986 г. — Българо-византийски войни: Самуил разгромява византийците в Битката при Траянови врата. Император Василий II Българоубиец успява да избяга.

1502 г. — Христофор Колумб обявява Хондурас за испанска територия.

1756 г. — С нахлуване на пруските войски в Саксония започва Седемгодишната война (1756-1763).

1771 г. — Английският химик Джоузеф Пристли установява, че растенията отделят кислород.

1807 г. — В САЩ е изпробван първият пътнически параход в света, създаден от Робърт Фултън.

1876 г. — Виктор Юго произнася реч пред парламента на Франция във връзка с жестокостите при потушаването на Априлското въстание.

1915 г. — Линчуване на Лео Франк за убийството на Мери Фейгън на 26 април 1913 г.

1916 г. — Първата световна война: Румъния се присъединява към Антантата.

1916 г. — От 17 до 22 август се осъществява настъпление на Първа армия: освободен е град Лерин.

1919 г. — БЗНС с лидер Александър Стамболийски печели изборите за 18 Обикновено народно събрание.

1940 г. — Адолф Хитлер обявява пълна блокада на Великобритания.

1945 г. — Индонезия обявява независимост от Нидерландия.

1946 г. — Начало на гражданска война в Гърция.

1946 г. — От 17 до 24 август се води съдебният процес срещу Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). 22-ма души - бивши дейци и симпатизанти на ВМРО са съдени "за образуване на терористични групи за събаряне на властта". Двама от тях са осъдени на смърт.

1960 г. — Габон придобива независимост от Франция.

1962 г. — Източногерманската гранична охрана убива 18-годишния Петер Фехтер при опит да премине Берлинската стена към Западен Берлин — първата жертва на Стената.

1970 г. — Програма Венера: Изстрелян е Венера 7, първият космически апарат, който успешно предава сигнал от повърхността на друга планета (Венера).

1971 г. — С Указ на Държавния съвет на Народна република България е утвърден проект за промяна на герба на страната от 1947 г. В новия герб под лъва има зъбно колело, а датата 9.IX.1944 г. е заменена с 681–1944 г.

1976 г. — След земетресение с магнитуд 8 по скалата на Рихтер на остров Минданао (Филипини) се образува голямо цунами, което убива повече от 10 хиляди души.

1977 г. — В София са открити студентските спортни игри Универсиада 77.

1977 г. — Съветският ледоразбивач Арктика е първият кораб, достигнал Северния полюс.

1998 г. — Президентът на САЩ Бил Клинтън признава в свидетелски показания, че е имал "неподходящи физически взаимоотношения" със стажантката от Белия дом Моника Люински.

1998 г. — Русия е принудена да девалвира рублата, икономическата криза е подсилена от политическата ситуация, а властта на президента Борис Елцин е силно разклатена.

1999 г. — Измитско земетресение: загиват над 17 хиляди души, а 44 хиляди са ранени в северозападна Турция.

2000 г. — Тина Търнър прави последния си голям концерт в Европа.

2008 г. — Американският плувец Майкъл Фелпс става първият човек, който спечелва осем златни медала в едни Олимпийски игри.

Родени на 17 август

1601 г. — Пиер дьо Ферма, френски математик († 1665 г.)

1603 г. — Ленарт Торщенсон, шведски генерал († 1651 г.)

1629 г. — Ян III Собиески, полски крал († 1696 г.)

1753 г. — Йозеф Добровски, чешки филолог, родоначалник на славистиката († 1829 г.)

1786 г. — Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд, херцогиня на Кент († 1861 г.)

1861 г. — Робер дьо Бурбулон, френски благородник († 1932 г.)

1868 г. — Едуард Абрамовски, полски учен († 1918 г.)

1878 г. — Славейко Арсов, български революционер († 1904 г.)

1887 г. — Карл I, император на Австро-Унгария († 1922 г.)

1887 г. — Маркъс Гарви, общественик и интелектуалец († 1940 г.)

1890 г. — Ханс Крайзинг, немски полковник и командир († 1969 г.)

1891 г. — Абрам Кардинер, американски лекар († 1981 г.)

1893 г. — Мей Уест, американска филмова и театрална актриса († 1980 г.)

1895 г. — Александър Филипов, български литературен критик († 1940 г.)

1897 г. — Лазар Дамов, гръцки и югославски комунистически деец († 1970 г.)

1898 г. — Матвей Захаров, съветски маршал († 1972 г.)

1926 г. — Дзян Дзъмин, китайски политик

1929 г. — Гари Пауърс, американски офицер († 1977 г.)

1932 г. — Видиядхар Сураджпрасад Найпол, британски писател от индийски произход, Нобелов лауреат през 2002г

1935 г. — Олег Табаков, руски артист

1936 г. — Никола Гюзелев, български оперен певец († 2014 г.)

1943 г. — Николай Шматко, украински скулптор и художник

1943 г. — Робърт де Ниро, американски актьор

1944 г. — Реджеп Мейдани, албански политик, президент (1997 — 2002)

1951 г. — Валентин Гаджоков, български актьор

1952 г. — Гилермо Вилас, аржентински тенисист

1952 г. — Марио Тайсен, немски инженер

1952 г. — Нелсън Пикет, бразилски пилот от Формула 1

1952 г. — Николай Акимов, български режисьор и сценарист

1952 г. — Томас Хенън, американски астронавт

1953 г. — Херта Мюлер, румънско-германска писателка Нобелов лауреат

1955 г. — Ричард Хилтън, брокер на недвижими имоти

1960 г. — Шон Пен, американски актьор и режисьор

1961 г. — Ерве Морен, френски политик

1962 г. — Гилби Кларк, американски китарист

1962 г. — Майкъл Уилдър, американски шахматист и юрист

1966 г. — Родни Мълън, американски скейтбордист

1968 г. — Николай Антонов, български лекоатлет

1970 г. — Джим Къриър, американски тенисист

1977 г. — Уилям Галас, френски футболист

1977 г. — Даниел Панку, румънски футболист

1977 г. — Таря Турунен, финландска певица

1977 г. — Тиери Анри, френски футболист

1978 г. — Вибеке Стене, норвежка певица

1978 г. — Яна Маринова, българска актриса

1980 г. — Дани Гуйса, испански футболист

1983 г. — Том Форд, английски професионален играч на снукър

1986 г. — Маркус Берг, шведски футболист

1986 г. — Невена Цонева, българска поп певица

1987 г. — Михаел Шар, швейцарски колоездач

1990 г. — Иван Шарич, хърватски шахматист