За да започнат проучването си, археолозите очакват всеки момент да бъде издаден открит лист от Академията на науките. Доц. Йотов опроверга информацията, че дъждовете от последните дни са повредили керамичния питос или някой от археологическите пластове в изкопа пред морският храм. Според него реалните археологически структури няма как да бъдат засегнати от лошите метеорологични условия. Напротив, специалистите разчитат на прогнозите за хубаво време през февруари, когато се надяват да направят своите проучвания и да заснемат района, а съдът най-вероятно ще бъде преместен в двора на Археологическия музей.
Засега, според доц. Йотов, може да се изкаже само хипотеза, че предметът е от късната античност – от периода между четвърти до началото на седми век. Въз основа на архивите на този район, археолозите знаят, че някъде под шадравана с делфинчетата до църквата се намира една от крепостните кули от византийския период. Всъщност обектът по всяка вероятност маркира евентуалното трасе на крепостната стена в югоизточна посока и пресича някъде в дълбочина булевард „Княз Борис I“. Зидът, който в момента се вижда обаче не е част от тази стена, а по-скоро представлява останки от жилище от втората половина на 19 или началото на 20 век.
Истинският крепостен зид трябва да се търси на десетина до двайсетина метра източно от въпросния голям керамичен съд, коментира още доц. Йотов. Малко по-надолу пък, там, където свършва улица „Воден“ и започва малкото площадче преди улица „Михаил Колони“, се очаква да излезе продължението на римската стена, датирана от втори до началото на четвърти век.