955 г. — Започва понтификата на папа Йоан XII.
1653 г. — Оливър Кромуел става лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия.
1740 г. — Избухва Войната за австрийското наследство.
1773 г. — В израз на протест срещу водената от британското правителство данъчна политика, американски търговци изхвърлят голямо количество чай в залива на Бостън, което става известно като Бостънско чаено парти.
1838 г. — В Южна Африка се състои кървава битка между армията на племето Зулу и белите заселници — Бури.
1880 г. — В Южна Африка започват бурските войни, в които Великобритания цели установяване на контрол върху териториите Трансваал и Орания, заселени от 70 години с бури.
1899 г. — В Милано (Италия) е основан футболният клуб Милан.
1911 г. — Руал Амундсен достига Южния полюс.
1920 г. — България става член на Обществото на народите.
1934 г. — Официално са завършени и осветени сградите на ректората и библиотеката на Софийския университет.
1944 г. — Втората световна война: Започва германска офанзива в планинската област Ардени.
1971 г. — В резултат на Индо-пакистанската война армията на Пакистан се изтегля от Бангладеш, което е начало на процеса на независимост.
1971 г. — Бахрейн получава пълна независимост от Великобритания и престава да бъде неин протекторат — денят се чества като Ден на нацията и национален празник.
1981 г. — По време на военното положение в Полша жандармерията и специалните служби атакуват мина Вуек, загиват 9 демонстранти и 21 са ранени.
1989 г. — В Тимишоара (Румъния) избухват бунтове против диктатурата на Николае Чаушеску.
1991 г. — Казахстан обявява независимост от Съветския съюз.
1991 г. — Полша, Чехословакия и Унгария подписват договор за сътрудничество с ЕС.
1997 г. — В Япония бива излъчен епизод на Покемон - Електрическият воин Поригон, който кара 700 японски деца да страдат от припадъци и повръщане. Този епизод не е излъчван никога повече и е включен в рекордите на Гинес като анимационното филмче, което може да увреди здравето ти най-жестоко.
Родени
1485 г. — Катерина Арагонска, кралица на Англия († 1536 г.)
1770 г. — Лудвиг ван Бетховен, немски композитор († 1827 г.)
1775 г. — Джейн Остин, британска писателка († 1817 г.)
1790 г. — Леополд I, крал на Белгия († 1865 г.)
1866 г. — Василий Кандински, руски художник († 1944 г.)
1869 г. — Христо Татарчев, български революционер († 1952 г.)
1872 г. — Антон Деникин, руски генерал († 1947 г.)
1880 г. — Никола Стоицев, български учител († 1952 г.)
1882 г. — Золтан Кодай, унгарски композитор († 1967 г.)
1883 г. — Макс Линдер, френски актьор († 1925 г.)
1888 г. — Александър I, крал на Югославия († 1934 г.)
1888 г. — Христо Топракчиев, български авиатор († 1912 г.)
1894 г. — Николай Хрелков, български писател и преводач († 1950 г.)
1901 г. — Николай Ватутин, съветски генерал († 1944 г.)
1902 г. — Рафаел Алберти, испански поет и драматург от ХХ век († 1999 г.)
1910 г. — Асен Христофоров, български икономист († 1970 г.)
1912 г. — Коле Неделковски, македонски поет († 1941 г.)
1914 г. — Цветана Романска-Вранска, българска фолклористка († 1969 г.)
1916 г. — Иван Пейчев, български поет и драматург († 1976 г.)
1917 г. — Артър Кларк, британски писател († 2008 г.)
1923 г. — Трифон Силяновски, български композитор и пианист († 2005 г.)
1925 г. — Хелмут Прайслер, немски поет и преводач († 2010 г.)
1927 г. — Рандал Гарет, американски писател († 1987 г.)
1928 г. — Филип Дик, американски писател († 1982 г.)
1932 г. — Родион Шчедрин, руски композитор
1938 г. — Лив Улман, норвежка актриса и режисьорка
1939 г. — Васил Анков, български футболист († 2009 г.)
1942 г. — Стефан Солаков, български журналист
1944 г. — Нхау, намибийски актьор († 2003 г.)
1945 г. — Бойка Асиова, български журналист и писател
1946 г. — Бени Андершон, шведски музикант (АББА)
1947 г. — Бен Крос, британски актьор
1951 г. — Иван Иванов, български актьор
1964 г. — Хайке Дрехслер, немска атлетка
1967 г. — Миранда Ото, австралийска актриса
1970 г. — Михаела Шафрат, немска порно актриса
1971 г. — Пол Ван Дайк, немски музикант
1973 г. — Мариза, португалска певица
1975 г. — Албена Вулева, българска телевизионна водеща