Проектът на Елица и Роуз, които са свързани помежду си от семейство, кръстосано през Атлантическия океан, разглежда функцията на времето в осмислянето на преживяванията на пътуващата личност. За Роуз, американка - живееща в България, и за Елица, българка - живееща в Съединените Щати, времето и пътуването маркират начина, по който познати и ежедневни черти на живота в България изграждат нов поглед върху индивидуализирането на личността, жените и околната среда. Картините на Роуз Ранов взимат митологическа мярка на времето и разглеждат изграждането на женската личност чрез растителността и сгъвките на един пейзаж, който е едновременно веществен и дълготраен като Витоша и Родопите, и същевременно преходен и ефимерен като разместването на душевен пласт. Фотографиите и колажите на Елица Ранова, както и общите инсталации на двете авторки, разглеждат колекции от предмети и практики, които се предават от поколение на поколение без церемония, но с потенциала да служат като суровини за създаването на нови и еманципирани преживявания на личността и на жената.
Ето какво споделят и двете авторки на проекта:
„Поставям си за цел да разгледам богатството и разнообразието от значения, които обитават обикновените, ежедневни предмети. Множество от предметите на всекидневието ни произлизат от социалистическото минало. Те често стават обект или на носталгична сантименталност, или на отхвърляне като стари и ненужни - като знаци за отношението ни към соца.
Вместо това, тук избирам да погледна ред други значения, които живеят в стари бутилки и буркани, в конци и прежда, и в случайни колекции от капачки, ключове и дреболии.
Предметите могат служат като връзка с личното (не само колективното) минало и да свържат хората със собствената им история и идентичност. По думите на антроположката Анете Вайнер, която пише за племената Маори в Нова Зенландия, "Предметите служат като контейнер, който пренася миналото в настоящето, така че историите за предци, титли или митологични събития стават интимна част от настоящата идентичност на човека. Да изгубиш заявката си към миналото, означава да изгубиш част от това кой си днес" (1985:210). Дори в отсъствието на племенни титли, такива предмети представляват "неотчуждаемо богатство," чиято загуба е равна на това да признаеш, че си смъртна (1985).
В допълнение към тази значимост, предметите също предлагат коментар върху разликите между живота доминиран от мола и масовата продукция, и живота доминиран от ръчната изработка и съответната инвестиция на време и усилие. Тези предмети едновременно отблъскват и канят романтиката, с която млади градски хора сега се обръщат към плетенето и правенето на лютеница.
И накрая, като всеки друг съзидателен знак на лична идентичност, тези предмети предлагат готова суровина за пресъздаването, разгръщането и творческото присвояване на миналото в ново преживяване на самия себе си и в нови естетически форми.“ Елица Ранова
„Схващам творбите си като портрети на моя вътрешен пейзаж. Тези пейзажи отразяват моментите, в които засвидетелствам мястото си във времето, сдобивам се с проблясъци на разбиране, и имам моментен синтез на процеса. Предмет на работата ми са времеви фрагменти, петна от преходи, и загатвания на форми чрез линии, които като конци увиват „мястото помежду.” Тези образи текат, променят се, отваря се пространство, формулира се и остава усещане.
Картините ми документират кулминиращия процес на времето чрез знак, движение и магия. Емили Дикинсън описва творческото „пространство” като „чудене самата аз какво ще кажа.” За мен това са моментите, когато мога да чуя шепота на мен самата или на мястото, където съм, но не мога да го повторя, защото като пресен сън, ще се разтвори и ще се изплъзне.
Преместих се в България преди малко повече от година, и това е колекция от някои от произведенията създадени тук. Те отразяват това, което съм попила в България. В тези произведения отново пребивавам, превеждам, и преработвам предишни изразни средства, материали, архетипни фигури, и хоризонти. Серията „Витоша” е от издялани и изрязани остатъчни кашони от Икеа. Изненадващо, планината прие формата едновременно на жена и на препратка към планината Фуджи от Японските дърворезбени отпечатъци Юкиое. В България, Витоша доминира визуалното ми пространство като южен хоризонт и вдъхновява драстична промяна на палитрата в картините ми. В изложбата е включена и серията „Транспланти.” Това са детайли от моите вътрешни пейзажи; въображаеми билки, които са откъсвани и изучавани чрез ботанически рисунки като флора от Викторианската ера. В някои отношения, аз също съм трансплант и очаквам да видя как ще израсна и какво ще отгледам в България.“ Роуз Ранов