Докладът за ОВОС се състои от оценка на потенциалното влияние на проекта върху околната среда, включително геологията на морското дъно, качеството на водите и биоразнообразието в морето. Заключението на доклада е, че не се очаква проектът да има каквито и да било значителни въздействия върху морската среда или върху риболовството в територията на турския участък от проекта.
Минимално влияние върху околната среда
Газопроводът ще бъде изграден на разстояние от над 110 километра от турското крайбрежие и на дълбочина до 2200 метра. Поради аноксичния характер на водите в Черно море кислород на практика няма под 100-200 метра и затова трудно може да бъде открит живот на тези дълбочини. Ето защо очакваното влияние по време на полагането на газопровода е минимално. Колкото до риболовните дейности, те се осъществяват в близост до брега и затова строителството на газопровода не се очаква да окаже значително влияние върху тях.
Докладът по ОВОС определи, с цел да се избегнат или намалят до минимум възможните въздействия, редица мерки, включени в инвестиционния проект. Наример, маршрутът на газопровода беше променен в определени участъци, за да избегне възможно въздействие върху останки от корабокрушения на дъното на морето като ги заобиколи с поне 150 метра.
Процесът по ОВОС в Турция приключи
Одобрението на доклада е резултат на месеци научни изследвания и консултации, осъществени от турски и международни експерти. През май 2013 г. „Южен поток транспорт“ публикува документ за ОВОС, съдържащ предварителна оценка на въздействието.
След консултации с експерти, с държавни органи и с обществеността като цяло, обратната връзка по този документ се взе предвид при изготвянето на доклада за ОВОС, който след това отново бе подложен на допълнителен преглед и обществени консултации.
Положителни заключения бяха издадени от Министерството на енергетиката и природните ресурси, Министерство на храните, земеделието и животновъдството, Министерството на културата и туризма, от Tурския флот и от Бреговата охрана. Обществените консултации през май-юни 2014 също не показаха безпокойство, след което Министерството на околната среда и урбанизацията издаде Положителен сертификат за ОВОС.
Южен поток транспорт ще продължи да поддържа връзка с турските власти преди и по време на строителството, за да гарантира, че всички необходими мерки за безопасност и сигурност са осигурени. Полагането на тръби ще започне в руски води в края на 2014 г., а първият кораб ще влезе в изключителната икономическа зона на Турция през първото тримесечие на 2015 година. Първият тръбопровод трябва да влезе в експоатация до края на 2015 година.
Морският газопровод „Южен поток“, преминаващ през Черно море е компонент от системата на газопровода „Южен поток“, която ще повиши сигурността на доставяния от Русия природен газ към Централна и Югоизточна Европа, тъй като създава нов източник на доставки и осигурява допълнителен транзитен капацитет. Морският газопровод „Южен поток“ ще бъде с дължина 931 км, ще започва от руското черноморско крайбрежие в района на Анапа, ще пресича турската изключителна икономическа зона в Черно море и ще излезе на българския бряг близо до Варна.
Турският участък на проекта ще бъде с приблизителна дължина 470 км. Той преминава през Черно море от границата между руската и турска Изключителна икономическа зони на изток, до границата между турската и българската Изключителна икономическа зони на запад. Оттам природния газ ще се доставя до сухоземния участък в България. След това природният газ ще се транспортира през България от „Южен поток България“ АД, а извън нейните граници – от други смесени предприятия в Югоизточна и Централна Европа. Очаква се доставките на газ да започнат в края на 2015 г. След като бъде напълно завършен, морският газопровод „Южен поток“ ще се състои от четири отделни тръбопровода и ще достига годишен капацитет от 63 млрд. куб. м. газ.
“Южен поток транспорт” е международно смесено дружество, създадено за планиране, строителство и последващата експлоатация на морския газопровод през Черно море. Акционери в дружеството са руската компания “Газпром” (50% дял), италианската Eni (20% дял), и френската енергийна компания EDF и немската Wintershall Holding, всяка от които притежават по 15%.