Ако разделим сумата на хората в страната (7,3 млн. според последното преброяване на НСИ), излиза, че на всеки българин се падат средно по 2,23 лева на ден, за да могат местната и централната власт да строят и пазаруват. А за цялата година се падат общо към 813,95 лв. на човек - сума, по-голяма от средната месечна работна заплата.
През 2012 г. държавните институции и общините са сключили рекорден брой договори - над 20 700, на обща стойност 5,99 млрд. лева. За сравнение през 2009 г., преди кризата да се отрази рязко върху потреблението, властта е похарчила 9,34 млрд. лв. Или средно по 25,5 млн. дневно. Тогава сключените през годината договори са били много по-малко - 15 703 броя.
Половината от парите, изхарчени през миналата година, са за строителство - 2,4 млрд. лева. Почти цялата сума е осигурена от Европейския съюз, показват данните от регистъра за обществени поръчки (виж графиката). Всички обществени поръчки в момента се обявяват на сайта на едноименното ведомство.
При 50% има нарушения
Докато броят на сключените договори расте, откритите впоследствие нарушения запазват дела си от около 50 на сто от всички ревизирани конкурси, според данните на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) - виж по-долу. Най-големи нарушители са най-големите възложители и общините.
Въпреки че сключените договори са над 20 хил., обявените конкурси през годината са били наполовина по-малко - 10 129, показват още данните. От администрацията обясняват разминаването с това, че се сключват договори за обявени през предходни години конкурси. Справка в регистъра за обществените поръчки показва, че през 2011 г. е поставено началото на 8193 процедури, а през 2010 г. броят им е още по-малък - 7403. Второ обяснение за повечето сключени договори е, че понякога за изпълнители се избират по няколко компании.
Една трета -без обявление
Справката в регистъра показва още, че се запазва тенденцията една трета от всички обявени процедури да се договарят без обявления. При тях не може да участва всяка фирма, а се изпращат покани до ограничен кръг компании. Този вид процедура по принцип се води като изключение и би трябвало да се прилага при извънредни обстоятелства, които налагат кратки срокове за приключване.
По закон АОП трябва да следи предварително причините да се обявяват поръчки без обявление. Според статистиката на ведомството обаче в момента на контрол не подлежат над 9000 процедури.
Освен договарянето без обявление на предварителен контрол подлежат и поръчките, финансирани изцяло или частично от Европейския съюз. Според текущия отчет за изпълнение на целите на АОП направените проверки на европрограмите са едва 104 при заложена цел от 700.
Забавенитеплащания
От началото на кризата се появи проблем и с разплащането на държавата към бизнеса. Към днешна дата от строителния бранш отчитат, че от страна на държавата има подобряване, но общините продължават да бавят издължаването. Към момента общините дължат около 200 млн. лева за извършени ремонтни и строителни дейности.
В останалите браншове продължават да се оплакват от липсата на коректност и забавени плащания. За този проблем сигнализират например от сектори като охрана, информационни технологии и др.
"От една страна, обществените поръчки са единственият двигател на бизнеса в кризата, но от друга - те разчитат прекалено много на европари и не е ясно какво ще се случи, щом потокът от Брюксел спре", коментира пред "Труд" почетният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев, визирайки края на настоящия програмен период през 2013 г.
Гафове за милиони през 2012 г.
Енергийни фирми, спортни асоциации, болници и много общини са сред големите нарушители на Закона за обществените поръчки. Това показват данните на Агенцията за държавна финансова инспекция, която от 2012 г. може да проверява и конкурси, които току-що са приключили. Преди това тя изпълняваше само последващ контрол по сигнали, поради което минаваха години от приключването на процедурата до нейната проверка.
Тенденцията половината от проверените поръчки да са с нарушения се запазва. Сред ключовите одити, завършили с констатирани нарушения през 2012 г., са тези на големите енергийни проекти - АЕЦ "Белене" и "Цанков камък".
Финансовата инспекция откри, че цялото изпълнение на втората атомна централа е било съпроводено със законови нарушения за милиони, като проверките ще продължат и през 2013 г. Досега е установено, че са се "изгубили" 300 млн. лв. от държавния бюджет заради АЕЦ-а.
При "Цанков камък" нарушенията се изчисляват на близо 250 млн. лв. Парите са били изхарчени без обществени поръчки. Освен това са констатирани и множество пропуски там, където са провеждани процедури.
Популярен редовен нарушител е държавната "Мини Марица-изток". Почти при всяка проверка на финансовата инспекция в дружеството се откриват пропуски в конкурсите. Сред общините с големи нарушения, установени през 2012 г., са Карлово, Кърджали и Кюстендил.
На прицел през годината бяха и болниците. Заради открити нарушения в "Пирогов" беше сменен шефът на института. Много нередности бяха установени и в спортни федерации - например тези по волейбол, мотоциклетизъм и ски. Проверките на федерациите ще продължат и през тази година.