Събития

431 г. — Провежда се избора на папа Сикст III.

904 г. — Арабски пирати завладяват втория по значение град на Византийската империя Солун.

1009 г. — Папа Сергий IV става 142-и папа.

1498 г. — По време на третата експедиция, до Западното полукълбо, Христофор Колумб става първия европеец, който открива остров Тринидад.

1547 г. — Анри II става крал на Франция.

1741 г. — Императорът на Свещената Римска империя Карл VII нахлува с войска в Горна Австрия и Бохемия.

1790 г. — Издаден е първият американски патент - за производство на калиев карбонат.

1825 г. — Ханс Кристиан Оерстед открива алуминия.

1877 г. — Руско-турска война (1877-1878): В Битката при Стара Загора войските на Сюлейман паша превземат и опожаряват Стара Загора.

1891 г. — Състои се първа аудиенция на Стефан Стамболов при султан Абдул Хамид II.

1893 г. — Проведени са избори за 7 Народно събрание, спечелени от Народнолибералната партия на Стефан Стамболов.

1919 г. — В Германия е приета Ваймарската конституция, според която страната става република и Райхстага се премества във Ваймар.

1928 г. — Прожектиран е първият озвучен филм — Белите сенки на южните морета, създаден в киностудията на Метро-Голдуин-Майер.

1932 г. — Нацистката партия печели повече от 38% от гласовете на парламентарните избори в Германия.

1936 г. — МОК решава следващите летни олимпийски игри да се проведат през 1940 г. в Токио, което не случва поради войните.

1938 г. — Царство България, Гърция, Турция, Югославия и Румъния подписват пакт за неагресия.

1941 г. — Холокост: По заповед на Адолф Хитлер, нацисткия райхсмаршал Херман Гьоринг издава писмена директива на генерала от СС Райнхард Хайдрих за изготвянето на "общ план за административните материали и финансовите разходи, необходими за желаното окончателно решение на Еврейския въпрос."

1954 г. — Италианска експедиция, водена от Ардито Десио покорява за първи път връх К2 в Хималаите.

1961 г. — Създава се външнозастрахователно дружество "Булстрад" - първото акционерно дружество в България.

1964 г. — Програма Рейнджър: Американската лунна сонда Рейнджър 7 предава първите близки снимки на Луната, които са 1000 пъти по-ясни от тези на земните телескопи.

1969 г. — С посещението на папа Павел VI в Уганда е осъществена първата папска визита в Африка.

1971 г. — Програма Аполо: Астронавтите от Аполо 15 за пръв път използват ръчно управляемо превозно средство, наречено Лунар Роувър, за придвижване по повърхността на Луната.

1979 г. — Министерският съвет на Народна република България излиза с разпореждане за организирането и провеждането на международната детска асамблея "Знаме на мира" в София и за изграждане на монумента "Знаме на мира".

1991 г. — Президентите на САЩ и СССР Джордж Буш и Михаил Горбачов подписват договора СТАРТ за съкращаване на ядрените арсенали.

1997 г. — Приет е настоящият герб на България, изработен по проект на Николай Гогов и Георги Чапкънов, в който има 3 лъва и 4 корони.

2006 г. — Фидел Кастро обявява, че предава временно властта в Куба на брат си Раул Кастро по здравословни причини.

Родени

1527 г. — Максимилиан II, император на Свещената Римска империя († 1576 г.)

1640 г. — Михал Корибут, крал на Полша и велик княз на Литва († 1673 г.)

1800 г. — Фридрих Вьолер, немски химик († 1882 г.)

1802 г. — Игнатий Домейко, полски геолог († 1889 г.)

1816 г. — Мария-Тереза Австрийска, кралица на Двете Сицилии († 1867 г.)

1818 г. — Хайнрих Киперт, немски географ († 1899 г.)

1835 г. — Пол Белони дьо Шайо, френски пътешественик-изследовател († 1903 г.)

1858 г. — Никола Селвили, български юрист († 1908 г.)

1864 г. — Луйо Адамович, хърватски ботаник († 1935 г.)

1875 г. — Жеко Радев, български географ († 1934 г.)

1889 г. — Франс Мазарел, белгийски художник († 1972 г.)

1891 г. — Иван Кавалджиев, български народен музикант († 1959 г.)

1898 г. — Олга Андровска, руска артистка († 1975 г.)

1901 г. — Жан Дюбюфе, френски художник и скулптор († 1985 г.)

1906 г. — Веселин Стайков, български художник († 1970 г.)

1912 г. — Милтън Фридман, американски икономист, Нобелов лауреат през 1976 г. († 2006 г.)

1914 г. — Камен Калчев, български писател и общественик († 1988 г.)

1914 г. — Луи дьо Фюнес, френски актьор и комик († 1983 г.)

1915 г. — Хърбърт Аптекър, американски историк († 2003 г.)

1918 г. — Ханк Джоунс, американски джаз пианист и композитор († 2010 г.)

1919 г. — Примо Леви, италиански писател и химик († 1987 г.)

1924 г. — Петър Петров , български историк

1926 г. — Хилари Пътнам, американски философ

1927 г. — Константин Григориев, български режисьор и сценарист

1931 г. — Ник Болетиери, американски треньор по тенис

1932 г. — Джон Съръл, американски философ

1938 г. — Веселина Геринска, български режисьор

1939 г. — Сюзън Фланъри, американска актриса

1940 г. — Иван Ничев, български режисьор

1944 г. — Джералдин Чаплин, американска актриса

1944 г. — Робърт Мертън, американски финансист, Нобелов лауреат през 1997 г.

1945 г. — Маргарит Николов, български режисьор

1948 г. — Велко Кънев, български актьор († 2011 г.)

1951 г. — Ивон Гулагонг, австралийска тенисистка

1953 г. — Станимир Илчев, български политик

1956 г. — Майкъл Бийн, американски актьор

1962 г. — Уесли Снайпс, американски актьор

1963 г. — Фатбой Слим, английски музикант

1964 г. — Си Си Кеч, холандско-германска поп певица

1965 г. — Джоан Роулинг, британска писателка (Хари Потър)

1966 г. — Дийн Кейн, американски актьор

1966 г. — Иван Цонов, български състезател по борба

1969 г. — Антонио Конте, италиански футболист и треньор

1974 г. — Мариус Неделку, румънски поп певец и композитор

1976 г. — Пауло Уанчоп, костарикански футболист

1976 г. — Цветелина, българска поп-фолк певица

1979 г. — Карлос Марчена, испански футболист*

1980 г. — Хари Потър, английски магьосник,Момчето което оцеля*

1981 г. — М. Шадоус, американски певец*

1982 г. — Анабел Медина Гаригес, испанска тенисистка

1987 г. — Британи Бърнс, австралийска актриса

1987 г. — Майкъл Брадли, американски футболист

1989 г. — Виктория Азаренка, беларуска професионална тенисистка