69 пр.н.е. — Трета Митридатова война: Войските на Римската република завладяват арменската столица Тигранакерт.
1014 г. — В Преспа умира българският цар Самуил.
1582 г. — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
1600 г. — Във Флоренция се състои премиерата на най-ранната, съхранена досега опера — Евридика на Джакопо Пери.
1683 г. — Първите немски заселници в Америка основават Джърмантаун (дн. в щат Пенсилвания).
1829 г. — Първият модерен парен локомотив — Ракета, конструиран от Джордж Стивънсън, извършва първото си пробно пътуване от Манчестър до Ливърпул.
1889 г. — В Париж започват представления е световноизвестното кабаре Мулен Руж.
1913 г. — В София е основан Национален съюз, който пропагандира сключване на "всебългарска" уния с Католическата църква и ориентация към Австро-Унгария.
1916 г. — Първата световна война: Започва битката при Черна, завършила с овладяване на Битоля от страна на Антантата.
1919 г. — Съставено е 40-то правителство на България, начело с Александър Стамболийски.
1927 г. — На екран излиза първият „говорещ“ филм „Певецът на джаз“ на компанията Warner Bros..
1939 г. — Втората световна война: Последната полска армейска част е победена от армията на Хитлеристка Германия.
1948 г. — При земетресение в Туркменистан загиват около 170 хил. души.
1963 г. — В Бургас е открит Висшият химикотехнологически институт "Проф. Асен Златаров" (сега Университет "Проф. Асен Златаров").
1966 г. — В САЩ официално е обявен за незаконен синтетичния наркотик LSD.
1973 г. — Израел е нападнат едновременно от Египет и Сирия, започва Войната от Йом Кипур.
1976 г. — В Китайската народна република е арестувана Бандата на четиримата.
1979 г. — Папа Йоан Павел II става първият папа посетил Белия дом.
1981 г. — Египетският президент Ануар Садат е убит от ислямски екстремисти, докато присъства на парада в Кайро по случай осем годишнината от началото на Войната от Йом Кипур.
1993 г. — Майкъл Джордан се оттегля за първи път от NBA.
2002 г. — Край бреговете на Йемен в резултат на терористичен акт потъва френския петролен танкер Лимбург, при което загива български моряк.
2002 г. — Основателят на Опус Деи Хосе Мария Ескриба де Балагуер е канонизиран от Папа Йоан Павел II.
Родени
1289 г. — Вацлав III, Крал на Унгария († 1306 г.)
1429 г. — Мартин Бехайм, германски географ († 1306 г.)
1751 г. — Фредерика-Луиза фон Хесен-Дармщат, кралица на Прусия († 1805 г.)
1773 г. — Луи-Филип, крал на Франция († 1850 г.)
1801 г. — Иполит Карно, френски политик († 1888 г.)
1831 г. — Рихард Дедекинд, германски математик († 1916 г.)
1855 г. — Александър Делкомюн, белгийски изследовател († 1922 г.)
1875 г. — Иван Ермаков, руски психиатър († 1942 г.)
1881 г. — Димитър Подвързачов, български писател († 1937 г.)
1886 г. — Едвин Фишер, швейцарски пианист († 1960 г.)
1887 г. — Льо Корбюзие, френски архитект († 1965 г.)
1888 г. — Ролан Гарос, френски пилот († 1918 г.)
1892 г. — Таке Папахаджи, румънски фолклорист († 1977 г.)
1899 г. — Христо Бърдаров, български офицер († 1976 г.)
1903 г. — Ърнест Уолтън, ирландски физик, Нобелов лауреат († 1995 г.)
1905 г. — Хелън Уилс Мууди, американска тенисистка († 1998 г.)
1906 г. — Джанет Гейнър, американска актриса († 1984 г.)
1908 г. — Карол Ломбард, американска актриса († 1942 г.)
1914 г. — Тур Хейердал, норвежки изследовател († 2002 г.)
1915 г. — Алис Тимандер, шведска киноактриса († 2007 г.)
1918 г. — Го Кен Суи, сингапурски политик († 2010 г.)
1925 г. — Любен Беров, министър-председател на България († 2006 г.)
1926 г. — Игнат Канев, канадски милиардер от български произход
1929 г. — Катя Динева, българска актриса († 2011 г.)
1930 г. — Стоян Михайлов, български социолог
1930 г. — Хафез Асад, сирийски политик († 2000 г.)
1931 г. — Ирина Акташева, български сценарист
1931 г. — Рикардо Джакони, италиански физик, Нобелов лауреат през 2002 г.
1933 г. — Хорст Бингел, немски поет († 2008 г.)
1934 г. — Петър Дочев, български художник († 2005 г.)
1942 г. — Алан Хинтън, английски футболист
1944 г. — Карлос Паче, бразилски пилот от Формула 1 († 1977 г.)
1948 г. — Джери Адамс, ирландски политик
1950 г. — Дейвид Брин, американски писател
1954 г. — Димитър Туджаров, български шоумен
1961 г. — Албена Чакърова, българска актриса
1963 г. — Василе Тарлев, министър-председател на Молдова
1963 г. — Елизабет Шу, американска актриса
1965 г. — Любомир Ганев, български волейболист
1973 г. — Йоан Гръфъд, американски актьор
1974 г. — Ливия Ярока, унгарски политик
1977 г. — Владимир Манчев, български футболист
1982 г. — Левон Аронян, арменски шахматист