Завишение на заболяемостта от варицела и скарлатина в страната отчитат от Националния център по заразни и паразитни болести. И двата вида шарка обаче са сезонни и увеличената им честота е в рамките на нормалното, посочи пред Дарик директорът на центъра проф. Тодор Кантарджиев.

Той добави, че в случая със скарлатината са регистрирани с 580 заболели повече, отколкото през миналата година, а причината за това е в недостатъчния прием на антибиотици, които лекуват въпросната шарка. Специалистът изрично подчерта, че повишената заболяемост няма нищо общо с бежанския поток у нас.

19 000 души са заболели от варицела тази година. За сравнение през изминалата година са боледували 18 000 човека, което не е голяма разлика, посочи пред Дарик проф. Тодор Кантарджиев.

„Това си е от сезона и няма нищо общо с бежанците, защото това, което наблюдаваме при бежанците, е, че няма някаква инфекциозна заболяемост, която да е по-голяма отколкото при хората, които си живеят в тази държава. По отношение на варицелата проблемът се поставя и донякъде спекулативно. Кой знае какви различия от миналата година нямаме. Имаме малко повече случаи от миналата година, но не може да се говори за бум или нещо подобно. Просто през януари, февруари и март имахме повече случаи”, посочи директорът на Центъра по заразни и паразитни болести.

В този период на годината бележат растеж и случаите на скарлатина, добави специалистът.

„Има едно увеличаване и това си е нормално, защото скарлатината се причинява от микроб, който се намира в гърлата на децата. Когато има носителство на този микроб в гърлото на детето, то трябва да бъде ликвидирано с антибиотик, дори и детето да не е болно. Наистина, в последните години наблюдаваме по-голямо носителство на микроба, отговорен за скарлатината, в гърлата на децата от детските градини, както и в първите класове от училище. Защо се наблюдава това - защото много от антибиотиците, които действат срещу този микроб, не се изписват достатъчно време, трябва да се взимат поне 10-12 дни. Втората причина, която е и по-важна, е, че тези антибиотици трябва да се дават често. Приемът, който се препоръчва от два или три пъти на ден, не е достатъчен за ликвидирането на въпросните микроби. Именно затова за този период имаме с 580 случая повече, отколкото през същия период преди година”, завърши проф. Кантарджиев.