Събития

1555 г. — По заповед на Мария I Тюдор за изгорени като еретици двама протестантски епископи.

1793 г. — В Париж е гилотинирана Мария-Антоанета, кралица на Франция и Навара.

1813 г. — На територията на Саксония, край Лайпциг, започва най-мащабната битка до Първата световна война, известна като Битка на народите, между коалицията на Наполеон Бонапарт (Франция, Полша и Саксония) и Шестата коалиция (Русия, Австрия, Прусия и Швеция); битката завършва след 3 дни с поражение на Наполеон.

1840 г. — Нова Зеландия е обявена за британска колония.

1843 г. — Уилям Роуън Хамилтон измисля кватернионите.

1853 г. — Турция обявява война на Русия, известна като Кримска война, защото след намесата на Англия и Франция в подкрепа на Турция бойните действия се пренасят в района на Кримския полуостров.

1912 г. — Балканската война: българската армия за първи път използва самолет за разузнаване на вражески обекти край Одрин -- виж статията за Радул Милков!

1946 г. — Изпълнение на смъртните присъди на група военнопрестъпници от Хитлеристка Германия, осъдени на Нюрнбергския процес.

1964 г. — Китайската народна република детонира първото си ядрено оръжие.

1969 г. — Перу, Боливия, Еквадор, Колумбия и Чили създава общност на държавите, през през чийто територии преминават Андите — Андска общност.

1971 г. — Състои се официалната церемония по откриването на кулата "Азади" в иранската столица Техеран.

1978 г. — Кардинал Карол Войтила, архиепископ на Краков, е избран за папа с името Йоан Павел II. Той е първият папа славянин и първият папа неиталианец от последните 456 години.

1981 г. — Учредени са орден "13 века България" и юбилеен медал "1300 години България".

1981 г. — В Толбухин (днес Добрич) и Исперих се откриват паметници на хан Аспарух.

1994 г. — С решение на Конституционния съд ДПС се пререгистрира като политическа партия.

2006 г. — След 4-годишно съществуване в София е закрит увеселителният парк София Ленд.

Родени

1679 г. — Ян Дисмас Зеленка, чешки композитор († 1745 г.)

1708 г. — Албрехт фон Халер, швейцарски поет и учен († 1777 г.)

1803 г. — Джеймс Едуард Александър, английски колонизатор († 1885 г.)

1827 г. — Арнолд Бьоклин, швейцарски художник († 1901 г.)

1840 г. — Кийотака Курода, министър-председател на Япония († 1900 г.)

1840 г. — Милош Милоевич, сръбски историк († 1907 г.)

1852 г. — Клавдий Лебедев, руски художник († 1916 г.)

1854 г. — Оскар Уайлд, ирландски поет и драматург († 1900 г.)

1863 г. — Остин Чембърлейн, британски политик и Нобелов лауреат през 1925 г. († 1937 г.)

1864 г. — Карл Кауцки, марксистки идеолог († 1938 г.)

1866 г. — Богомил Берон, български лекар († 1936 г.)

1880 г. — Андрей Мацанов, български революционер (ВМРО) († 1947 г.)

1886 г. — Давид Бен-Гурион, министър-председател на Израел († 1973 г.)

1888 г. — Юджийн О'Нийл, американски писател, Нобелов лауреат през 1936 г. († 1953 г.)

1890 г. — Майкъл Колинс, ирландски революционер († 1922 г.)

1902 г. — Фани Попова-Мутафова, българска писателка († 1977 г.)

1908 г. — Енвер Ходжа, албански диктатор († 1985 г.)

1927 г. — Гюнтер Грас, немски писател, Нобелов лауреат

1934 г. — Питър Ашдаун, британски пилот от Формула 1

1936 г. — Андрей Чикатило, украински сериен убиец († 1994 г.)

1937 г. — Константин Илиев, български писател и драматург

1946 г. — Сюзан Самърс, американска актриса

1947 г. — Гай Сайнър, американски актьор

1958 г. — Елефтерия Арванитаки, гръцка певица

1958 г. — Здравко Димитров, български актьор

1958 г. — Тим Робинс, американски актьор и режисьор

1969 г. — Стефка Янорова, българска актриса

1971 г. — Димитър Чобанов, български футболист

1972 г. — Лилчо Арсов, български футболист

1983 г. — Красимир Русев, български шахматист

1984 г. — Шейн Уорд, британски певец