Едуард Гибсън, американски астронавт
1936 г. — Вирна Лизи, италианска актриса († 2014 г.)
1939 г. — Манфред Тиллиц, германски предприемач
1941 г. — Димитър Карамалаков, български актьор
1942 г. — Сандро Мацола, италиански футболист
1943 г. — Илия Божилов, български актьор
1946 г. — Гуус Хидинк, холандски футболист
1948 г. — Асен Агов, български политик
1952 г. — Дейв Евънс, певец и музикант
1956 г. — Ричард Къртис, новозеландски сценарист и режисьор
1958 г. — Йоав Галант, израелски военен
1961 г. — Джон Кастело, американски актьор († 2008 г.)
1967 г. — Алфредо Торес, танцьор и преподавател по латино танци
1974 г. — Масаши Кишимото, японски манга създател
1974 г. — Сейши Кишимото, японски мангака
1978 г. — Иван Динев, български фигурист
1978 г. — Ивана Селаков, сръбска певица
1979 г. — Моцарт Сантош Батища Джуниър, бразилски футболист
1980 г. — Ана Видович, хърватска китаристка
1980 г. — Луиш Фабиано, бразилски футболист
1981 г. — Емануела, българска поп-фолк певица
1983 г. — Бланка Влашич, хърватска лекоатлетка
1983 г. — Павел Погребняк, руски футболист
1986 г. — Патриция Майр-Ахлайтнер, австрийска тенисистка
1986 г. — Арон Шварц, американски програмист († 2013 г.)
1988 г. — Адриана Николова, българска шахматистка