1406 г. — Григорий XII е избран за папа.

1700 г. — В битката при Нарва шведската армия, предвождана лично от крал Карл XII, побеждава значително по-многобройната руска армия на Петър Велики.

1789 г. — Генуа продава на Франция остров Корсика.

Шведската победа в битката при Нарва

1829 г. — Съгласно решенията на Лондонската конференция Турция се задължава да даде пълна независимост на Гърция.

1853 г. — Руският военен флот унищожава турските военни кораби в морската битка при Синоп.

1919 г. — Приет е Закон за търговията със зърнени храни и с произведенията от тях, с който се установява държавен монопол върху износа на зърнени храни от България.

1922 г. — В състава на РСФСР е образувана Чеченска автономна област.

1936 г. — По време на пожар в Лондон изгаря построената през 1851 г. палата на Великото изложение, известна като Кристалната палата.

1938 г. — Правителството на Чехословакия капитулира и се съгласява да изпълни подписаното в Мюнхен съглашение между Хитлеристка Германия, Италия, Франция и Великобритания, което дава право на Германия да анексира Судетската област на Чехословакия, с 30 % население от немски произход.

Присъединените от СССР територии от Финландия

1939 г. — Зимната война: Червената армия нахлува във Финландия, което е начало войната.

1942 г. — Втората световна война: Провежда се морската битка при Тасафоранга между японските и американските военни флотове.

1944 г. — Втората световна война: С освобождаването на сръбския град Нови Пазар от Първа армия завършва първата фаза от участието на България във Втората световна война на страната на Антихитлеристката коалиция.

1956 г. — Американският телевизионен канал Си Би Ес за първи път използва видеокасета за излъчване на програма в ефир.

1962 г. — Бирманският политик У Тан е избран за генерален секретар на ООН.

1966 г. — Барбадос получава национална независимост от Великобритания и приемат Националното знаме на Барбадос.

1967 г. — Британският протекторат Южен Йемен обявява независимост.

1975 г. — Основана е Народно-революционната партия на Бенин.

1979 г. — Pink Floyd прави премиера на албума си The Wall.

1982 г. — излиза на паза най-продаваният албум за всички времена Thriller

1993 г. — Подписан е договор между Абхазия и Грузия за прекратяване на военния конфликт между двете държави.

1993 г. — Президентът Борис Елцин утвърждава новия Герб на Русия.

1998 г. — 32-годишният македонски премиер Любчо Георгиевски става най-младия министър-председател в света.

Родени на 30 ноември

1427 г. — Казимир IV, велик литовски княз и полски крал († 1492 г.)

1508 г. — Андреа Паладио, италиански архитект († 1580 г.)

1554 г. — Филип Сидни, английски поет († 1586 г.)

1667 г. — Джонатан Суифт, британски и ирландски писател († 1745 г.)

1699 г. — Кристиан VI, крал на Дания и Норвегия († 1746 г.)

1756 г. — Ернст Хладни, германски физик — акустик († 1827 г.)

1760 г. — Сеишу Ханаока, японски лекар († 1835 г.)

1796 г. — Карл Льове, немски композитор († 1869 г.)

1810 г. — Оливър Уинчестър, американски конструктор и предприемач († 1880 г.)

1817 г. — Теодор Момзен, германски историк, поет и правист († 1903 г.)

1825 г. — Вилиам Адолф Бугро, френски живописец († 1905 г.)

1835 г. — Марк Твен, американски писател († 1910 г.)

1869 г. — Нилс Густаф Дален, шведски физик и изобретател, Нобелов лауреат през 1912 г. († 1937 г.)

1874 г. — Люси Монтгомъри, канадска писателка († 1942 г.)

1874 г. — Уинстън Чърчил, министър-председател на Обединеното кралство, Нобелов лауреат през 1953, († 1965 г.)

1879 г. — Петко Стоянов, български финансист († 1973 г.)

1882 г. — Гюнтер фон Клуге, германски фелдмаршал († 1944 г.)

1889 г. — Едгар Ейдриън, английски физиолог, Нобелов лауреат през 1932 г. († 1977 г.)

1924 г. — Георги Стоянов-Бигор, български кинодеец, сценарист и режисьор

1926 г. — Ендрю Виктор Шели, американски физиолог и биохимик, Нобелов лауреат през 1987 г.

1935 г. — Стоян Андов, политик от Република Македония

1937 г. — Едуард Артемиев, руски композитор

1937 г. — Ридли Скот, британски режисьор

1941 г. — Иван Цанев, български поет

1943 г. — Терънс Малик, американски режисьор

1945 г. — Роджър Глоувър, британски басист (Deep Purple)

1952 г. — Манди Патинкин, американски актьор

1954 г. — Ивайло Калоянчев, български актьор

1955 г. — Анди Грей, шотландски футболист и коментатор

1955 г. — Били Айдъл, английски рок музикант

1955 г. — Кевин Конрой, американски актьор

1956 г. — Иван Станков, български преводач

1958 г. — Миодраг Йешич, сръбски футболист и треньор

1960 г. — Гари Линекер, британски футболист

1965 г. — Александър Бончев, български футболист

1965 г. — Бен Стилър, американски актьор

1965 г. — Ясен Попов, автомобилен състезател

1966 г. — Мика Сало, финландски пилот от Формула 1

1967 г. — Алберт Остермайер, немски поет

1981 г. — Евгени Курдов, български футболист

1982 г. — Владислав Василев, български футболист

1982 г. — Илайша Кътбърт, канадска актриса

1984 г. — Гергана, българска поп-фолк певица

1985 г. — Кейли Куоко, американска актриса

1987 г. — Николета Лозанова, топмодел

1990 г. — Магнус Карлсен, норвежки шахматист

1991 г. — Пламен Илиев, български футболист, вратар