615 г. — Започва понтификатът на папа Адеодат I.
1002 г. — С благословията на крал Етелред II се извършва масово убийство на датчани, живеещи в Англия.
1775 г. — Американска война за независимост: американски войски, командвани от Джордж Вашингтон, превземат Монреал.
1851 г. — Започва да действа телеграфните връзки между Лондон и Париж, и между Москва и Петербург.
1854 г. — На този ден стават две големи морски катастрофи: американският кораб New Era, при което загиват над 300 пътници и екипаж, и британският кораб Prince с над 500 жертви.
1862 г. — Луис Карол записва в дневника си, че започва да пише за приключенията на известната си героиня Алиса.
1907 г. — Във Франция е извършен пробен полет с въртолет, при което пилотът успява да се издигне на 2 метра.
1912 г. — Балканската война: Българските войски влизат в Дедеагач.
1913 г. — Сключен е мирен договор между Гърция и Османската империя, въз основа на който Гърция получава остров Крит и повечето острови в Егейско море.
1923 г. — Започва използването на националния флаг на СССР, валиден до 25 декември 1991 г.
1940 г. — В САЩ е изпитан първият джип на фирмата Willys Motor.
1942 г. — Втората световна война: В хода на Морската битка при Гуадалканал американски и японски кораб влизат в ожесточен близък бой.
1942 г. — Втората световна война: Британската армия овладява пристанищния град Тобрук (Източна Либия) след продължителни боеве с германско-италиански войски.
1944 г. — Белгийското правителство взема решение за разоръжаване на организациите от Съпротивата.
1945 г. — Генерал Шарл дьо Гол е избран за председател на Временното правителство на Франция.
1953 г. — Албърт Кинг прави първите си записи в звукозаписното студио.
1953 г. — Състои се премиера на известния струнен квартет на Дмитрий Шостакович.
1954 г. — В Египет е извършен държавен преврат.
1970 г. — Вследствие на циклон и цунами в Бангладеш загиват над 50 000 души.
1971 г. — Американската космическа сонда Маринър 9 успешно навлиза в орбита около Марс и става първият космически апарат, който обикаля около друга планета.
1974 г. — Палестинският лидер Ясер Арафат прави изявление пред Общо събрание на ООН, в което обявява израелския ционизъм като основна причина за конфликтите в региона.
1984 г. — Във Флорида САЩ, карибския басейн и Мексико е наблюдавана окултация на звезда зад астероида 1 Церера.
1985 г. — След 140-годишно затишие избухва вулкана Невадо дел Руиз (Колумбия), при което загиват над 20 000 души.
1994 г. — В Швеция е проведен референдум за присъединяване на страната към Европейския съюз.
2002 г. — Скупщината на Съюзна република Югославия ратифицира Дейтънското споразумение, като потвърждава, че Югославия няма териториални претенции към Босна и Херцеговина.
2002 г. — Край бреговете на испанска Галиция потъва танкер със 70 хил. тона нефт, което предизвиква една от най-големите екологични катастрофи.
2003 г. — В Китай започва приватизация на държавните предприятия.
2004 г. — След едноседмични боеве с над 5000 бунтовници американски военни части постигат контрол в иракския град Фалуджа, но не успяват да заловят терориста Абу Мусаб ал-Заркауи.
2011 г. — Италианският премиер Силвио Берлускони подава оставка, поради засилващата се обществена опозиция срещу него.
Родени
354 г. — Августин Блажени, римски теолог († 430 г.)
1312 г. — Едуард III, крал на Англия († 1377 г.)
1745 г. — Валентин Аюи, френски педагог († 1822 г.)
1818 г. — Михаил Катков, руски публицист († 1887 г.)
1834 г. — Николай Столетов, руски генерал († 1912 г.)
1836 г. — Ярослав Домбровски, полски генерал и националреволюционер († 1871 г.)
1844 г. — Никодим Кондаков, руски изкуствовед († 1925 г.)
1848 г. — Албер I, принц на Монако († 1922 г.)
1850 г. — Робърт Луис Стивънсън, британски писател († 1894 г.)
1869 г. — Димитър Драгиев, български политик († 1943 г.)
1872 г. — Байъм Шоу, британски художник († 1919 г.)
1882 г. — Добри Даскалов, български революционер († 1912 г.)
1891 г. — Георги Спасов, български композитор († 1953 г.
1896 г. — Нобусуке Киши, Министър-председател на Япония († 1987 г.)
1901 г. — Екатерина Савова-Ненова, българска художничка († 1980 г.)
1907 г. — Йоанна Савойска, българска царица († 2000 г.)
1913 г. — Лон Нол, камбоджански политик и генерал († 1985 г.)
1921 г. — Никола Мирчев, български художник († 1973 г.)
1928 г. — Ралф Фуди, американски актьор († 1999 г.)
1934 г. — Стефан Кожухаров, български учен († 2000 г.)
1937 г. — Снежина Гогова, български езиковед
1939 г. — Карел Брюкнер, чешки футболист и треньор
1944 г. — Петер Брабек-Летмат, австрийски бизнесмен
1949 г. — Юрий Ангелов, български актьор
1951 г. — Пини Гершон, треньор по баскетбол
1953 г. — Трейси Скогинс, американска актриса
1954 г. — Димитър Ганев, български актьор
1955 г. — Упи Голдбърг, американска актриса
1957 г. — Стивън Бакстър, британски писател
1959 г. — Карълайн Гудъл, австралийска актриса
1959 г. — Хари Костов, министър-председател на Република Македония
1967 г. — Джухи Чаула, индийска актриса
1967 г. — Стийв Зан, американски актьор
1969 г. — Аян Хирси Али, холандска феминистка и политически деец
1969 г. — Джерард Бътлър, шотландски актьор
1971 г. — Йордан Йорданидис, учител и богослов с българо-гръцки произход, служител на Благовестието в Република Турция
1975 г. — Мария Петрова, българска състезателка по художествена гимнастика
1979 г. — Михаела Дановска, българска и германска художничка
1982 г. — Куми Кода, японска поп-певица
1984 г. — Зафира, унгарска порнографска актриса
1991 г. — Джефри Брума, холандски футболист