Съботните вестници съобщават, че ЕК е възстановила плащанията по програма "Околна среда".

„Седем дни след като новият кабинет пое властта, Брюксел отпуши парите за екология. Европейската комисия възстанови плащанията към България по спряната преди година оперативна програма "Околна среда". Добрата новина съобщи в петък в Народното събрание премиерът Бойко Борисов. "Благодарение на това, че има парламент, 800 млн. лева са по сметките на държавата. Те влизат в българската икономика", заяви той от трибуната на НС. "Това да сме направили, поне не могат да кажат, че депутатите не са си заслужили заплатите", заключи премиерът. Според него случилото се е благодарение на всички народни представители и волята им да има правителство.

От парламентарната трибуна Борисов цитира комисаря по регионална политика в ЕК Корина Крецу, която в писмо до България приветства положителните стъпки, предприети от институциите. "Това е отлична новина за българската икономика, но и за бъдещето ни сътрудничество между България и ЕК", написа тя в петък..." - в. „Стандарт".

„В официално писмо преди ден (13 ноември. 2014 г.) Европейската комисия е информирала България, че плащанията от европейските фондове по ОПОС за програмния период 2007-2013 се възстановяват.

Това означава, че службите на ЕК ще могат да обработват плащания от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския кохезионен фонд по проектите от оперативната програма. Комисията ще започне с изплащане на 166 млн. евро от Европейския кохезионен фонд и 74 млн. евро от Европейския фонд за регионално развитие.

Пред депутатите в петък Борисов подчерта, че е дошъл специално в парламента да обяви новината и да благодари на всички народни представители, защото размразяването е станало възможно след като в Брюксел са видели, че страната има работещ парламент, способен да излъчи правителство...

Борисов изтъкна, че това е отлична новина за българската икономика и 800 млн. лв. ще влязат в българските компании.

"Възстановяването на плащанията по оперативна програма 'Околна среда' е чудесна новина за България и идва в ключов момент за страната и държавния бюджет. Това показва, че Европейската комисия отчита, когато работата е свършена и правилата са спазени", написа във "Фейсбук" българският еврокомисар Кристалина Георгиева. Тя напомни, че средствата трябва да се използват ефективно, защото от тях зависи подобряването на качеството на живота. Пожелавам успех на българското правителство в тази задача и обръщам внимание, че следващата година е последната възможност за усвояване на парите от програмен период 2007-2013 г., пише Георгиева..." - в. „Дневник".

„Размразяването на европарите ще даде възможност за завършване на големи екопроекти в 70 български града, съобщи за "24 часа" министърът на околната среда Ивелина Василева. Повечето са за т.нар. водни цикли и много населени места сега стоят разкопани заради спирането на европарите преди близо година.

Новината от Брюксел е много добра и за националния бюджет, няма да се усложни проблемът с дефицита, защото плащанията се възстановяват и за екопроекти няма да се ползват одобрените 750 млн. лв. от хазната за спрените европрограми, уточни Василева.

Тя благодари на експертите от МОСВ за неимоверните усилия за подобряване на системите за управление и контрол, както и на бенефициентите, които продължили да изпълняват инфраструктурните проекти при спряно финансиране не само от ЕК, но и от националния бюджет в продължение на 5 месеца.

Според вицепремиера по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев отблокирането на финансирането по оперативна програма "Околна среда" е знак за връщане на доверието към България.

Надявам се в следващите седмици-месец да имаме подобна добра новина, свързана с размразяването на плащанията и по оперативна програма "Регионално развитие", добави Дончев..." - в. „24 часа".

„Европейската комисия даде зелена светлина за възстановяване на плащанията по замразената заради проблеми с обществените поръчки програма "Околна среда". Очаква се до края на годината Брюксел да възстанови на България авансово платени за сметка на държавния бюджет 470 млн. лв. В ЕК са подадени за възстановяване и други 330 млн. лв., но не е ясно дали сумата ще се получи обратно в рамките на тази година или догодина.

"ЕК възстановява плащанията по "Околна среда". 800 милиона лева влизат в българската икономика", обяви вчера премиерът Бойко Борисов пред депутатите. Противно на обичайната си практика той не се впусна в упреци към кабинета "Орешарски" за замразяването на програмата и предпочете да не си приписва заслуги...

По-късно вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев уточни пред "Сега", че Еврокомисията е поела изричен ангажимент да възстанови в рамките на годината направени още през 2013 г. разходи по "Околна среда" в размер на 470 млн. лв. В Брюксел са подадени за възстановяване и други около 330 млн. лв. разходи от 2014 г., но няма сигурност, че парите ще постъпят обратно в бюджета до края на декември, обясни Дончев. До редакционното приключване на броя "Сега" не получи отговор на уточняващи въпроси от пресслужбата на дирекция "Регионална политика" в ЕК. Решението за възстановяване на плащанията се чакаше още при кабинета "Орешарски", но това не стана.

Ако в рамките на календарната година Брюксел възстанови цялата забавена сума от 800 милиона лева, ефектът върху размера на дефицита по държавния бюджет ще е чувствителен..." - в. „Сега".

Всекидневниците проследяват и работата на парламента.

„За груб език в пленарната зала депутатите ще бъдат гонени за три заседания на парламента. Това предвиждат текстове, приети от временната комисия за подготовка на правилника на новия парламент.

Председателят на Народното събрание ще може да отстрани за повече от едно заседание, но не повече от три, депутат, който оскърбява колеги или членовете на Министерския съвет, президента или вицепрезидента или други органи на държавната власт. Същото наказание се предвижда и при призив към или упражняване на насилие в залата или в сградата на Народното събрание, както и ако повторно е гласувал с чужда карта.

Депутат рискува да бъде изгонен за три поредни заседания и да бъде санкциониран с няколкостотин лева, защото не е бил достатъчно уважителен по отношение на даден министър, коментира Мая Манолова от БСП.

Още невлязъл Бойко Борисов в парламента и вече неговите депутати услужливо му опъват чадър като го предпазват от остри и неудобни въпроси, заяви още тя..." - в. „Дневник".

„Ще дадем новия правилник за работа на парламента на Конституционния съд, закани се соцдепутатката Мая Манолова от трибуната на Народното събрание.

Бившата зам.-шефка на НС обяви, че за първи път от 25 г. насам парламентарното мнозинство си позволява да ограничава опозицията чрез новите правила, одобрени от временната комисия по правилника.

Посяга се на правото на опозицията да предлага законопроекти в седмичната програма на парламента, обясни Манолова. Освен това според нея управляващото мнозинство иска да се намали времето за изказване на депутатите от 5 на 3 мин. Според опозицията от ГЕРБ опитвали и да узаконят отсъствията от работа на своите депутати, след като не мина идеята заседания да се провеждат и без кворум.

Като посегателство върху парламентарната демокрация пък Манолова определи текста народни представители да бъдат отстранявани от пленарната зала и глобявани за непочтително отношение към премиера и министри. Той също бе одобрен от комисията по правилника..." - в. „24 часа".

„Народното събрание създаде постоянна комисия за наблюдение на дейността на ДКЕВР. Това стана ясно след заседание на Временната комисия по изготвяне на правилника на НС, предаде БГНЕС.

Общият брой на постоянно действащите комисии в новия парламент е 22. Ето ги и всички комисии:

Комисия по икономическа политика и туризъм

Комисия по енергетика

Комисия по бюджет и финанси

Комисия по правни въпроси

Комисия по регионална политика благоустройство и местно самоуправление

Комисия по външна политика

Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред

Комисия по земеделието и храните

Комисия по труда, социалната и демографската политика

Комисия по образованието и науката

Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта

Комисия по здравеопазването

Комисия по околната среда и водите

Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения

Комисия по културата и медиите

Комисия по жалбите на гражданите и взаимодействието с неправителствените организации

Комисия по вероизповеданията и правата на човек

Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика

Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения

Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове

Комисия за наблюдение на дейността на ДКЕВР и Комисия по отбраната" - в. „Труд".

Вестниците съобщават и за противоборства в една от управляващите политически сили - РБ.

„Реформаторите пак се боричкат за постове

Седмица след влизането в кабинета „Борисов 2" в Реформаторския блок (РБ) отново започна да тлее напрежение. Партньорите в дясната коалиция не могат да постигнат консенсус за бъдещето на ръководството й. Част от партиите в РБ, начело с ДСБ, настояват още в началото на следващата година да бъде свикан конгрес, на който да бъде избран единен лидер на коалицията, научи „Труд". Хората на Меглена Кунева обаче са категорично „против" бързането.

Преди изборите Реформаторите имаха един неуспешен опит за избор на свой председател. Конгресът се провали, тъй като „Движение България на гражданите" (ДБГ) и СДС настояха изборите да бъдат отложени за след вота.

Според източници на „Труд" след сформирането на кабинета „Борисов 2" представители на ДСБ са повдигнали лидерския въпрос, а искането е конгресът да е в края на януари. Това е довело до заседание на изпълнителния съвет на партията на Кунева, което се е провело в четвъртък вечерта. Позицията на ДБГ гласи, че „не е продуктивно да се свиква конгрес, без да има резултати от реформите".

В официално съобщение се казва, че има високо равнище на недоверие между част от партиите в блока. Неофициално от редиците на ДСБ признават, че част от напрежението идва и покрай разпределянето на постовете във втория ешелон на властта.

Според запознати най-голям шанс да оглави РБ има лидерът на ДСБ Радан Кънев, тъй като Меглена Кунева (ДБГ) и Божидар Лукарски (СДС) влязоха в изпълнителната власт. Очаква се хората на Кунева да лансират Найден Зеленогорски..." - в. „Труд".

„Нов скандал тресе Реформаторския блок. Има "високо равнище на недоверие между част от партиите". Това признаха от Движение "България на гражданите" в петък, визирайки най-вече колегите си от ДСБ. Проблеми има, не отрекоха и хората на Радан Кънев. И двете партии обаче заявиха желание да преодолеят поредния трус, който може да доведе до разцепление на Блока.

И този път повод за избухването на напрежението стана предстоящият съюзен конгрес на РБ, който трябваше да се свика след изборите. От ДСБ искат той да се направи по-бързо и на него да се избере един лидер на формацията. От ДБГ обаче не смятат, че е назрял моментът. Затова на изпълнителния си съвет в четвъртък късно вечерта са взели решение съюзен конгрес да има, след като са налице първите резултати от реформите им като част от управлението на държавата.

Допълнителната искра, която е запалила огъня, се оказал и вотът на ДСБ срещу избора на Найден Зеленогорски за съпредседател на ПГ на РБ на мястото на Меглена Кунева. При първото гласуване в неделя тъмносините гласували против, защото Радан Кънев го нямало. Това обидило хората на ДБГ.

Според депутати друга причина за скандала са и борбите за постове във властта. От ДСБ искали да обсебят всички места, издадоха реформатори. Тъмносините дори разлютили Бойко Борисов, като му носели списък с имена за заместник-министри и областни управители.

От ДСБ обаче отрекоха това да е така..." - в. „Стандарт".

„След като приключиха преговорите за съставяне на кабинет, партиите в Реформаторския блок отново се върнаха към интригите помежду си. Започналата организация за провеждането на съюзен конгрес в началото на следващата година подразни "Движение България на гражданите". В съобщение до медиите, изпратено късно снощи, от формацията на вицепремиера Меглена Кунева съобщиха, че без да има резултати от заявените от тях реформи, не е продуктивно да се провежда конгрес, на който да бъдат проведени избори за общ председател. Неофициално пред "Дневник" депутати от формацията изразиха опасения и от фаворита за лидер - Радан Кънев.

Напрежението започнало в събота, когато се е провело заседание на Реформаторския блок по кадрови въпроси.

"На него за наша изненада, макар че имахме партньорско споразумение, не беше гласувано Найден Зеленогорски да стане съпредседател на парламентарната група, което практически наруши базисното доверие, което имахме в самата група", заяви пред "Дневник" депутатът Настимир Ананиев от "Движение България на гражданите". Зеленогорски пое поста в сряда след заседание на парламентарната група. Това е послужило и за мотив на вчерашното заседание на изпълнителния си съвет партията да реши, че е много рано за конгрес...

По думите му все още не е уточнено и накъде ще върви Реформаторският блок - "в момента съюз ли сме, партия ли ще ставаме, коалиция ли ще бъдем". "В момента сме средата на ноември, след един месец излизаме в отпуска до средата на януари. И после веднага конгрес. Нали разбирате, че това просто не е сериозно", каза още Ананиев. Според него дори в ДСБ нямало единно мнение дали да се проведе толкова скоро конгрес. Според него е добре да се изчака до лятото..." - в. „Дневник".

„Хората на Кунева искат закриване на Гражданския съвет на РБ

Движение България на гражданите ще настоява за премахване на Гражданския съвет на Реформаторския блок. Това стана ясно от изявление на зам. председателя на ДБГ Найден Зеленогорски.

"Нека бъдем честни, нашата иновация - Гражданският съвет, беше много интересна и даде добър резултат, но в решителни моменти имаше разклащане на лодката, което е крайно недопустимо тогава, когато водехме преговори за участие в управляващо мнозинство да има атаки от съвета. Лодката вече не се клати, дошло е време да се изчистят нещата, защото РБ е дългосрочен проект", каза Зеленогорски. Затова се налагало националните събрания на всяка една от формациите да се съберат и да решат дали съхраняват идентичността си или вървят към единна формула, единна партия..." - в. „Сега".