![](http://www.moreto.net/im/43835.w468.jpg)
Легендарният капитан І ранг Георги Петров Купов е бил и началник щаб на Флота, преподавател във Военноморското училище и общественик, командир на торпедният миноносец „Дръзки“ спечелил първата голяма победа на съвременния Български Военнморски Флот с поражението нанесено на турският крайцер „Хамидие“ в 1912г.
Георги Купов е роден на 18 октомври (стар стил) 1884 в гр. Варна. Баща му умира, когато е на 3 години и е отгледан от дядо си поп Енчо. През 1898 г. постъпва в Морския кадетски корпус в Петербург. Там той учи с елита на офицерския състав на руския флот и получава най-доброто военноморско образование.
През 1905 г. се завръща в България и постъпва на служба в Портовата рота на Черноморския флот. В 1906 - 1907 е в Морското училище във Варна като помощник на началника на училището и възпитател . Изпратен е да учи в едногодишния Минен офицерски клас в Морското инженерно училище „Император Николай I” в Кронщад, който завършва през 1908 г. По време на обучението си плава на учебния кораб „Николаев” и на миноносеца „Мощни”.
След завръщането си в България е назначен на торпедоносеца „Летящи” и е повишен в чин мичман I ранг. С избухването на Балканската война е назначен за вахтен началник на торпедоносеца „Дръзки”, а след това за временно изпълняващ длъжността командир.
На 7 срещу 8 ноември командваният от мичман I ранг Георги Купов торпедоносец „Дръзки”, заедно с торпедоносците „Летящи”, „Строги” и „Смели”, под командването на капитан II ранг Димитър Добрев, участва в атака срещу турския крайцер Хамидие. „Дръзки” атакува последен турския боен кораб. Изстреляното торпедо попада в предната част на неприятелския кораб. Бронираният крайцер „Хамидие” получава пробойна от 10 кв.м, загиват 8 души и 30 са ранени. От българския отряд има един ранен подофицер-артилерист от „Смели”, а един шрапнел пробива димохода на „Дръзки”.
Този първи успех на българския военен флот принуждава турските кораби да преминават по-далеч от българските брегове. Това се отразява на тяхната ефективност и косвено отслабва турските позиции на сухопътния фронт.
В началото на 1913 г.служи на торпедоносец „Шумни” и като вахтен началник на учебния крайцер „Надежда”. На 27 ноември е назначен за титулярен командир на торпедоносец „Дръзки”. От 11 февруари 1914 г. е преподавател по морска практика, хидрография и морски снимки в офицерския курс; ръководи и практиката на офицерите с п/х „Цар Фердинанд” през лятото на същата година. През есента е назначен за преподавател по електротехника в трите курса на Машинното училище.
През Първата световна война лейтенант Купов заема различни длъжности в Подвижната отбрана: като командир на „Дръзки” на 8 декември влиза в артилерийска престрелка с два руски контраминоносеца; поставя минни заграждения; командва отряда торпедоносци, когато е пратен да спаси оцелялото от потъналия „Шумни”.
През 1918 и 1919 г. Г. Купов е началник-щаб на флота. За кратко през 1920 г. е командир на Дунавската флотилия. През същата година Георги Купов напуска флота. През 1923 г. работи в пивоварната фабрика „Прошек” в София. През 1932 г. се връща към военноморското поприще – започва работа в Морското училище като преподавател по навигация, лоция и мореходна астрономия.От 1941 г. до септември 1944 г. Г. Купов ръководи предприятието Българско речно плаване. На 21 ноември 1957 г. е почетен гост на тържественото откриване на кораб-музей „Дръзки”.
Георги Купов умира през 1959 г. Посмъртно, със заповед на министъра на народната отбрана от 26 януари 1959 г., получава повишение на военното звание капитан І ранг. Днес неговото име носи улица във Варна.