1315 г. — Данте Алигиери е осъден задочно на смърт от властите на Флоренция.
1521 г. — Фернандо Магелан достига със 115 души екипаж Молукските острови.
1844 г. — Приета е конституцията на независимата от Испания Доминиканска република.
1860 г. — Ейбрахам Линкълн става 16-ят президент на САЩ.
1871 г. — Гюла Андраши става външен министър на Австро-Унгария.
1886 г. — Заради засилените русофобски политически настроения и действия в България Русия прекратява дипломатически отношения с нея.
1920 г. — На основание на Ньойския мирен договор армията на Сърбия окупира Западните покрайнини (площ 1555 кв. км, население тогава 65 000 души); в България е обявен 3-дневен национален траур.
1920 г. — Образувана е Обединената народно-прогресивна партия след сливането на Народната партия и Прогресивнолибералната партия.
1926 г. — Американецът Джейкъб Шик патентова електрическа самобръсначка.
1939 г. — Втората световна война: Германските окупатори провеждат в Краков (Полша) акцията Sonderaktion Krakau, в която са задържани из изпратени в концентрационен лагер 183 професори от Ягелонски университет и други ВУЗ-ове в Краков.
1941 г. — Втората световна война: Съветският лидер Йосиф Сталин прави официално изявление, че от началото на войната с Хитлеристка Германия загубите на СССР са 350 хил. души, а на Германия са 4,5 млн. и, че победата на Червената армия ще настъпи скоро.
1943 г. — Втората световна война: Англо-американската авиация бомбардира Пловдив.
1960 г. — Открита е първата линия на метрото на Киев.
1990 г. — Украинският сериен убиец Андрей Чикатило убива и осакатява Света Коростик.
1991 г. — В Кувейт е потушен последният пожар на нефтен кладенец след инвазията на Ирак и денят е обявен за официален празник.
1991 г. — Борис Елцин издава указ, с който прекратява дейността на КПСС на територията на Русия.
1999 г. — На проведен референдум жителите на Австралия отхвърлят републиката и определят за държавен глава кралицата на Обединеното кралство Елизабет II.
2004 г. — Въздушните сили на Кот д'Ивоар бомбардират френски казарми в контролираната от бунтовници северна част на страната, убивайки 9 френски войници; французите отвръщат на удара като унищожават 2 самолета и 1 хеликоптер.
2012 г. — Почива Патриарх Максим, глава на Българската православна църква с титлата Патриарх Български и митрополит Софийски от 1971 до смъртта си.
Родени
15 г. — Агрипина Млада, римска благородничка († 59 г.)
1479 г. — Хуана Кастилска, кралица на Испания († 1555 г.)
1494 г. — Сюлейман Великолепни, султан на Османската империя († 1566 г.)
1771 г. — Алоиз Зенефелдер, изобретател († 1834 г.)
1814 г. — Адолф Сакс, белгийски изобретател († 1894 г.)
1832 г. — Михаил Николаевич, велик княз на Русия († 1909 г.)
1835 г. — Чезаре Ломброзо, италиански антрополог († 1909 г.)
1851 г. — Чарлз Дау, американски финансист († 1902 г.)
1860 г. — Игнаци Падеревски, министър-председател на Полша († 1941 г.)
1872 г. — Франтишек Билек, чешки скулптор († 1941 г.)
1880 г. — Роберт Музил, австрийски писател († 1942 г.)
1882 г. — Санда Йовчева, българска писателка († 1946 г.)
1882 г. — Томас Харпър Инс, американски режисьор († 1924 г.)
1889 г. — Габриел Ано, френски футболист († 1968 г.)
1897 г. — Надежда Костова, българска актриса († ? г.)
1908 г. — Франсоаз Долто, френска лекарка († 1988 г.)
1914 г. — Джонатан Харис, американски актьор († 2002 г.)
1919 г. — Дичо Петров, български офицер († 1944 г.)
1921 г. — Джеймс Джонс, американски писател († 1977 г.)
1931 г. — Майк Никълс, американски режисьор († 2014 г.)
1937 г. — Вадим Бакатин, руски офицер
1938 г. — Иван Златков, български политик
1941 г. — Мико Богданов, български поет и художник († 2014 г.)
1946 г. — Сали Фийлд, американска актриса
1947 г. — Димитър Миланов, български поет
1948 г. — Глен Фрей, американски китарист
1948 г. — Роберт Хюбнер, немски шахматист
1950 г. — Амир Аксел, американски математик
1964 г. — Грег Графин, американски вокалист (Бед Релиджън)
1970 г. — Димчо Данов, български футболист
1970 г. — Итън Хоук, американски актьор
1972 г. — Танди Нютън, англо-зимбабвийска киноактриса
1976 г. — Живко Бояджиев, български футболист
1982 г. — Даниел Георгиев, български футболист
1987 г. — Ана Иванович, сръбска тенисистка