Събития

678 г. — Свети Агатон (по произход грък) е избран за римски папа на 100-годишна възраст.

1328 г. — Херцогиня на Бавария Елизабета Сицилийска се омъжва за Стефан II в Мюнхен.

1427 г. — Фридрих I продава замъкът Нюрнберг на град Нюрнберг.

1536 г. — Основан е хундураският град Сан Педро Сула от конкистадора Педро де Алварадо.

1709 г. — Император Петър Велики разбива армията на краля на Швеция Карл XII в битката при Полтава (нов стил 8 юли).

1728 г. — Основан е парагвайският град Итаугуа.

1806 г. — Буенос Айрес е превзет от британската армия.

1884 г. — Открито е Четвъртото Обикновено Народно събрание.

1893 г. — В резултат на икономическата криза в САЩ настъпва срив на фондовата борса в Ню Йорк.

1898 г. — Завършва първото в света самотно околосветско плаване на Джошуа Слоукъм от Нова Шотландия, Канада.

1905 г. — Екипажът на руския боен кораб Потьомкин въстава срещу репресивното отношение на офицерите си.

1913 г. — Румъния се включва в Междусъюзническата война.

1931 г. — Американският авиоконструктор Игор Сикорски получава патент за първия си вертолет.

1936 г. — В СССР с постановление са забранени абортите; забраната е отменена през 1955 г.

1939 г. — Основан е бразилският град Каноас.

1944 г. — По нареждане на Сталин започва масова депортация на българи, гърци и арменци от Крим към източните райони на СССР.

1945 г. — Сталин е обявен за генералисимус на СССР.

1946 г. — Със закон е извършена национализация на застрахователното дело в Народна република България и е създаден Държавен застрахователен институт (ДЗИ).

1947 г. — С постановление на Министерския съвет се отнемат близо 2/3 от земите на манастирите в Народна република България.

1950 г. — Студената война: Съединените щати решават да изпратят войски в Корейската война.

1954 г. — Първата в света атомна електрическа централа е пусната в експлоатация край град Обнинск, недалеч от Москва.

1971 г. — Открито е Шестото Народно събрание.

1974 г. — Аугусто Пиночет се самопровъзгласява за президент на Чили и управлява страната като диктатор до 1990 г.

1977 г. — Франция признава независимост на Джибути.

1981 г. — Централният комитет на Китайската комунистическа партия издава "Резолюция по някои въпроси от историята на нашата партия след основаването на Китайската народна република", с която прехвърля отговорността за Културната революция на Мао Дзъдун.

1985 г. — Основан е Българският футболен съюз в град София.

1991 г. — Войски на СФР Югославия нахлуват в Словения, два дни след като тя обявява независимост и с това започва Десетдневната война.

2007 г. — Състои се световната премиера на американския филм Хари Потър и Орденът на феникса.

Родени

1040 г. — Ласло I, крал на Унгария († 1095 г.)

1350 г. — Мануил II Палеолог, византийски император († 1425 г.)

1462 г. — Луи XII, крал на Франция († 1515 г.)

1550 г. — Шарл IX, крал на Франция († 1574 г.)

1868 г. — Иван Аврамов, български военен деец († 1945 г.)

1869 г. — Ханс Шпеман, германски ембриолог, Нобелов лауреат за 1935 г. († 1941 г.)

1879 г. — Атанас Кирчев, български драматичен актьор († 1912 г.)

1880 г. — Хелън Келер, американска общественичка († 1968 г.)

1882 г. — Едуард Шпрангер, немски философ и психолог († 1963 г.)

1883 г. — Александър Радолов, български политик († 1945 г.)

1884 г. — Гастон Башлар, френски философ и поет († 1962 г.)

1905 г. — Лев Касил, руски детски писател († 1970 г.)

1906 г. — Данаил Василев, български диригент и композитор († 1993 г.)

1908 г. — Жуау Гимарайс Роза, бразилски писател († 1967 г.)

1909 г. — Крум Григоров, български писател († 1987 г.)

1910 г. — Павел Батицки, съветски военачалник († 1984 г.)

1921 г. — Кишомару Уешиба, японски айкидист и дошу († 1969 г.)

1929 г. — Доньо Донев, български карикатурист и режисьор-аниматор († 2007 г.)

1929 г. — Александър Джеров, български учен и политик

1931 г. — Мартинус Велтман, нидерландски физик, Нобелов лауреат през 1999 г.

1932 г. — Мони Папо, български писател († 2005 г.)

1935 г. — Домна Ганева, българска актриса († 2012 г.)

1935 г. — Лоран Терзиеф, френски актьор († 2010 г.)

1937 г. — Джоузеф Алън, aмерикански астронавт

1940 г. — Иван Кръстев, български актьор († 2005 г.)

1941 г. — Кшищов Кешловски, полски режисьор и сценарист († 1996 г.)

1955 г. — Изабел Аджани, френска актриса

1956 г. — Лари Кристиянсен, американски шахматист

1959 г. — Цветан Данов, български футболист

1960 г. — Аксел Руди Пел, немски китарист

1960 г. — Димитър Кръстев, български актьор

1966 г. — Джей Джей Ейбрамс, американски режисьор

1969 г. — Димитър Топалов, български футболист

1974 г. — Мартин Подвързачов, български футболист

1975 г. — Тоби Магуайър, американски актьор

1977 г. — Раул, испански футболист

1979 г. — Виктория Син, германската порнографска актриса

1980 г. — Приша Джепълтинг Нгетич, кенийска бегачка

1983 г. — Алсу, руска певица от волжко-български произход

1984 г. — Джия Палома, американска порнографска актриса

1985 г. — Нико Росберг, германски пилот от Формула 1

1985 г. — Светлана Кузнецова, руска тенисистка

1987 г. — Ед Уестуик, английски актьор

1987 г. — Томас Еневолдсен, датски футболист

1993 г. — Валентина Ивахненко, украинска тенисистка

1993 г. — Десислава Пейчева, българска гимнастичка