930 г. — В Исландия е учреден най-старият парламент в света.
1860 г. — В САЩ са създадени секретните служби за охрана на президента и борба с особено тежките престъпления.
1868 г. — Кристофър Шолс получава патент за пишеща машина.
1882 г. — Княз Александър Батенберг назначава служебно правителство на Княжество България начело с руския генерал Леонид Соболев.
1894 г. — Основан е Международния олимпийски комитет в Сорбоната, Париж, по инициатива на барон Пиер дьо Кубертен.
1913 г. — Междусъюзническата война: Българската армия започва да търпи тежки неуспехи на фронта с Гърция, загубвайки Дойран; до средата на юли гръцката армия окупира последователно Кавала, Кукуш, Сяр, Неврокоп, Банско, Разлог, Ксанти, Дедеагач и Гюмюрджина.
1948 г. — В Западен Берлин е въведена временна собствена валута.
1956 г. — Гамал Абдел Насър е избран за президент на Египет.
1959 г. - Осъденият по проекта Манхатън шпионин Клаус Фукс е освободен след само осем години престой в затвора и му е разрешено да емигрира в Дрезден, Източна Германия, където възобновява научната си дейност.
1961 г. — Студената война: Влиза в сила Антарктическия договор, въз основа на който цялата територия на Антарктида е обявена за свободна за изследване и е постигнато съгласие, че всяка държава може да построи там изследователска база.
1967 г. — Състои се премиерата на българския късометражен игрален драматичен филм "Ако не иде влак".
1968 г. — В Буенос Айрес избухва масово сбиване на стадиона между футболни фенове, завършило със смъртта на 74 души и 150 ранени.
1985 г. — Бомба поставена от терористи в самолет Боинг 747 на индийските авиолинии избухва на 9 500 м над Атлантически океан, южно от Ирландия и убива 329 души.
1990 г. — Молдова приема декларация за държавен суверенитет.
2004 г. — В Япония е разрешено клонирането на човешки ембриони за изследователски цели.
Родени
1596 г. — Юхан Банер, шведски пълководец († 1641 г.)
1703 г. — Мария Лешчинска, кралица на Франция († 1768 г.)
1763 г. — Жозефина Боарне, съпруга на Наполеон Бонапарт, императрица на Франция († 1814 г.)
1835 г. — Александър Деп, руски офицер († 1889 г.)
1873 г. — Коста Николов, български военен деец († 1944 г.)
1877 г. — Марин Чолаков, български революционер († ? г.)
1881 г. — Лазар Добрич, български цирков артист и цирков педагог († 1970 г.)
1889 г. — Анна Ахматова, руска поетеса († 1966 г.)
1894 г. — Алфред Кинси, американски ентомолог и сексолог († 1956 г.)
1894 г. — Едуард VIII, крал на Обединеното кралство († 1972 г.)
1907 г. — Джеймс Мийд, британски икономист, Нобелов лауреат през 1977 г. († 1995 г.)
1910 г. — Гордън Хинкли, президент на Църква на Исус Христос на светиите от последните дни († 2008 г.)
1910 г. — Жан Ануи, френски драматург († 1987 г.)
1912 г. — Алън Тюринг, английски математик († 1954 г.)
1927 г. — Боб Фос, американски хореограф и режисьор († 1987 г.)
1929 г. — Клод Горета, швейцарски режисьор
1936 г. — Костас Симитис, министър-председател на Гърция
1936 г. — Ричард Бах, американски писател
1937 г. — Марти Ахтисаари, президент на Финландия, Нобелов лауреат
1937 г. — Симеон Стоянов, български поет († 2002 г.)
1940 г. — Стюарт Сътклиф, британски музикант и художник († 1962 г.)
1948 г. — Буяр Скъндо, албански дипломат
1953 г. — Никола Калипари, италиански шпионин († 2005 г.)
1957 г. — Франсис Макдорманд, американска актриса
1961 г. — Петър Чухов, български писател
1961 г. — Румен Петков, български политик
1964 г. — Джос Уидън, американски писател, режисьор и продуцент
1968 г. — Тикен Джа Факоли, реге певец от Кот д'Ивоар
1968 г. — Ясен Петров, български футболист
1970 г. — Кристиан Майер, перуански актьор
1970 г. — Ян Тиерсен, френски композитор
1972 г. — Зинедин Зидан, френски футболист
1972 г. — Мария Гроздева, българска състезателка по спортна стрелба
1975 г. — Диджей Антоан, швейцарски диджей
1976 г. — Патрик Виейра, сенегалски футболист
1977 г. - Любомир Огнянов, български журналист
1977 г. - Джейсън Мраз, американски певец и активист
1984 г. — Акгул Аманмурадова, узбекистанска тенисистка