Събития:

1244 г. — Турската армия превзема Йерусалим.

1305 г. — Екзекутиран е шотландския национален герой Уилям Уолъс.

1328 г. — Състои се коронацията на Филип VI.

1382 г. — Руската войска използва за първи път артилерия при отбраната на Москва от татарите.

1514 г. — Османските войски побеждават сефевидите в Битката при Чалдиран и придобиват контрол над източна Мала Азия и северен Ирак.

1572 г. — Късно вечерта в Париж започва масов погром на хугеноти, известен като Вартоломеевата нощ.

1770 г. — Джеймс Кук обявява Австралия за колония на Англия.

1799 г. — Наполеон напуска Египет и се завръща във Франция.

1839 г. — Обединеното кралство анексира Хонконг.

1866 г. — Австро-пруската война приключва с подписването на Пражки договор, съгласно който Венеция е предадена на Италия.

1877 г. — Руско-турска война (1877-1878): Води се най-тежкият бой по време на Шипченскатата битка (11 август стар стил).

1914 г. — Първата световна война: Япония обявява война на Германия и бомбардира Циндао в Китай.

1921 г. — Файсал I е коронован за крал на Ирак.

1924 г. — Разстоянието между Земята и Марс е най-малко — за последен път е било такова през 10 век.

1927 г. — Никола Сако и Бартоломео Ванцети са екзекутирани на електрически стол в Масачузетс.

1935 г. — На кулите на Кремъл са поставени рубинови петолъчки.

1939 г. — Втора световна война: Нацистка Германия и СССР подписват Пакт за ненападение в Москва. В секретно допълнение Балтийските страни, Финландия и Полша са поделени между двете държави.

1940 г. — Втора световна война: Германия започва бомбардировки над Лондон.

1942 г. — Втора световна война: Започва Битката при Сталинград, продължила шест месеца.

1943 г. — Втората световна война: С победа на Червената армия завършва битката при Курската дъга — най-голямата танкова битка в историята.

1943 г. — След вечеря в италианското посолство в София, Цар Борис III е открит на сутринта в безсъзнание след силно повръщане.

1944 г. — Втора световна война: Освободена е Марсилия.

1944 г. — Втора световна война: Министър-председателят на Румъния Йон Антонеску е арестуван и е установено ново правителство; Румъния излиза от войната срещу Русия и се присъединява към Съюзниците.

1960 г. — В Екваториална Гвинея е заловена най-голямата жаба (3,3 kg).

1979 г. — Балетистът от Болшой театър Александър Годунов получава политическо убежище в САЩ.

1989 г. — Пеещата революция: Приблизително 2 милиона граждани на Литва, Латвия и Естония се хващат за ръце на пътя Вилнюс - Талин и образуват 600 км жива верига на свободата, в протест на 50-годишнината от включването им в СССР след съветско-нацисткия Пакт за ненападение.

1990 г. — Армения обявява своята независимост от СССР.

1990 г. — Източна Германия и Западна Германия обявяват, че ще се обединят на 3 октомври същата година.

1990 г. — Саддам Хюсеин се появява по иракската национална телевизия със западни "гости" (всъщност заложници), в опит да предотврати Войната в Залива.

1991 г. — Борис Елцин обявява, че КПСС престава да съществува като политическа партия и се спира издаването на вестник Правда.

2006 г. — Левски (София) става първият български отбор, влязъл в групите на Шампионската лига.

2007 г. — Тим Хенман обявява на пресконференция в Ню Йорк, че ще се откаже от професионалния тенис.

Родени:

686 г. — Карл Мартел, франкски майордом († 741 г.)

1740 г. — Иван VI, император на Русия († 1764 г.)

1741 г. — Жан-Франсоа Лаперуз, френски изследовател († 1788 г.)

1754 г. — Луи XVI, крал на Франция († 1793 г.)

1766 г. — Йохан Центуриус фон Хофмансег, германски биолог († 1849 г.)

1769 г. — Жорж Кювие, френски биолог († 1832 г.)

1776 г. — Хьоне Вронски, полски философ и математик († 1853 г.)

1777 г. — Аделаид Орлеанска, френска принцеса († 1847 г.)

1780 г. — Вартоломей Копитар, словенски филолог и библиограф († 1844 г.)

1803 г. — Гюстав Вапер, белгийски художник († 1874 г.)

1851 г. — Алоис Ирасек, чешки писател († 1930 г.)

1852 г. — Арнълд Тойнби, британски социален икономист († 1883 г.)

1856 г. — Леонтий Бенуа, руски архитект († 1928 г.)

1863 г. — Филип Чакъров, български революционер(† 1936 г.)

1864 г. — Елевтериос Венизелос, министър-председател на Гърция († 1936 г.)

1868 г. — Пол Отле, белгийски библиограф († 1944 г.)

1869 г. — Едгар Ли Мастърс, американски поет († 1950 г.)

1870 г. — Йордан Пиперката, български революционер († ? г.)

1880 г. — Александър Грин, руски писател († 1932 г.)

1887 г. — Алвин Хансен, американски икономист († 1975 г.)

1896 г. — Владимир Бъчваров, български лекар († 1955 г.)

1896 г. — Жак Рюеф, френски икономист († 1978 г.)

1899 г. — Албер Клод, белгийски биохимик, Нобелов лауреат през 1974 г. († 1983 г.)

1910 г. — Джузепе Меаца, италиански футболист(† 1979 г.)

1912 г. — Джийн Кели, американски танцьор(† 1996 г.)

1921 г. — Кенет Ароу, американски икономист, Нобелов лауреат

1922 г. — Иван Джуренов, български писател

1923 г. — Пейо Бербенлиев, български архитект († 1999 г.)

1924 г. — Робърт Солоу, американски икономист, Нобелов лауреат през 1987 г.

1925 г. — Дончо Дончев (писател), български писател

1925 г. — Сулхан Цинцадзе, грузински композитор († 1991 г.)

1927 г. — Диана Баумринд, американски психолог

1929 г. — Вера Майлс, американска актриса

1930 г. — Димитър Канушев, български театрален критик († 1993 г.)

1930 г. — Мишел Рокар, министър-председател на Франция

1931 г. — Хамилтън Смит, американски микробиолог, Нобелов лауреат през 1978 г.

1932 г. — Хуари Бумедиен, президент на Алжир († 1978 г.)

1933 г. — Йордан Хаджиев, български писател

1934 г. — Дора Смедовска, българска актриса

1940 г. — Николай Колев, български етнолог

1944 г. — Георги Стоилов, български политик

1945 г. — Исаяс Флорендо Бегония, филипински дипломат

1945 г. — Рита Павоне, италианска певица

1946 г. — Кейт Мун, британски рок музикант от The Who († 1978 г.)

1951 г. — Ахмад Кадиров, президент на Чечения († 2004 г.)

1956 г. — Андреас Фльор, германски математик († 1991 г.)

1965 г. — Илия Троянов, българо-германски писател

1966 г. — Чарли Бурман, английски актьор

1968 г. — Людмила Радкова, певица

1970 г. — Ривър Финикс, американски актьор († 1993 г.)

1971 г. — Деметрио Албертини, италиански футболист

1978 г. — Весела, българска поп-фолк певица

1978 г. — Георги Чиликов, български футболист

1978 г. — Коби Брайънт, американски баскетболист

1981 г. — Кармен Лувана, американска порно актриса

1984 г. — Глен Джонсън, английски футболист

1988 г. — Олга Говорцова, беларуска тенисистка