Според данни на Националния фокусен център за наркотици и наркомани, в България броят на проблемно употребяващите хероин се увеличава с 2-3000 души годишно, от тях 95% са на възраст до 30 години. Днес, неограничените възможности и достъпност правят употребата на наркотици изключително наболял и разпространен проблем не само в България, но и по света. За жалост, доста често злоупотребата с наркотични вещества се приема като нещо нормално, а зависимите осъзнават пристрастеността си, едва когато животът им е почти неспасяем. Стотици такива хора са преминали през Православен център за духовно обгрижване на наркозависими „Св. Боян Енравота“ в гр. Варна. Близо 160 от тях са се излекували напълно от порока и днес водят нормален живот. Официално центърът е създаден през 2004г. от отец Георги Фотакиев, а програмата е уникална и единствена по рода си в България, базирана на православната духовност.

Ще ви запознаем с отец Георги, с неговата дарба и с методите, чрез които той и екипът му успяват да дадат нов старт в живота на толкова много хора.

- Отец Георги, кога за пръв път се сблъскахте със съдбата на наркозависим?

- Беше през 1998г. Една майка ме помоли да разговарям със сина ѝ, който беше наркозависим. Отидох у тях и видях един безпомощен човек, напук на всеобщното мнение, че наркоманите са животни, изнасилвачи, крадци и убийци. Момчето беше без зъби, кльощав, не приличаше на човек. Започнахме да си говорим, не излизаше никъде, говореше само с мен. Впоследствие взе решение да спре окончателно с наркотиците, защото от болницата му казаха, че му остават няколко седмици живот. След като се изчисти, започна да идва на литургия всяка неделя, а разговорите продължаваха и ефектът беше траен. Впоследствие при мен започнаха да идват и други момчета с такива проблеми.

- Как се стигна до построяването на центъра?

- В самото начало, момчетата, които се лекуваха, настанявах у дома. Желаещите обаче се увеличаваха, идваха хора от цяла България, а впоследствие и от други държави. През 1999г. една жена си беше купила стара къща, която искаше да събори, за да си построи нова. Тогава с парите, които изкарвах, наех камион и с 5 момчета, които по това време живееха вкъщи, помогнахме със събарянето на постройката и изнесохме на ръце всичко, което щеше да ни е от полза. С тези материали и с помощта на вече излекуваните момчета, през 2001г. построихме неделно училище в двора на нашия храм „Св. Цар Борис“. То се превърна в спално помещение на лекуващите се. Тогава обаче програмата не съществуваше официално. Днес тази постройка е единият от двата модула на центъра за духовно обгрижване на наркозависими, а неделното училище преместихме в друга сграда, отново в двора на църквата.

- Кога започнахте официално да се занимавате с обгрижване на наркозависими?

- Тъй като нямаше сериозен контрол, момчетата, които бяха отседнали в неделното училище често излизаха, надрусваха се и се връщаха. Тогава събрах 12-13 вече излекувани младежи и им предложих да започнем сериозно да се занимаваме с духовно обгрижване на наркозависими. Получихме благословията на покойния Варненски и Великопреславски митрополит Кирил и през 2004г. центърът започна да функционира в сегашния си вид.

- Каква е същността на духовното обгрижване?

- Всеки от нас има лична дарба и се стреми да разбере каква е тя. Когато я открием обаче, трябва да сме готови да дадем живота си, за да помогнем чрез нея на другите. Аз осъзнах своята дарба и когато решихме да правим центъра, попитах тези момчета, които бяха отседнали вкъщи по време на лечението си, какво от това, което сме говорили, им е помогнало. Оказа се, че в един и същи период от време, независимо един от друг, защото те живееха вкъщи по различно време, съм говорил с тях по определени теми, които съвпадат за всички, без да съм ги подготвял предварително. Започвайки да се занимаваме сериозно с помощ на наркозависими, разписахме тези теми и ги подредихме в програма, която днес е в основата на духовното обгрижване.

- От колко сгради се състои центърът днес?

- В сградата на бившето неделното училище днес живеят вече излекуваните момчета. Там протича вторият етап от лечението им, наречен ресоциализация. Това е периодът, в който се борим за успешна социализация на индивида и подобряването на социалните му взаимоотношения с близките, след като зависимостта е преодоляна. В другата сграда, която ни е предоставена от Областната управа на гр. Варна, за което им благодарим, са настанени тези, чието лечение е в активна фаза.

- Само момчета ли могат да бъдат настанени в центъра?

- Не, има и момичета, но те се настаняват отделно, защото все още не разполагаме с женски център за духовно обгрижване. Някои от тях гледаме в домовете си, за други наемаме квартири. Вече около 10 момичета са прекратили употребата на наркотични вещества, имат семейства и дори се обучават за работа в центъра.

- Това, че методите ви са пряко свързани с православната вяра означава ли, че само вярващи могат да се настанят в центъра?

- Не е необходимо да са вярващи. През центъра успешно лечение са преминавали мюсюлмани, протестанти, католици. Тук водим много разговори, преподаваме нашата православна вяра и начин на живот, но никой не е задължен да я приема. Имаме случаи, в които и мюсюлмани и католици са приемали православната вяра без абсолютно никакъв натиск. Има такива, които 3-4 месеца не желаят да се кръстят. Това не е проблем и продължаваме да работим.

- В какво състояние идват при вас тези, които решават да започнат своето лечение?

- В насипно състояние. Откакто програмата съществува официално обаче, е задължително желаещите да започнат лечението да преминат през детоксикация, което означава да са чисти, когато се настаняват при нас и да са преминали всички физически абстиненции. Това показва дали имат воля и дали са мотивирани да се лекуват. Понякога обаче финансовите проблеми не позволяват на някои от зависимите да преминат през медицинско заведение, преди да се настанят в центъра. Тогава аз или някой от екипа ги прибираме в дома си, докато преминат абстиненциите.

- Защо момчетата и момичетата, които обгрижвате ви се доверяват?

- Може би най-добре ще е да попитате тях, но това, което се старая, е, да не ги лъжа.

- Само от духовници ли се състои екипът ви или има и професионални терапевти?

- Нашият терапевт е Бог. Беше трудно да намерим психолог, който да осъзнава това, но за радост днес работим с човек, успяващ да съчетае успешно психологията с духовното обгрижване. Освен него имаме и психиатър, четирима отговорници, двама свещеници и един катехизатор. Останалата част от екипа е в администрацията.

- Колко човека могат да се лекуват в центъра?

- Това е едно от слабите места на нашия център. Помещението може да събере 10 човека, но е в известна степен не много функционално, що се отнася до това, че има една тоалетна и една баня. Сами разбирате, че за 10 човека това представлява голямо неудобство. Освен това лечението включва занимания, като изрисуване на икони. Работилницата се намира в самия апартамент и миризмата на лакове се простира навсякъде, включително в спалното помещение. Липсва ни и достатъчно голямо пространство, където всички да се събираме и да говорим, да обсъждаме, да водим беседи.

- Получавате ли дарения?

- Нямаме постоянни дарители, но много хора ни помагат. Преди време, една жена, разбрала за центъра от телевизията, дари пари, с които успяхме да направим много важен ремонт в модула за ресоциалзизация (бел.ред. бившето неделното училище).

- Как виждате развието на центъра?

- На дневен ред стои изграждането на женски център за духовно обгрижване, защото такъв е нужен. Имаме огромно желание да разширим дейността си и в други градове, за което, слава Богу, имаме достатъчно обучени кадри, но всичко е въпрос на финанси, не само на екип. Областна управа Варна ни помага много, тъй като не плащаме наем за предоставеното ни от нея помещение, а Община Варна финансира част от дейността ни. Нямаме обаче траен партньор в лицето на други държавни институции.

- Какво искате да кажете на хората?

- Да знаят, че има и добри новини, както и добри хора, които да ги отразяват.

Автор: Александър Петров