На въпроса кое е най-голямото ми удоволствие, отговорът ми е мигновен: да се рея под водата в пълен покой, наблюдавайки пътя към повърхността на издишаните от мен мехурчета. Подводният свят винаги е гъделичкал въображението ми – от представите за митологичните чудовища на античния свят през научната фантастика на Жул Верн и човекът-амфибия на Беляев, та чак до днес, когато мога да превръщам мечтите си в реалност.

През 1947 г., когато капитан Кусто, заедно със френския инженер Емил Ганян усъвършенства акваланга, и така позволява на човека да се придвижва автономно под водата с независим източник за подаване на въздух, той вероятно не е предполагал, че това ще доведе до scuba (self-contained underwater breathing apparatus) diving ужасающа многомилиардна индустрия за развлечение на човека под водата. Девизът й е “ПОПУЛЯРНО, ЛЕСНО И ЗАБАВНО!” – “DIVING IS FUN!”

Понастоящем над 10 милиона души по света са редовно практикуващите водолази. Те са от вида “да се разходим под водата, да погледаме рибките с добрия чичко инструктор, за да има какво да разказваме на съседите като се приберем у дома”.

На другия край на приключението diving стои рекордът на друг французин - Паскал Бернабе, който на 9 юли 2005 г., във водите на остров Корсика за 10 минути достигна умопомрачителната дълбочина от 330 метра, използвайки относително конвенционално леководолозно снаряжение. Времето, което му е било необходимо, за да изплува жив на повърхността, е 8 часа и 49 минути. Уверявам ви, в сравнение с това изкачването на Еверест е детска играчка. Французинът е тренирал три години и е успял едва на петия път. Методът му носи сухото наименование „Technical diving” и се различава от другия основно с промените в състава на газовата смес, която дишаш под водата. Нещо като да си забъркваш коктейл, според мястото и състоянието, в което се намираш.

Въздухът, който всеки от нас диша, най общо се състои от 21 % кислород и 78 % азот плюс 1 % редки газове, с които не искам да ви обременявам. Та точно азотът е инертен газ, притежаващ свойството под налягане да преминава от течно в газообразно състояние. И така, след като водолазът прекара дълго време на по-голяма дълбочина, азотът потича в кръвта му. Ако изплува в това състояние, без да обърне процеса (нарича се декомпресия) кръвта му ще кипне като шампанско и мехурчетата ще пожелаят да излязат през всяка пора, причинявайки доста неприятно изживяване... и понякога смърт. Именно това е Кесоновата болест, наречена така на едно от първите съоръжения за работа под вода (изобретено от още един французин – мосю Тригер – през 1839 г.). Друга любопитна особеност на инертните газове е тяхното наркотично въздействие. Известно е, че всяко вещество, инертно в химическо отношение, но разтворимо в мазнини, притежава наркотично въздействие. Иначе казано, ако дишате нормален сгъстен въздух, съдържащ 78 % азот, на дълбочина по-голяма от 45 метра, ще се докарате до състояние да не знаете къде сте и какво правите там. Трябва да се съгласите, че в тази наглед враждебна среда това не е много добра идея. Затова и няма много наркомани под водата. Развитието на „Technical diving” (с неговите газови смеси) през последните 15 години позволи на Паскал Бернабе да се спусне до 330 метра, а на голям брой технически гмуркачи да работят спокойно на дълбочини от 80-110 метра. Радостно е, че техни последователи вече има и у нас.



Ако след прочетеното все още проявявате интерес, то забравете за всичко, което сте виждали или усещали до този момент. Една крачка напред, кратко падане, плясък, навсякъде ви обгражда вода, мокро е... Дотук добре, а кой ще диша? Поемате глътка въздух от някаква тръба в устата ви (някои казват, че им напомня болница със всички животоподдържащи щуротии) и ето ви в Огледалния свят. За пръв път изпитвате две уникални усещания – това на безтегловността и това на визуалното възприятие (пред очите ви е тайнствен живот, сякаш роден от болно въображение). Ако ви се струва смътно познато, то е, защото вече сте били там и то за цели девет месеца в началото на съществуванието си. Нали помните – мокро е, дишаш през тръбичка, е не ти е много визуално, но поне мама е близо. Там където искам да ви заведа, мама обикновено я няма, а сте сам и то толкова сам, колкото никъде другаде. Най- малкото шансът да чуеш познатата мелодия на мобилния ти телефон е равен на нула.

Изправен сте пред собствените си страхове, които понякога нарастват в паника поглъщаща всичко останало. Кой от нас не обича живота? Паниката, ако не знаете, е паузата между две познати състояния. А в началото на вашата подводна авантюра, там в синевата, няма нищо познато.

Ще се опитам да опровергая някои от най популярните митове, въртящи колелото на страховете от гмуркането:

► ОПАСНО Е! Сухата статистика показва, че годишно в света се случват повече злополуки при игра на боулинг, отколкото при “Recreational scuba diving” (гмуркане за развлечение на дълбочина до 40 метра без декомпресия).



► ТРЯБВА ДА МОГА ДОБРЕ ДА ПЛУВАМ! Може би най добрият български technical diver днес е Владо Явашев, а той е ужасен плувец.



► СТАР СЪМ ЗА ТАЗИ РАБОТА! Тук ще се отклоня малко и ще ви разкажа за една жена, изключителна със своя кураж - Лени Рифенщал. Родена през 1902 г. в Берлин, тя достига върха на славата си през 1934 г., когато обира световните кинонагради с режисирания от нея документален филм “Триумф на волята” (за Нюрнбергския конгрес на национал-социалистическата партия). Ако се сещате, едни военни маршируват през нощта наляво-надясно в безкрайни колони, носейки факли в ръце. Та нейният триумф се превръща и в нейна гибел, когато след войната я обвиняват в любов към Третия Райх и Фюрера.

Каква е връзката с подводния свят ли, нетърпеливо ще попитате не без основание. Ами пряка - Лени заблуждава леководолазния инструктор за годините си и се гмурка за сефте на 71-годишна възраст. Следват два албума с подводни снимки и документалният филм ”Подводни импресии”, прожектиран в Кан навръх стотния й рожден ден. (виж www.leni-riefenstahl.de )



► ПОД ВОДАТА Е ПЪЛНО С ОПАСНИ ТВАРИ! По същество това е вярно. Там има огнени корали, отровни медузи, мурени – полу-риби, полу-змии с криви зъби, които биха настроили мечтателно всеки зъболекар, риби със смразяващи имена като хирург, скорпион, каменна риба, умееща да се слее със скалата така, че да отчае и най-добрия десантник, а и много други същества, несъвместими с нас хората. Да, те са потенциално опасни, но кой ви кара да ги пипате, неразумни приятелю?

Минава известно време, равно на стотина гмуркания, и ето - вече плувате удобно и самоуверено, наслаждавайки се на очароващите гледки на подводния свят. В живота ви всичко се е наредило добре и съдбата (в замяна на вашата уникалност) ви е подарила шанса да се потопите в някое от топлите морета, познати от мечтите ви.

Но тук отново ще се сблъскате с един от най големите човешки страхове – така наречената Господарка на океани и морета, Г-жа Акулата.