410 г. — Аларих I крал на вестготи превзема и ограбва три дена Рим.
1185 г. — Солун е нападнат, ограбен, а голяма част от жителите му са избити от сицилиански нормани.
1215 г. — Папа Инокентий III обявява Магна харта за невалидна.
1349 г. — 6 хиляди евреи са убити в Майнц след обвинението, че са болни от чума.
1456 г. — Приключва отпечатването на Библията на Гутенберг.
1572 г. — Вартоломеева нощ: През нощта на празника на св. Вартоломей във Франция започва масово избиване на хугеноти (френски протестанти).
1690 г. — Основан е град Калкута в Индия.
1886 г. — Съставено е дванадесетото правителство на Княжество България, начело с Петко Каравелов.
1891 г. — Томас Едисон патентова кинокамерата.
1912 г. — Аляска става територия на САЩ.
1931 г. — Франция и СССР подписват договор за ненападение.
1944 г. — България във Втората световна война: Правителството на България издава нареждане войските на Нацистка Германия да напуснат територията на страната; в съответствие с нареждането започва обезоръжаване на германските войници и до 7 септември е отнето оръжието на 15 000 от тях.
1944 г. — Партизанско движение в България: Рило-Пиринския партизански отряд провежда Жабокрекската бойна операция.
1949 г. — Влиза в сила договорът, с който се учредява НАТО.
1954 г. — Президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер подписва закон, забраняващ комунистическата партия.
1960 г. — Най-ниската измерена температура от −88 °C (−127 °F) е отчетена във Восток, Антарктида.
1966 г. — В СССР е изстрелян космическия апарат Луна 11.
1968 г. — Франция взривява първата си водородна бомба в операция Операция Канопус и така става петата термоядрена сила в света.
1969 г. — Открит е курортният комплекс Албена.
1971 г. — Pink Floyd изпълняват най-известния си концерт на развалините на амфитеатъра в Помпей, като с това отбелязват 1892-ата годишнина от изчезването на града.
1981 г. — Марк Дейвид Чапман е осъден на доживотен затвор без право на замяна през първите 20 години за убийството на Джон Ленън.
1991 г. — Михаил Горбачов подава оставка, като водач на Комунистическата партия на Съветския съюз.
1991 г. — Украйна обявява своята независимост от СССР.
1992 г. — Установяват се дипломатически отношения между Китайска народна република и Южна Корея.
1994 г. — Израел и Организацията за освобождение на Палестина постигат съгласие за палестинска автономия на Западния бряг.
1995 г. — Излиза операционната система Windows 95 на Microsoft.
2006 г. — Международният астрономически съюз променя определението за "планета", съгласно което Плутон вече се смята за планета-джудже.
2008 г. — Закрити са Летните олимпийски игри в Пекин.
Родени на 24 август
1198 г. — Александър II, крал на Шотландия († 1429 г.)
1753 г. — Александър Римски-Корсаков, руски генерал
1772 г. — Вилхелм I, крал на Нидерландия († 1840 г.)
1817 г. — Алексей Константинович Толстой, руски писател († 1875 г.)
1865 г. — Фердинанд I, крал на Румъния († 1927 г.)
1874 г. — Станое Станоевич, сръбски историк
1899 г. — Хорхе Луис Борхес, аржентински писател († 1986 г.)
1915 г. — Алис Брадли Шелдън, британска писателка († 1987 г.)
1916 г. — Хол Смит, американски актьор († 1994 г.)
1926 г. — Атанас Жеков, български художник († 2006 г.)
1927 г. — Хари Марковиц, американски икономист, Нобелов лауреат през 1990 г.
1929 г. — Ясер Арафат, палестински лидер, Нобелов лауреат през 1994 г. († 2004 г.)
1932 г. — Кирил Бъчваров, български писател
1936 г. — Любка Рондова, българска певица
1945 г. — Винс Макмеън, представител на Световна федерация по кеч
1945 г. — Кен Хенсли, британски рок музикант
1947 г. — Паулу Коелю, бразилски писател
1948 г. — Жан-Мишел Жар, френски музикант
1948 г. — Силвия Рангелова, българска актриса
1951 г. — Орсън Кард, американски писател
1954 г. — Константа Тимчева, български онколог
1955 г. — Петко Йовчев, български архитект († 2012 г.)
1961 г. — Настася Кински, американска актриса
1965 г. — Марли Матлин, американска актриса
1965 г. — Реджи Милър, американски баскетболист
1971 г. — Антоанета Френкева, българска плувкиня
1972 г. — Адриан Гънел, английски професионален играч на снукър
1977 г. — Ангелина Гаврилова, българска балерина
1977 г. — Юрген Махо, австрийски футболист
1977 г. — Роберт Енке, немски футболист, вратар († 2009 г.)
1979 г. — Елена Пеева, българска актриса
1980 г. — Рейчъл Карпани, австралийска актриса
1981 г. — Чад Майкъл Мъри, американски актьор
1982 г. — Ким Шелстрьом, шведски футболист
1983 г. — Марта Игареда, мексиканска актриса
1988 г. — Рупърт Гринт, британски актьор