Събития

69 г. — Веспасиан е издигнат за император на Римската империя от легионите.

1097 г. — Битка при Дорилеон: Кръстоносците водени от принц Боемунд I Антиохийски побеждават селджукската армия, водена от Килич Арслам I.

1847 г. — В САЩ са пуснати в употреба първите залепващи пощенски марки.

1863 г. — Американска гражданска война: Започва Битката при Гетисбърг.

1881 г. — 2 Велико народно събрание суспендира Търновската конституция, като гласува исканите от княз Александър Батенберг извънредни властови пълномощия да управлява страната в следващите седем години.

1894 г. — Основан е бразилският футболен клуб Клуб де Регаташ Ботафого, предшественик на днешния Ботафого от Рио де Жанейро.

1905 г. — Алберт Айнщайн прави публично достояние създадената от него Теория на относителността.

1907 г. — В САЩ са създадени първите военно-въздушни сили.

1911 г. — Полският биохимик Казимир Функ открива витамините.

1916 г. — Първата световна война: Започва една от най-кръвопролитните битки през войната — Битката при Сома.

1921 г. — По предложение на Александър Теодоров-Балан е въведена правописна реформа.

1942 г. — Втората световна война: След 8-месечна обсада германската армия овладява Севастопол.

1960 г. — Двете Сомалии — британска и италианска получават независимост и се обединяват в една държава.

1962 г. — Руанда и Бурунди стават независими от Белгия държави.

1968 г. — В Женева е подписан Договор за неразпространение на ядрените оръжия от СССР, САЩ, Великобритания и други страни.

1975 г. — Людмила Живкова оглавява културното ведомство на Народна република България.

1976 г. — Португалия предоставя автономия на Мадейра.

1980 г. — В Полша избухва стачка, ръководена от профсъюза Солидарност.

1881 г. — 2 Велико народно събрание суспендира Търновската конституция, като гласува исканите от княз Александър Батенберг извънредни властови пълномощия да управлява страната в следващите седем години.

1996 г. — Неврокопският митрополит Пимен е избран за патриарх от алтернативния Свети Синод.

1997 г. — Китайска народна република възстановява суверенитета си над Хонконг, с което приключва 156-годишното колониално управление на Обединеното кралство.

1997 г. — В България е въведен валутен борд и българския лев е приравнен към германската марка (1 DEM = 1000 BGN).

2000 г. — В България започва здравна реформа, чието цел е да замести безплатното здравеопазване.

2002 г. — Основан е Международният наказателен съд, който разглежда дела на лица за геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и престъпления на агресия.

2004 г. — Космическият апарат Касини-Хюйгенс, по съвместна програма на НАСА и ЕКА, влиза в орбита около Сатурн.

2009 г. — Открит е новият терминал на Летище Пловдив.

Родени

1646 г. — Готфрид Лайбниц, германски математик († 1716 г.)

1804 г. — Жорж Санд, френска писателка († 1876 г.)

1847 г. — Хайнрих Гелцер, немски историк († 1906 г.)

1872 г. — Луи Блерио, френски авиоконструктор и пилот — пионер († 1936 г.)

1879 г. — Леон Жуо, френски профсъюзен деятел, Нобелов лауреат († 1954 г.)

1889 г. — Вера Мухина, руска скулпторка († 1953 г.)

1899 г. — Константинос Цацос, президент на Гърция († 1987 г.)

1899 г. — Чарлз Лотън, английски артист († 1962 г.)

1902 г. — Уилям Уайлър, американски режисьор от френски произход († 1981 г.)

1909 г. — Никола Парапунов, комунистически партизанин († 1943 г.)

1909 г. — Сергей Закариадзе, грузински актьор († 1990 г.)

1911 г. — Сергей Соколов, съветски маршал († 2012 г.)

1914 г. — Ахмед Хасан ал-Бакър, иракски политик († 1982 г.)

1915 г. — Уили Диксън, американски блус музикант († 1992 г.)

1916 г. — Оливия дъ Хавиланд, американска актриса

1920 г. — Амалия Родригеш, португалска певица († 1999 г.)

1921 г. — Йежи Стефан Ставински, полски сценарист и режисьор († 2010 г.)

1921 г. — Маргарита Дупаринова, българска актриса († 2005 г.)

1922 г. — Стоян Стоянов, български психиатър († 1999 г.)

1926 г. — Робърт Фогел, американски икономист, Нобелов лауреат през 1993 г. († 2013 г.)

1929 г. — Джералд Еделман, американски биохимик и имунолог, Нобелов лауреат през 1972 г. († 2014 г.)

1931 г. — Лесли Карон, френско-американска актриса

1931 г. — Мирон Иванов, български писател († 1988 г.)

1931 г. — Сейни Кунче, нигерски военен диктатор († 1987 г.)

1931 г. — Станислав Гроф, чешки психиатър

1933 г. — Никола Лечев, български баскетболист

1934 г. — Сидни Полак, американски режисьор († 2008 г.)

1938 г. — Александър Курляндски, съветски писател

1938 г. — Едуард Захариев, български режисьор († 1996 г.)

1939 г. — Паскал Гилевски, писател от Република Македония

1941 г. — Майрън Шолс, канадски икономист, Нобелов лауреат през 1997 г.

1944 г. — Стоян Райчевски, български публицист

1950 г. — Дейвид Дюк, американски политик

1952 г. — Дан Акройд, канадски актьор

1956 г. — Юлия Кънчева, българска актриса

1961 г. — Даяна Спенсър, принцеса на Уелс († 1997 г.)

1961 г. — Карл Луис, американски атлет

1962 г. — Доминик Кийтинг, британски актьор

1967 г. — Памела Андерсън, канадски модел

1976 г. — Патрик Клуйверт, холандски футболист

1977 г. — Лив Тайлър, американска актриса

1982 г. — Анелия, българска певица

1982 г. — Кармела ДеЧезаре, американски модел и кечистка

1982 г. — Хилари Бъртън, американска актриса

1985 г. — Леа Сейду, френска актриса и модел

1994 г. — Елена Тодорова, българска спортистка

1998 г. — Холи Стийл, британска певица