Събития

867 г. — Василий I Македонец извършва преврат, като убива император Михаил III и заема византийския императорски трон.

1122 г. — Папа Каликст II и император Хайнрих V сключват Вормски конкордат, с което се прекратява Борбата за инвеститурата.

1821 г. — Град Триполица в Гърция е превзет и около 30 000 мюсюлмани са избити по време на Гръцката война за независимост.

1846 г. — Германският астроном Йохан Готфрийд Гал открива планетата Нептун, използвайки математическите предположения на френския математик Юрбен Льоверие.

1868 г. — Пуерто Рико обявява независимост.

1875 г. — 15-годишният Уилям Бони (Били Хлапето) — легендарен американски престъпник, е арестуван за първи път.

1902 г. — Избухва Горноджумайското въстание.

1912 г. — Балканската война: С указ на цар Фердинанд I е формирано Македоно-одринско опълчение начело с генерал Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов.

1923 г. — В България започва Септемврийското въстание.

1932 г. — Създадено е Кралство Саудитска Арабия.

1932 г. — Излиза първият брой на списание Пламък.

1943 г. — Втора световна война: Създадена е т.нар. Република Сало.

1944 г. — Към РМС е създадена детско-юношеска организация, наречена по-късно Димитровска пионерска организация "Септемврийче".

1947 г. — В Софийския централен затвор е изпълнена смъртната присъда на земеделския лидер Никола Петков.

1948 г. — България отправя молба до ООН за членство в организацията.

1955 г. — В Лондон е подписана спогодба за уреждане финансовите задължения на Народна република България към Великобритания.

1963 г. — Куба се присъединява към ЦАОП (Централноамерикански общ пазар).

1973 г. — Хуан Перон е избран за втори път за президент на Аржентина, след като през 1955 г. е свален чрез държавен преврат.

1975 г. — В курортният комплекс "Албена" започва XX конгрес на Международната асоциация на кинопрегледите и кинохрониките.

1982 г. — Завършва посещението на генералния секретар на ЦК на ЧКП и президент на Чехословакия Густав Хусак в Народна република България. Подписани са основни насоки за задълбочаване на икономическото и научно-техническото сътрудничество между двете страни.

1983 г. — Държавата Сент Китс и Невис става член на ООН.

1996 г. — С решение на Управителния съвет на БНБ девет банки с ликвидни проблеми са поставени под особен надзор. Това са ТС Банк, Балканбанк, Стопанска банка, Бизнес банка, Елит Банка, ТБ "Славяни", ТБ "Моллов", Ямболска и Добруджанска банка.

1999 г. — По време на 6-часовото си посещение в България германският канцлер Герхард Шрьодер заявява, че България може да бъде поканена за присъединяване към ЕС.

2002 г. — Излиза първата публична версия на уеб-браузъра Mozilla Firefox ("Phoenix 0.1").

2003 г. — В резултат на енергиен срив няколко милиона граждани на Дания и Швеция остават за 2 часа без електрически ток.

2006 г. — Ежегодният Парад на любовта се провежда в Сан Франциско.

Родени

480 пр.н.е. — Еврипид, гръцки драматург († 406 пр.н.е.)

63 пр.н.е. — Октавиан Август, римски император († 14 г.)

1713 г. — Фернандо VI, испански крал († 1759 г.)

1759 г. — Клотилд Френска, френска принцеса († 1802 г.)

1781 г. — Анна Фьодоровна, велика руска княгиня († 1860 г.)

1783 г. — Петер фон Корнелиус, немски художник

1791 г. — Йохан Енке, немски астроном († 1865 г.)

1861 г. — Роберт Бош, немски индустриалец († 1942 г.)

1865 г. — Сюзан Валодон, френска художничка († 1938 г.)

1869 г. — Христо Бурмов, български военен деец († 1936 г.)

1870 г. — Крум Прокопов, български революционер († 1950 г.)

1880 г. — Джон Бойд Ор, британски политик, Нобелов лауреат († 1971 г.)

1885 г. — Иван Илиев, български революционер († 1923 г.)

1885 г. — Чудомир Кантарджиев, български революционер († 1924 г.)

1890 г. — Пандо Киселинчев, български скулптор († 1980 г.)

1890 г. — Фридрих Паулус, немски генерал († 1957 г.)

1892 г. — Георги Дамянов, деец на БКП († 1958 г.)

1897 г. — Пол Делво, белгийски художник († 1994 г.)

1901 г. — Ярослав Сейферт, чешки писател, Нобелов лауреат († 1986 г.)

1904 г. — Зорка Йорданова, българска артистка († 1970 г.)

1915 г. — Клифърд Шул, американски физик, Нобелов лауреат († 2001 г.)

1916 г. — Алдо Моро, министър-председател на Италия († 1978 г.)

1920 г. — Мики Руни, американски актьор († 2014 г.)

1925 г. — Николай Кауфман, български музиковед

1926 г. — Джон Колтрейн, американски саксофонист († 1967 г.)

1930 г. — Рей Чарлс, американски музикант († 2004 г.)

1933 г. — Иван Иконописов - Бебето, български плувец

1933 г. — Кольо Севов, български писател († 1991 г.)

1934 г. — Пер Улув Енквист, шведски писател

1936 г. — Валентин Паниагуа, перуански политик († 2006 г.)

1938 г. — Роми Шнайдер, австрийска актриса († 1982 г.)

1943 г. — Тануджа, индийска актриса

1943 г. — Хулио Иглесиас, испански певец

1946 г. — Валентин Александров, български министър († 2008 г.)

1946 г. — Енрико Катуци, италиански треньор († 2006 г.)

1946 г. — Франц Фишлер, австрийски политик

1949 г. — Брус Спрингстийн, американски певец

1950 г. — Сашка Братанова, българска актриса

1951 г. — Милко Калайджиев, български певец

1953 г. — Димитър Атанасов, български писател

1954 г. — Иван Сосков, български математик († 2013 г.)

1956 г. — Паоло Роси, италиански футболист

1957 г. — Христо Гърбов, български актьор

1957 г. — Валентин Делиминков, български футболист

1958 г. — Лита Форд, американска певица

1959 г. — Наталия Пушкарьова, руска историчка

1960 г. — Джейсън Картър, британски актьор

1972 г. — Рейчъл Ямагата, американска актриса

1973 г. — Артим Шакири, македонски футболист

1977 г. — Диджей Балтазар, български диджей

1978 г. — Кристиян Добрев, български футболист

1979 г. — Росен Каптиев, български футболист

1982 г. — Венелина Хаджиева, българска актриса

1983 г. — Магда, българска поп-фолк певица

1984 г. — Матей Казийски, български волейболист

1985 г. — Еви Ван Акер, белгийска ветроходка

1985 г. — Маки Гото, японска певица

1988 г. — Хуан Мартин дел Потро, аржентински тенисист

1990 г. — Чаатай Улусой, турски актьор и модел