1271 г. — Григорий X е избран за римски папа.

1364 г. — Папа Урбан V издава указ за създаване на Краковската академия.

1581 г. — Казашкият атаман Ермак Тимофеевич започва военния си поход в Сибир.

1804 г. — Немският астроном Карл Лудвиг Хардинг открива третия астероид в Слънчевата система — 3 Юнона.

1870 г. — Френско-пруската война: В Битката при Седан Прусия постига решителна победа.

1887 г. — Съставено е петнадесетото правителство на България, начело със Стефан Стамболов.

1897 г. — В Бостън, Масачузетс е открито първото метро в Северна Америка.

1914 г. — Санкт Петербург сменя името си на Петроград.

1916 г. — Първа световна война: България обявява война на Румъния.

1920 г. — Франция създава Ливан, който е под френска протектура до 1946 г.

1923 г. — Голямото земетресение в Канто опустошава района на Токио в Япония, жертвите са над 140 000, а бездомните 2,5 милиона.

1928 г. — Албания е обявена за кралство и първи крал става Зог I.

1937 г. — Открит е изложбеният център Ърлс Корт Сентър в Лондон, Великобритания.

1939 г. — Втора световна война: Нацистка Германия напада Полша, с което започва войната.

1950 г. — В Париж се състои първият конгрес на Международната астрономическа федерация.

1965 г. — Създадена е израелската комунистическа партия Маки.

1968 г. — Водачът на Пражката пролет Александър Дубчек претърпява автомобилна катастрофа и по-късно умира през 1992 г.

1969 г. — След държавен преврат в Либия, полковник Муамар ал-Кадафи взима властта, която по-късно предава на Народни Комитети.

1972 г. — В Рейкявик, Исландия, американецът Боби Фишер побеждава руснака Борис Спаски и става световен шампион по шахмат.

1974 г. — Във Враца е открит газопроводът СССР-НРБ.

1979 г. — Американският космически кораб Пионер 11 става първият апарат, който посещава Сатурн, като минава покрай планетата на разстояние от 21 000 км.

1983 г. — Студената война: Военни изтребители на СССР свалят над остров Сахалин южнокорейски пътнически самолет Боинг-747, когато навлиза в съветското въздушно пространство; всичките 269 пътници на борда загиват.

1985 г. — Съвместна американско-френска експедиция локализира останките на Титаник.

1991 г. — Узбекистан обявява независимостта си от СССР.

1997 г. — 11 миньори загиват в мини Бобов дол вследствие на експлозия.

1999 г. — Ботев (Луковит) отново започва дейност

2004 г. — Терористичен акт в Беслан: Въоръжени терористи взимат за заложници стотици ученици в руския град Беслан в Северна Осетия.

Родени на 1 септември

1336 г. — Стефан Урош V, сръбски крал и цар († 1371 г.)

1637 г. — Никола Катина, френски Генерал († 1712 г.)

1854 г. — Сава Коев, български опълченец и журналист

1858 г. — Трайко Китанчев, български революционер († 1895 г.)

1864 г. — Александър Танев, български военен († 1932 г.)

1875 г. — Едгар Бъроуз, американски писател († 1950 г.)

1876 г. — Иван Вулпе, български оперен певец и музикален педагог († 1929 г.)

1878 г. — Александра Сакскобургготска, британска принцеса († 1942 г.)

1887 г. — Блез Сандрар, швейцарски писател и поет († 1961 г.)

1888 г. — Симеон Петров, български авиатор († 1950 г.)

1896 г. — Бхактиведанта Свами Прабхупада, индийски религиозен водач († 1977 г.)

1898 г. — Димитър Талев, български писател († 1966 г.)

1899 г. — Анастас Петров, български балетист († 1978 г.)

1911 г. — Михаил Михеев, руски писател († 1993 г.)

1923 г. — Роки Марчиано, американски боксьор († 1969 г.)

1925 г. — Рой Глаубер, американски физик, Нобелов лауреат

1932 г. — Христо Недялков, български композитор

1933 г. — Атанас Ценев, български сценарист

1939 г. — Лили Томлин, американска актриса

1942 г. — Антониу Лобу Антунеш, португалски писател

1942 г. — Каролайн Чери, американска писателка

1944 г. — Леонард Слаткин, американски диригент

1945 г. — Мустафа Балел, турски писател

1946 г. — Но Му-хен, южнокорейски политик († 2009 г.)

1951 г. — Тимъти Зан, американски писател

1954 г. — Филип Вуянович, президент на Черна Гора

1955 г. — Тодор Митов, български футболист

1956 г. — Катерина Евро, българска актриса

1956 г. — Прамод Митал, индийски бизнесмен

1957 г. — Валентин Княжевич, български даскал, историк-краевед и генеалог

1957 г. — Глория Естефан, кубинска певица

1959 г. — Нели Топалова, българска актриса

1961 г. — Тонино Бенакиста, френски писател

1962 г. — Рууд Гулит, холандски футболист

1963 г. — Светослав Минчев, български публицист

1968 г. — Димитър Авджийски, български футболист

1971 г. — Хакан Шюкюр, турски футболист

1983 г. — Кирил Терзиев, български борец

1989 г. — Близнаците Бил Каулиц и Том Каулиц, немски музиканти (Токио Хотел)