Не може да се отрече обаче, че в тези въпроси нямаше нито агресия, нито дори заядливост от страна на депутатите от различните политически групи, напротив - имаше уважение и взаимна толерантност. Това изслушване нямаше нищо общо с изслушването на Румяна Желева през 2009-а, когато още преди въобще да се стигне до съществените въпроси, вече беше ясно, че тя е нарочена и няма да стане еврокомисар.
Жалкото в онази ситуация бе не друго, а, че зад провала й – стояха български евродепутати от друга политическа партия.
Не защитавам Румяна Желева. В никакъв случай. И аз мисля, че тя беше грешна политическа номинация. И аз мисля, че Кристалина Георгиева се справи много по-добре като комисар по хуманитарната помощ, отколкото би се справила Желева.
Не одобрявам обаче начина, по който чрез Желева бе обругана и оплюта България. Тогава си мислехме, че едва ли някой друг кандидат за комисар някога би преживял подобен срам. Пет години по-късно се оказа, че представителите на три от големите и важни страни в Европейския съюз - Великобритания, Испания и Франция, могат да последват съдбата на Румяна Желева.
Британският кандидат за комисар по финансовите въпроси Джонатан Хил бе изслушан тази седмица от депутатите, но се наложи да изживее унижението – да не бъде одобрен, а да бъде извикан на ново изслушване следващата седмица.
Аргументите за това са, че не е бил достатъчно подготвен. Освен това срещу него има обвинения в конфликт на интереси, защото до 2010 година е бил консултант на различни финансови институции. Да го назначиш на този пост означава да пуснеш лисица в банковия курник, казват световните анализатори и не пропускат да отбележат, че банковият съюз отива в ръцете на човек, чиято родна страна никога може би няма да се присъедини към еврозоната.
За Джонатан Хил може да се говори дълго. Любопитен факт е, че докато беше съветник на бившия британски премиер Джон Мейджър, настояваше за по-дистанцирани отношения с Европейския съюз, а сега се бори за поста еврокомисар.
Според източници на "Даунинг стрийт" обаче Дейвид Камерън е бесен и е категоричен, че Великобритания няма да смени кандидата си.
Не по-малко ядосани са и в Испания, където кандидатът им за комисар по енергетика Мигел Ариас Канете също е обвинен в конфликт на интереси. За него се твърди, че има дялове в две нефтени компании на стойност около половин милион евро.
Самият той отрича, но разследване на белгийския вестник „Соар” доказва, че въпросните компании са регистрирани в офшорната зона на Канарските острови и че Канете е част от ръководството им. Излишно е да казвам, че испанският премиер Мариано Рахой е меко казано изнервен, още повече, че двамата са много близки, а Канете бе подготвян да наследи Рахой като лидер на управляващата Народна партия.
Преди няколко дни правих интервю с генералния секретар на ЕНП Антонио Лопес, който ми каза, че независимо от нападките срещу Канете той ще стане еврокомисар. Според него обвиненията са скалъпени, а виновни са социалистите.
Явно цялата Европейска народна партия мисли така, защото случаите с британеца Джонатан Хил и испанеца Мигел Канете ги е изнервило да такава степен, че те заплашиха да бойкотират френския социалист - кандидат за комисар по икономическите и валутните въпроси Пиер Московиси.
Най-странното при него е, че той ще отговаря за икономиката, а реално погледнато неговата страна- Франция, нито веднъж не е изпълнила критерия от Маастрихт да има бюджетен дефицит под 3 % от Брутния вътрешен продукт. Да не говорим, че при изслушването си обеща да спазва правила, които по времето когато беше финансов министър на Франция постоянно пренебрегваше.
След всичко казано до тук – искам да обобщя, че е забележителен начинът, по който всяка една от засегнатите държави брани своя кандидат за евродепутат. Видно е, че при испанеца, англичанина и французина има притеснителни факти в професионалата им биография, има и поводи за съмнения относно компетентността им за поста, но въпреки това, техните правителства стоят плътно зад гърба им и отказват на този етап да изтеглят кандидатурите им.
Ако това отново се беше случило с българския кандидат-ние самите щяхме да го оплюем още преди да са ни помолили да го сменим. Нашите собствени евродепутати щяха да му зададат най-провокативните въпроси, така както Антония Първанова направи с Румяна Желева и то без въобще да се притесняват за образа на България. И точно това е жалкото.