Специално участие в концерта ще вземат струнен квинтет "Мистик" и Диди Николов - бузуки. Концертът ще се състои на 25 април от 19.00 часа в зала 1 на Фестивален и конгресен център - Варна.
Билети вече се продават на касата на театър "Българан" и ФКЦ
На 23 април се навършва една година от смъртта на проф. Хачо Бояджиев. Заради огромното си приятелство с него, Кичка ще посвети концерта на човека, режисирал дебюта й в международния конкурс за изпълнители „Златния Орфей“.
Невероятни дизайнерски тоалети и много изненади е подготвила за пореден път звездата, която не спира да концертира в цялата страна и да препълва залите. След огромния й успех на последните й турнета тя отново е готова за старт и да прегърне с песен своите почитатели.
Кичка Бодурова освен една от най-популярните български естрадни певици е и една от най-популярните българки в чужбина. Родената в Бургас шармантна дама може да се похвали със звездна кариера в Германия - редица корици, интервюта, гостувания в ТВ предавания, записи в радио "Берлин" и т.н.т. Кичка Бодурова се радва и на невероятния успех на гръцките и плочи освен в родната и страна и в Гърция, но и в Русия. Там един от първите и албуми изцяло с гръцки песни се продава в тираж надминаващ половин милион копия. Кичка Бодурова пише много от текстовете на песните си сама. Сред най-известните са "Не искам да знаеш","Къде си тръгнал, сине","Мустафа","Ще ми мине","Аз и болката","Ах, пияно ми сърце", "Хубаво е с тебе", "Раздяла", "Пея за всички приятели", „Големият час", „Вик за любов", „Сурова нежност", „Ваза с цветя", „Спящият красавец", „Най-красивите очи", „Компромисно време", „Обичам те, майко Българийо", „Бащината къща", „Помниш ли, море" и много други. Кичка Бодурова се занимава с реставриране на къщи в САЩ, които обзавежда и ремонтира по свой вкус, след което продава. "Това е нещо като мое хоби" споделя певицата в музикален филм направен за нея от БНТ. Кичка Бодурова живее в Лас Вегас заедно със своя съпруг Крис Зарпас и тяхната дъщеря Кристи Зарпас. В България се връща по няколко пъти в годината заради многобройните си фенове и ценители. Провокативната певица всяка година по традиция изнася и турне в Америка в празниците около 3-ти и 8-ми март. На 15 октомври 2010 г представя пред публика в клуба на Столична библиотека втобиографичната си книга "Това съм аз".
Кичка Бодурова започва кариерата си в България, превръща се в звезда и в Гърция, за да се установи в Америка.
Родителите й купуват цигулка на 6-годишна възраст и тя свири 7 години. Още в детската градина се явява на конкурс в училище „Христо Ботев” - гр. Бургас и го печели с песента „Жалба ми падна на сърце”.
Дебютира на голямата сцена като ученичка в самодейния състав „Орфей” в родния си град, с който става лауреат на фестивала „Тракийска лира” - 1971 г. Завършва езикова гимназия с руски и немски. Приета е немска филология, но тя избира музиката. Завършва Естрадния отдел на Музикалната академия София през 1977 г. в класа на Георги Кордов. Като студентка пее в трио „Обектив” и е солистка на оркестър „Метроном”.
През 1977 г. се представя на международния конкурс за изпълнители на фестивала „Златният Орфей”, където е удостоена с наградата на Община Бургас и Съюза на музикалните дейци. Прави невероятно впечетление на чуждестранните представители и заваляват покани за Германия. Там снима поне 2 телевизионни предавания на месец и записва много песни в радио Берлин. Изпълнява няколко песни на немски език, които стават много популярни в ГДР – „Ven die erste liebe”, „Arcona” и др. Докато е в Германия на асамблея на световната младеж, работи с Тина Търнър и други световни звезди.
До началото на 80-те участва на няколко международни поп-фестивала, на които печели награди: „Червеният карамфил” – Сочи `77 (трета награда), „Шлагерфестивал” - Дрезден `79 (трета награда), „Интерталант” - Чехословакия `79 (втора награда), най-добър глас на фестивала „Песни за морето” - Рощок `80. Почетен гост на фестивала „Олимп” в Гърция. През тези години значителна роля за успехите й има Зорница Попова, която създава много от хитовете в нейния репертоар.
В България я чува гръцки импресарио с песента „Историйо моя, грях мой” и веднага подписва договор за работа в Гърция, Австралия и Англия. За първи път заминава за Гърция през 1981 г., работи с голямата звезда Дионисио и балет „Арабеск”. При това посещение се явява на конкурс на фирма „Колумбия” в Атина и го печели. Осъществява концерти и ангажименти в Алжир, Малта, Германия, ЮАР, Русия, Унгария, Полша, Чехословакия, Великобритания, Австралия, между които и концертно турне с оркестъра на радио Хелзинки, Финландия. През 1990 г. получава „Златна плоча” от фирма „Балкантон” за реализирани над 450 000 копия на диск, продавани у нас и в чужбина.
От 1991 г. живее и работи в Съединените щати. Участва в шоу програми и концерти в Сан Франциско, Чикаго, Лос Анжелис, Лас Вегас и др. Връща се за първи път в България през 1994 г., за да изнесе грандиозен рецитал на „Златен Орфей плюс”. След това телевизионния канал HBO снима неин рецитал в „La Strada”, а две години по-късно пее на сцената на „Hollywood Paledium”. От 2000 г. живее и работи постоянно в Лас Вегас, САЩ, но не забравя българските си фенове и всяка година се връща за няколко месеца в Бълария. Издава няколко успешни диска с любими песни на българската публика и прави концертни турнета в страната. Изнася рецитал на „Световната олимпиада по изкуствата” и става директор за България през 1998 г.
На 6 декември 2004 г. получава званието „Почетен гражданин на Бургас”. Печели наградата на публиката на фестивала „Бургас и морето“ през 2008 г. с песента „Помниш ли, море”. Лириката на композицията е написана от самата нея, както много други авторски песни. А специално за тази песен Кичка Бодурова казва „Това е моята изповед”.
Осъществява три зашеметяващи концерта в НДК, Зала 1 – през 2006 г., 2008 г., 2010 г., които зрителите наричаха „магия”.
Винаги търсеща различното, шоуто, Кичка Бодурова доказа, че е артист-изпълнител със свой почерк и невероятно присъствие на сцената.
През 2010 г. издава автобиографичната си кнга „Това съм аз”. За нея незабравимата режисьорка Васа Ганчева каза: „Забележително е, че пише най-малко за дългия низ от заслужени успехи и предпочита да изрази благодарността си и почитанието си към добрите жестове, подпомогнали пътя й. В книгата няма и грам бляскав звезден прах, самохвалство или самовлюбеност. Хората я боготворят, слушат я със стиснати гърла и насълзени очи. Книгата е вулкан от емоции и откровения, описание на живот труден и борбен. На любов и страст, на безмерна радост и убийствена скръб.”