1588 г. — В Англия се завръща третата морска експедиция обиколила света, начело с Томас Кавендиш.
1627 г. — Започва обсадата на Ла Рошел от войските на крал Луи XIII
1846 г. — В САЩ е патентована шевната машина.
1858 г. — Открит е астероида 55 Пандора.
1872 г. — Васил Левски създава първия революционен окръг в България с център село Голям извор.
1898 г. — В Женева италианският анархист Луиджи Лукени убива императрица Елизабет Баварска — съпругата на австро-унгарския император Франц Йозеф I.
1919 г. — Във френския град Сен Жермен ан Ле е подписан Сен-Жерменския мирен договор.
1919 г. — В България е основан Спартак Плевен под името Скобелев.
1921 г. — В Берлин е открит участък от първата в света автомагистрала.
1939 г. — Втората световна война: Канада обявява война на Нацистка Германия, като се присъединява към Обединените нации.
1939 г. — Втората световна война: Хитлеристката армия извършва масови улични екзекуции в град Бидгошч (Полша), разстреляни са над 1000 мирни граждани.
1944 г. — С Постановление на Министерския съвет в България е създадена Народна милиция.
1945 г. — Бившият премиер на Норвегия Видкун Кислинг е осъден на смърт за сътрудничество с Хитлеристка Германия.
1960 г. — На Летни олимпийски игри 1960 в Рим Абебе Бикила става първия състезател от Субсахарска Африка, който спечелва златен медал, като пробягва маратона с боси крака.
1961 г. — По време на състезание от Голямата награда на Италия катастрофа причинява смъртта на германския пилот от Формула 1 Волфганг фон Трипс и на 13 зрители от публиката, които са ударени от неговото Ферари.
1964 г. — Влиза в сила Конвенцията за териториалното море и крайбрежната зона.
1967 г. — Жителите на Гибралтар гласуват в референдум за запазване на зависимостта от Великобритания, вместо за присъединяване към Испания.
1974 г. — Португалия дава независимост на колонията си Гвинея-Бисау.
1976 г. — При катастрофа между самолети на британски и словенските авиолинии край Загреб загиват 176 души.
1977 г. — В затвора на Марсилия е извършена последната във Франция екзекуция с гилотина.
1990 г. — Папа Йоан Павел II освещава най-голямата църква в света - Базиликата на Божията майка на мира в Ямусукро (Кот д'Ивоар).
2002 г. — Швейцария става член на ООН.
2008 г. — В Женева (Швейцария) е пуснат в действие Големият адронен ускорител, който е смятан за най-големият научен експеримент в историята на човечеството.
Родени:
1487 г. — Юлий III, римски папа († 1555 г.)
1638 г. — Мария-Тереза, кралица на Франция († 1683 г.)
1659 г. — Хенри Пърсел, английски композитор († 1695 г.)
1775 г. — Джон Кид, английски химик и професор († 1851 г.)
1788 г. — Вилхелмина от Баден, Велика херцогиня на Хесен († 1836 г.)
1835 г. — Тодор Икономов, български политик († 1892 г.)
1839 г. — Чарлс Пърс, американски философ († 1914 г.)
1858 г. — Иван Цончев, български военен и революционер († 1910 г.)
1865 г. — Иван Попов, български актьор († 1966 г.)
1872 г. — Владимир Арсениев, руски изследовател на Далечния Изток († 1930 г.)
1878 г. — Иван Романов, български духовник († 1953 г.)
1890 г. — Франц Верфел, австрийски писател († 1945 г.)
1892 г. — Артър Холи Комптън, американски физик, Нобелов лауреат през 1927 г. († 1962 г.)
1901 г. — Страшимир Джамджиев, български преводач († 1987 г.)
1912 г. — Херлуф Бидструп, датски карикатурист († 1988 г.)
1914 г. — Робърт Уайз, американски филмов режисьор († 2005 г.)
1915 г. — Хасе Екман, шведски актьор и режисьор († 2004 г.)
1927 г. — Георги Алексиев, български писател
1928 г. — Николас Леос, парагвайски футболен функционер
1928 г. — Петко Великов, държавен ръководител, инженер
1931 г. — Изабел Колгейт, английска писателка
1932 г. — Феликс Малум Нгакуту, президент на Чад († 2009 г.)
1934 г. — Васил Казанджиев, български композитор, диригент и общественик
1936 г. — Димитър Ларгов, български футболист
1937 г. — Джаред Даймънд, американски биолог
1937 г. — Йован Павловски, писател от Република Македония
1942 г. — Георги Харалампиев, български футболист
1943 г. — Йорданка Христова, българска певица
1945 г. — Ханс Кодрич, футболен треньор
1945 г. — Хосе Фелисиано, американски китарист и вокалист
1948 г. — Георги Пирински, български политик
1949 г. — Виктор Пасков, писател, музикант, сценарист († 2009 г.)
1950 г. — Джо Пери, американски музикант, китарист на Aerosmith
1960 г. — Колин Фърт, британски актьор
1965 г. — Андрей Баташов, български актьор († 2010 г.)
1966 г. — Стоян Янкулов, български музикант
1968 г. — Андреас Херцог, австрийски футболист
1968 г. — Биг Деди Кейн, американски рап изпълнител
1968 г. — Гай Ричи, британски сценарист, режисьор и филмов продуцент
1974 г. — Мирко Филипович, хърватски кикбоксьор
1976 г. — Густаво Куертен, бразилски тенисист
1976 г. — Мурад Хидиуед, марокански футболист
1977 г. — Виктор Гончаренко, беларуски футболист и треньор
1977 г. — Неждет Шабан, български политик
1985 г. — Лоран Косиелни, френски футболист