986 г. — Българо-византийски войни: Самуил разгромява византийците в Битката при Траянови врата. Император Василий II Българоубиец успява да избяга.
1502 г. — Христофор Колумб обявява Хондурас за испанска територия.
1756 г. — С нахлуване на пруските войски в Саксония започва Седемгодишната война (1756-1763).
1771 г. — Английският химик Джоузеф Пристли установява, че растенията отделят кислород.
1807 г. — В САЩ е изпробван първият пътнически параход в света, създаден от Робърт Фултън.
1876 г. — Виктор Юго произнася реч пред парламента на Франция във връзка с жестокостите при потушаването на Априлското въстание.
1915 г. — Линчуване на Лео Франк за убийството на Мери Фейгън на 26 април 1913 г.
1916 г. — Първата световна война: Румъния се присъединява към Антантата.
1916 г. — От 17 до 22 август се осъществява настъпление на Първа армия: освободен е град Лерин.
1919 г. — БЗНС с лидер Александър Стамболийски печели изборите за 18 Обикновено народно събрание.
1940 г. — Адолф Хитлер обявява пълна блокада на Великобритания.
1945 г. — Индонезия обявява независимост от Нидерландия.
1946 г. — Начало на гражданска война в Гърция.
1946 г. — От 17 до 24 август се води съдебният процес срещу Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). 22-ма души - бивши дейци и симпатизанти на ВМРО са съдени "за образуване на терористични групи за събаряне на властта". Двама от тях са осъдени на смърт.
1960 г. — Габон придобива независимост от Франция.
1962 г. — Източногерманската гранична охрана убива 18-годишния Петер Фехтер при опит да премине Берлинската стена към Западен Берлин — първата жертва на Стената.
1970 г. — Програма Венера: Изстрелян е Венера 7, първият космически апарат, който успешно предава сигнал от повърхността на друга планета (Венера).
1971 г. — С Указ на Държавния съвет на Народна република България е утвърден проект за промяна на герба на страната от 1947 г. В новия герб под лъва има зъбно колело, а датата 9.IX.1944 г. е заменена с 681–1944 г.
1976 г. — След земетресение с магнитуд 8 по скалата на Рихтер на остров Минданао (Филипини) се образува голямо цунами, което убива повече от 10 хиляди души.
1977 г. — В София са открити студентските спортни игри Универсиада 77.
1977 г. — Съветският ледоразбивач Арктика е първият кораб, достигнал Северния полюс.
1998 г. — Президентът на САЩ Бил Клинтън признава в свидетелски показания, че е имал "неподходящи физически взаимоотношения" със стажантката от Белия дом Моника Люински.
1998 г. — Русия е принудена да девалвира рублата, икономическата криза е подсилена от политическата ситуация, а властта на президента Борис Елцин е силно разклатена.
1999 г. — Измитско земетресение: загиват над 17 хиляди души, а 44 хиляди са ранени в северозападна Турция.
2000 г. — Тина Търнър прави последния си голям концерт в Европа.
2008 г. — Американският плувец Майкъл Фелпс става първият човек, който спечелва осем златни медала в едни Олимпийски игри.
Родени:
1601 г. — Пиер дьо Ферма, френски математик († 1665 г.)
1603 г. — Ленарт Торщенсон, шведски генерал († 1651 г.)
1629 г. — Ян III Собиески, полски крал († 1696 г.)
1753 г. — Йозеф Добровски, чешки филолог, родоначалник на славистиката († 1829 г.)
1786 г. — Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд, херцогиня на Кент († 1861 г.)
1861 г. — Робер дьо Бурбулон, френски благородник († 1932 г.)
1868 г. — Едуард Абрамовски, полски учен († 1918 г.)
1878 г. — Славейко Арсов, български революционер († 1904 г.)
1887 г. — Карл I, император на Австро-Унгария († 1922 г.)
1887 г. — Маркъс Гарви, общественик и интелектуалец († 1940 г.)
1890 г. — Ханс Крайзинг, немски полковник и командир († 1969 г.)
1891 г. — Абрам Кардинер, американски лекар († 1981 г.)
1893 г. — Мей Уест, американска филмова и театрална актриса († 1980 г.)
1895 г. — Александър Филипов, български литературен критик († 1940 г.)
1897 г. — Лазар Дамов, гръцки и югославски комунистически деец († 1970 г.)
1898 г. — Матвей Захаров, съветски маршал († 1972 г.)
1926 г. — Дзян Дзъмин, китайски политик
1929 г. — Гари Пауърс, американски офицер († 1977 г.)
1932 г. — Видиядхар Сураджпрасад Найпол, британски писател от индийски произход, Нобелов лауреат през 2002г
1935 г. — Олег Табаков, руски артист
1936 г. — Никола Гюзелев, български оперен певец († 2014 г.)
1943 г. — Николай Шматко, украински скулптор и художник
1943 г. — Робърт де Ниро, американски актьор
1944 г. — Реджеп Мейдани, албански политик, президент (1997 — 2002)
1951 г. — Валентин Гаджоков, български актьор
1952 г. — Гилермо Вилас, аржентински тенисист
1952 г. — Марио Тайсен, немски инженер
1952 г. — Нелсън Пикет, бразилски пилот от Формула 1
1952 г. — Николай Акимов, български режисьор и сценарист
1952 г. — Томас Хенън, американски астронавт
1953 г. — Херта Мюлер, румънско-германска писателка Нобелов лауреат
1955 г. — Ричард Хилтън, брокер на недвижими имоти
1960 г. — Шон Пен, американски актьор и режисьор
1961 г. — Ерве Морен, френски политик
1962 г. — Гилби Кларк, американски китарист
1962 г. — Майкъл Уилдър, американски шахматист и юрист
1966 г. — Родни Мълън, американски скейтбордист
1968 г. — Николай Антонов, български лекоатлет
1970 г. — Джим Къриър, американски тенисист
1977 г. — Уилям Галас, френски футболист
1977 г. — Даниел Панку, румънски футболист
1977 г. — Таря Турунен, финландска певица
1977 г. — Тиери Анри, френски футболист
1978 г. — Вибеке Стене, норвежка певица
1978 г. — Яна Маринова, българска актриса
1980 г. — Дани Гуйса, испански футболист
1983 г. — Том Форд, английски професионален играч на снукър
1986 г. — Маркус Берг, шведски футболист
1986 г. — Невена Цонева, българска поп певица
1987 г. — Михаел Шар, швейцарски колоездач
1990 г. — Иван Шарич, хърватски шахматист