На фона на намаляващите цени на петрола, експанзионистичната парична политика и относително ниската външна стойност на еврото икономическото възстановяване през тази година е устойчиво и протича в много държави членки. То обаче продължава да е бавно.
Според прогнозите реалният БВП на еврозоната ще нарасне с 1,6% през 2015 г., с 1,8% през 2016 г. и с 1,9% през 2017 г. За ЕС като цяло се очаква реалният БВП да се увеличи с 1,9% през тази година, с 2,0% през 2016 г. и с 2,1% през 2017 г.
Според заместник-председателя Валдис Домбровскис, отговарящ за еврото и социалния диалог, растежът до голяма степен е благоприятстван от фактори като ниските цени на петрола, по-ниския обменен курс на еврото и експанзионистичната парична политика на ЕЦБ.
Комисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси заяви от своя страна, че растежът се засилва, а безработицата и бюджетните дефицити намаляват, но остават основни предизвикателства - недостатъчно инвестиции, икономически структури, които задържат заетостта и растежа, и трайно високи равнища на частен и публичен дълг.
Според прогнозата заетостта в еврозоната ще нарасне с по 0,9% през тази и през следващата година и с 1% през 2017 г. В ЕС се очаква заетостта да се увеличи с 1,0% през тази година и с по 0,9% през 2016 и 2017 г. Като цяло се очаква безработицата да продължи да намалява само постепенно със значителни различия между страните членки. Според прогнозата безработицата в еврозоната ще спадне от 11,0% през тази година до 10,6% през следващата година и 10,3% през 2017 г., а в ЕС като цяло - от 9,5% през тази година до съответно 9,2% и 8,9% през 2016 и 2017 г.
Очаква се през 2015 г. съотношението на дефицита към БВП на еврозоната да спадне до 2,0% благодарение на предишните усилия за фискална консолидация, цикличното повишаване на икономическата активност и, в по-малка степен, по-ниските лихвени разходи. До 2017 г. съотношението на дефицита към БВП на еврозоната би трябвало да намалее до 1,5%. Очаква се фискалната позиция в еврозоната да остане до голяма степен неутрална.
Според прогнозата съотношението на дълга към БВП на еврозоната ще се понижи от пика си от 94,5% през 2014 г. до 91,3% през 2017 г. Очаква се съотношението на дефицита към БВП в целия ЕС да намалее от прогнозни 2,5% през тази година до 1,6% през 2017 г., а съотношението на дълга към БВП да се понижи от прогнозни 85,8% през тази година до 87,8% през 2017 г.
Поради резкия спад в цените на петрола и на други стоки общата инфлация в еврозоната и в ЕС е била отрицателна през септември. Това обаче прикрива факта, че нарастването на заплатите, увеличаването на частното потребление и намаляването на отклонението от потенциалния БВП започват да оказват все по-голям натиск върху цените. Очаква се годишната инфлация да нарасне от 0,1% в еврозоната и 0% в ЕС през тази година до съответно 1,0% и 1,1% през следващата година и до 1,6% както в еврозоната, така и в ЕС през 2017 г.
През 2015, 2016 и 2017 година Ирландия ще отчете най-голям икономически ръст, съответно 6,0%, 4,5% и 3,5%. Силно разширяване на БВП се очаква в Румъния (3,5%, 4,1% и 3,6%), Полша (3,5%, 3,5% и 3,5%), Словакия (3,2%, 2,9% и 3,3%), Малта (4,3%, 3,6% и 3,1%) и други.
В Германия се очаква през 2015 година БВП да се разшири с 1,7%, а през останалите две години да достигне и да се запази на ниво 1,9%. Прогнозите за Франция съответно са 1,1%, 1,4% и 1,7%. Гърция е единствената държава, която се очаква да има отрицателен ръст през 2015 и 2016 година ( -1,4% и -1,3%), но през 2017 година ще регистрира 2,7% разширяване на БВП.
За България есенните прогнози показват икономически ръст от 1,7% през настоящата година, спад до 1,5% през 2016 година и отново нарастване на БВП до 2,0% през 2017 г.
През следващите три години ще се запази високата безработица в Гърция (25,7%, 25,8% и 24,4%), Испания (22,3%, 20,5% и 19,0%), Хърватия (16,2%, 15,6% и 14,7%) и Кипър (15,6%, 14,6% и 13,3%).
В България през следващите три години безработицата ще спадне с повече от 1%. Според прогнозите се очаква да бъде 10,1%, 9,4% и 8,8%.
В Чехия се очаква да има най-ниска безработица през периода 2015-2017 година - 5,2%, 5% и 4,8%.
Инфлацията в България през следващите три години няма да достигне до здравословната граница от около 2%. Тази година тя ще бъде отрицателна от -0,8%, а през следващите две години ще достигне до 0,7% и 1,1%.
Гърция остава начело по най-голям държавен дълг от страните от ЕС със своите 194,8% през 2015 година, 199,7% през 2016 година и 195,6% през 2017 година. Тя е следвана от Италия (133,0%, 132,2% и 130,0%), Португалия (128,2%, 124,7% и 121,3%) и Испания (100,8%, 101,3% и 100,4%).
Естония е с най-нисък правителствен дълг - 10,0%, 9,6% и 9,2%. България е сред първите държави с най-малък държавен дълг. Прогнозите са той да нарасне с процент и половина от 2015 до 2017 година (31,8%, 32,8% и 33,6%).
Комисията ще актуализира своята икономическа прогноза през февруари 2016 г.