Събития

514 г. — Римският папа свети Симах се оттегля доброволно от папския престол.

1458 г. — Пий II е избран за римски папа.

1772 г. — Крал Густав III възстановява абсолютна монархия в Швеция.

1839 г. — Луи Дагер представя пред Френската академия на науките метод за извършване на фотография.

1848 г. - Калифорнийската златна треска: Вестникът New York Herald разпространява информация по Източното крайбрежие на САЩ за златна треска в Калифорния (въпреки че златната треска започва през януари).

1881 г. - С Указ 712 на Народното събрание се създава българската държавна статистическа институция. От Статистическо отделение тя се възвисява в самостоятелно статистическо бюро със задачата да събира, обработва и обнародва всяка година статистически данни по всички клонове на управлението и всички явления, отнасящи се до физическото, икономическото, интелектуалното и моралното състояние на държавата.

1903 г. — Илинденско-Преображенското въстание: Одрински революционен окръг възстава.

1912 г. — В Албания започва гражданска война между християни и мюсюлмани.

1919 г. — Афганистан обявява независимост от Великобритания.

1927 г. — Руската православна църква признава Съветската държава.

1934 г. — При референдум в Германия 89,9 % гласуват положително за създаването на поста фюрер — обединяващ правата и задълженията на канцлера и президента, който се заема от Адолф Хитлер.

1940 г. — В Букурещ започват преговорите между делегациите на Царство България и Румъния за връщането на Южна Добруджа на България.

1942 г. — Втората световна война: Генерал Фридрих Паулус издава заповед за атака на Сталинград.

1944 г. — Втората световна война: Париж възстава срещу германските окупатори, с подкрепата на Съюзниците.

1960 г. — Студената война: В Москва американският пилот на сваления самолет U-2, Франсис Гари Пауърс, е осъден на 10 години затвор за шпионаж.

1960 г. — Спутник: СССР изстрелва космическия апарат Спутник-5 с двете кучета Белка и Стрелка, 40 мишки, два плъха и няколко вида растения.

1968 г. — Започва съдебен процес срещу ръководителите на създадената през 1966 г. нелегална организация "Марксистко-ленинска българска комунистическа партия".

1980 г. — При самолетна катастрофа над Риад (Саудитска Арабия) загиват 301 души.

1987 г. — В духа на т.нар. Юлска концепция се правят промени в структурата на Министерския съвет.

1989 г. — Полският президент, комунистът Войчех Ярузелски, дава мандат за съставяне на правителство на активиста на профсъюза Солидарност Тадеуш Мазовецки.

1991 г. — Августовски пуч в Русия: Съветския президент Михаил Горбачов е поставен под домашен арест докато е на почивка в Крим. В Москва започва опит за държавен преврат организиран от комунистите, който се проваля два дни по-късно благодарение на народната подкрепа.

2001 г. — В телевизионно обръщение министър-председателят Симеон Сакскобургготски оповестява социално-икономическите намерения на правителството, които се изразяват в намаляване на данъците, повишаване на цените на електроенергията и топлоенергията до 10%, повишаване на детските надбавки двукратно, повишаване на минималната заплата от 85 на 100 лв. Част от намеренията са да се осигурят 20 млн. лв. за безлихвени кредити и намаляване на държавната администрация с 10%.

2002 г. — Руски военен хеликоптер Ми-26 се разбива край Грозни, след като е обстрелван от чеченски бунтовници, загиват 118 военнослужещи.

2003 г. — Кола-бомба се врязва в щаб-квартирата на ООН в Багдад, убивайки 22 души, включително висшия пратеник на ООН, Серджо Виейра Де Мело.

2004 г. — Интернет търсачката Google пуска в продажба на фондовата борса свои акции.

2005 г. — Започват първите в историята съвместни военни учения между Русия и Китай.

Родени

1398 г. — Сантиляна, испански поет († 1458 г.)

1631 г. — Джон Драйдън, английски поет († 1700 г.)

1646 г. — Джон Фламстед, първият кралски астроном в Англия († 1719 г.)

1743 г. — Мадам дю Бари, френска куртизанка († 1793 г.)

1761 г. — Адриан Захаров, руски архитект († 1811 г.)

1780 г. — Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет († 1857 г.)

1800 г. — Хуан Хосе Флорес, първи президент на Еквадор († 1864 г.)

1864 г. — Михаил Иванов, български лекар († 1924 г.)

1871 г. — Орвил Райт, американски авиатор († 1948 г.)

1881 г. — Джордже Енеску, румънски композитор († 1955 г.)

1883 г. — Коко Шанел, френска дизайнерка († 1971 г.)

1890 г. — Ари Калъчев, български живописец († 1958 г.)

1899 г. — Боян Дановски, български писател († 1976 г.)

1906 г. — Борис Данков, български художник († 1997 г.)

1921 г. — Джин Родънбъри, американски продуцент († 1991 г.)

1924 г. — Уилард Бойл, канадски физик, Нобелов лауреат († 2011 г.)

1932 г. — Йорданка Бончева, българска волейболистка

1939 г. — Джинджър Бейкър, британски музикант

1940 г. — Джони Наш, американски певец

1945 г. — Иън Гилън, британски музикант (Deep Purple)

1946 г. — Бил Клинтън, 42-и президент на САЩ

1946 г. — Иван Нинов, български художник

1946 г. — Федон, турски певец от гръцки и арменски произход

1951 г. — Джон Дийкън, британски музикант (Queen)

1952 г. — Джонатан Фрейкс, американски актьор

1955 г. — Питър Галахър, американски актьор

1956 г. — Христо Михайлов, български футболист

1962 г. — Валери Каприски, френска актриса

1963 г. — Джоуи Темпест, шведски музикант (Europe)

1964 г. — Аксел Роос, немски футболист

1965 г. — Кира Седжуик, американска актриса

1969 г. — Матю Пери, американски актьор

1972 г. — Роберто Абондансиери, аржентински футболист

1973 г. — Андреа Феро, италиански музикант

1973 г. — Марко Матераци, италиански футболист

1982 г. — Мануел Лопеш, португалски и мозамбикски футболист

1989 г. — Екатерина Карабашева, българска поетеса