Събития

622 г. — Пророкът Мохамед се премества от Мека в Медина, което се смята за начало на ислямската вяра и на ислямския календар.

1054 г. — В Константинопол завършват с неуспех преговорите с Рим, което се смята от историците за начало на Източно-западната схизма.

1643 г. — Холандският мореплавател Маартен де Фриз открива остров Сахалин.

1661 г. — Пуснати са в обращение първите парични банкноти в Европа от шведската банка в Стокхолм.

1748 г. — Михаил Ломоносов формулира закона за запазване на масата на телата и движението.

1782 г. — Състои се премиерата на операта Отвличане от сарая на Волфганг Амадеус Моцарт.

1790 г. — Окръг Колумбия е определен за седалище на правителството на САЩ и президентът Джордж Вашингтон е упълномощен да избере постоянно място за столица.

1875 г. — Приета е нова конституция във Франция, с която се създава Камара на представителите — Сенат и се утвърждават изборите за президент.

1877 г. — Руско-турската война (1877-1878): Приключва Битката при Никопол с победа на руските сили над османските.

1901 г. — Основан е АФК Бароу в град Бароу ин Фърнс.

1920 г. — Антантата преустановява блокадата на Съветска Русия.

1920 г. — Основана е Аджарската автономна съветска социалистическа република.

1927 г. — Никарагуанската партизанска съпротива започва продължилата пет години война срещу американската окупация на Никарагуа.

1937 г. — Близо до Ваймар е открит концентрационният лагер на смъртта Бухенвалд.

1942 г. — Холокост: Правителството на Вишистка Франция нарежда на френските полицаи да арестуват и затворят в концлагери над 30 000 евреи. През 1995 президентът Жак Ширак официално признава отговорността на френската полиция.

1945 г. — Проект Манхатън: Проведен е първият ядрен опит, с кодово име Тринити, при който САЩ успешно детонират плутониево ядрено оръжие на полигона до град Аламогордо в щата Ню Мексико.

1951 г. — Публикувана е повестта на Селинджър Спасителят в ръжта.

1961 г. — Открита е втората отсечка от Автомагистрала А3 в Италия, свързваща Помпей и Салерно.

1962 г. — Проведено е първото пробно предаване на цветен сигнал между Америка и Европа с помощта на изкуствен спътник.

1965 г. — Тържествено е открит 11,8-километровия тунел Монблан, който свързва Италия и Франция.

1969 г. — Програма Аполо: От Космически център Джон Ф. Кенеди е изстрелян американския космически кораб Аполо 11, чиято цел е изпращане на човек на Луната, за пръв път.

1979 г. — Иракския президент Ахмед Хасан ал Бакр подава оставка и на власт идва Саддам Хюсейн.

1982 г. — По време на масова церемония преподобният Муун венчава 4 хиляди непознаващи се двойки на Медисън Скуеър Гардън.

1990 г. — При земетресение във Филипините с магнитуд 7,7 по Скалата на Рихтер загиват над 2 хиляди души.

1990 г. — Открит е последният естествен спътник на Сатурн — Пан.

1993 г. — Пусната е Slackware, най-старата Linux дистрибуция.

1994 г. — Първите фрагменти от кометата Шумейкър-Леви 9 навлизат в атмосферата на Юпитер.

1999 г. — В 11 ч. 41 мин. общата стойност на акциите на Бил Гейтс в Майкрософт достига 100 млд. долара.

2004 г. — Състои се премиерата на американски научнофантастичен филм „Аз, роботът“.

2004 г. — Oтваря врати Милениум Парк — първият и най-амбициозен архитектурен проект в Чикаго за 21 век.

Родени

1773 г. — Йозеф Юнгман, чешки филолог († 1847 г.)

1798 г. — Александър Горчаков, руски политик († 1883 г.)

1818 г. — Спиридон Палаузов, български историк

1858 г. — Йожен Изаи, белгийски цигулар († 1931 г.)

1868 г. — Христо Чернопеев, български революционер († 1915 г.)

1872 г. — Руал Амундсен, норвежки полярен изследовател († 1928 г.)

1877 г. — Айви Лий, основател на връзките с обществеността († 1934 г.)

1888 г. — Фриц Цернике, холандски физик, Нобелов лауреат през 1953 г. († 1966 г.)

1889 г. — Сава Чукалов, български писател, езиковед и преводач

1896 г. — Тригве Ли, норвежки политик († 1968 г.)

1900 г. — Филип Голиков, съветски маршал († 1980 г.)

1902 г. — Александър Лурия, руски психолог († 1977 г.)

1907 г. — Барбара Стануик, американска актриса († (1990 г.)

1911 г. — Джинджър Роджърс, американска актриса († 1995 г.)

1917 г. — Жорж Арно, френски писател

1926 г. — Ъруин Роуз, американски биолог, Нобелов лауреат през 2004

1928 г. — Дико Фучеджиев, български писател

1928 г. — Робърт Шекли, американски писател († 2005 г.)

1929 г. — Дойно Дойнов, български историк († 2014 г.)

1937 г. — Петър Андасаров, български поет

1946 г. — Паша Христова, българска певица († 1971 г.)

1956 г. — Джери Дойл, американски политик

1959 г. — Зоран Йолевски, македонски политик

1961 г. — Георги Анастасов, български композитор

1963 г. — Сречко Катанец, словенски футболист и треньор

1964 г. — Ашот Анастасян, арменски шахматист

1967 г. — Уил Феръл, американски актьор

1968 г. — Георги Михалев, български плувец

1976 г. — Боби Лешли, американски кечист

1986 г. — Шалозе Удоджи, нигерийски футболист

1989 г. — Гарет Бейл, уелски футболист