1145 г. — Започва Вторият кръстоносен поход.

1347 г. — Българският цар Иван Александър се жени за еврейката Сара, която приема свето кръщение и християнското име Теодора.

1408 г. — Москва е обсадена от войските на татарския хан Едигей.

1640 г. — Португалия възвръща независимостта си от Испания и Жоао IV отново се възкачва на трона.

1648 г. — По време на Английската революция е пленен крал Чарлз I.

1742 г. — Руската императрица Елисавета нарежда евреите да бъдат изгонени от Русия.

1804 г. — Наполеон Бонапарт се жени за Жозефина Боарне.

1822 г. — Педро I е коронован за император на Бразилия.

1822 г. — 11-годишният Ференц Лист дебютира като пианист на концерт във Виена.

1835 г. — Ханс Кристиян Андерсен издава първата си книга с приказки.

1855 г. — Пощата в Канада въвежда като услуга паричния превод.

1864 г. — В Русия е въведено разделяне на гимназиите на хуманитарни и технически.

1887 г. — Британският писател Артър Конан Дойл публикува разказ, в който за първи път главен герой е детектива Шерлок Холмс.

1891 г. — Американецът Джеймс Наисмит изобретява играта баскетбол.

1913 г. — В автомобилните заводи Форд е пусната първата поточна линия.

1918 г. — Исландия става автономно кралство, но все още обединено с Дания.

1918 г. — Румъния се обявява за обединена държава след като Трансилвания става част от страната, а преди това, на 27 март с.г. са присъединени Бесарабия и Буковина.

1918 г. — Провъзгласено е Кралство на сърби, хървати и словенци, по-късно преименувано на Кралство Югославия.

1939 г. — Втората световна война: Окупационните власти на Варшава издават разпореждане всички евреи да носят като отличителен знак Звездата на Давид.

1943 г. — Втората световна война: В Техеран (Иран) е закрита конференцията на държавните лидери от Антихитлеристката коалиция Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин.

1953 г. — Отпечатан е първият брой на еротичното списание Плейбой.

1956 г. — В България е обявено приключването на преброяване на населението, резултатите от което са обявени на 17 януари 1957 г.

1956 г. — В Мелбърн е установен рекорд по посещаемост на бейзболен мач — 114 хиляди зрители.

1959 г. — Студената война: 12 държави подписват във Вашингтон Антарктическия договор, с който Антарктида се запазва за ядрени взривове и складиране на радиоактивни материали и се забраняват военни дейности на този континент.

1972 г. — С извеждане в космоса на българска апаратура на съветския спътник Интеркосмос 8 България е вписана като 18-тата космическа страна в регистъра на ООН.

1981 г. — Създаден е дарителския фонд 1300 години България.

1987 г. — Започва строителството на Тунела под Ла Манш.

1988 г. — За първи път се чества Световният ден за борба срещу СПИН.

1990 г. — Френските и британските строителни работници се срещат под Ла Манш при строителството на Тунела под Ла Манш.

1990 г. — Създадено е Националното бюро по заетостта, днешната Агенция по заетостта.

1991 г. — На състоялия се референдум украинците категорично гласуват за независимост от СССР.

2000 г. — България е извадена от негативния Шенгенски визов списък.

2009 г. — Влиза в сила Договора от Лисабон, който заменя двата договора, осигуряващи конституционна основа на Европейския съюз - Договора от Маастрихт и Римските договори.

Родени на 1 декември

1081 г. — Луи VI, крал на Франция († 1137 г.)

1083 г. — Ана Комнина, византийска историчка († 1153 г.)

1716 г. — Етиен Морис Фалконе, френски скулптор († 1791 г.)

1743 г. — Мартин Клапрот, немски химик, откривател на урана и циркония († 1817 г.)

1761 г. — Мадам Тюсо, създателка на музея на восъчните фигури в Лондон († 1850 г.)

1792 г. — Николай Лобачевски, руски математик († 1856 г.)

1867 г. — Игнаци Мошчицки, президент на Полша († 1946 г.)

1868 г. — Никола Генадиев, български политик († 1923 г.)

1874 г. — Тодор Луканов, български политик († 1946 г.)

1884 г. — Александра Датска, кралица на Великобритания († 1925 г.)

1886 г. — Рекс Стаут, американски писател († 1975 г.)

1888 г. — Иван Данчов, български лексикограф († 1956 г.)

1889 г. — Василий Блюхер, съветски маршал († 1938 г.)

1893 г. — Атанас Илиев, психолог и философ († 1985 г.)

1896 г. — Георгий Жуков, съветски военен и държавник, маршал († 1974 г.)

1896 г. — Петко Стайнов, български композитор († 1977 г.)

1897 г. — Иван Хаджимарчев, български писател († 1957 г.)

1910 г. — Йордан Спасов, български актьор († 1984 г.)

1912 г. — Минору Ямасаки, японски архитект († 1986 г.)

1914 г. — Богдан Добранов, български духовник († 1983 г.)

1922 г. — Всеволод Бобров, съветски футболист и хокеист († 1979 г.)

1923 г. — Давид Овадия, български поет († 1995 г.)

1925 г. — Любомир Кабакчиев, български актьор († 1986 г.)

1929 г. — Алфред Моисиу, албански военен и 5-ти президент на Албания

1932 г. — Цветана Гълъбова, българска актриса

1935 г. — Уди Алън, американски режисьор и актьор

1937 г. — Вейра Вики-Фрейберг, президент на Латвия

1938 г. — Иван Пушкаров, български политик

1945 г. — Бет Мидлър, американска певица и актриса

1947 г. — Добринка Станкова, българска актриса

1947 г. — Теодосий Теодосиев, български учител

1949 г. — Пабло Ескобар, колумбийски наркобарон († 1993)

1951 г. — Александър Александров, български космонавт

1951 г. — Иван Добрев, български генерал

1951 г. — Сийка Келбечева, българска спортистка

1958 г. — Янко Русев, български щангист

1960 г. — Керъл Алт, американски супермодел и актриса

1964 г. — Салваторе Скилачи, италиански футболист

1967 г. — Нестор Карбонел, американски актьор

1971 г. — Крис Ванс, австралийски актьор

1974 г. — Кощиня, португалски футболист

1975 г. — Марио Домингес, мексикански автомобилен състезател

1977 г. — Брад Делсън, американски музикант (Линкин Парк)

1977 г. — Мария Илиева, българска поп певица

1979 г. — Антоний Аргиров, български актьор

1982 г. — Диего Кавалиери, бразилски футболист - вратар

1985 г. — Шанел Престън, американска порнографска актриса