Днес - 16 юли - е вторият ден от Горещниците. Според народните обичаи по време на тези дни - 15, 16 и 17 юли не се ходи на нива, не се работи, не се пали пещ и не се пече хляб. Неспазването на тези забрани води до пожари и градушки. Тези три дни се смятат и за най-горещите през годината.

Според народните поверия Горещниците са най-топлите дни в годината. 15 юли - Чурлига (Чурута, Чюрука), 16 - Пърлига (Люта) и 17 юли Марига (Марина Огнена, Опална Марина). На същите дати християнството почита светите мъченици Кирик и Юлита, Атиноген и Марина, пише Hera.bg.

В различните краища на България тези дни носят различни имена: На места в Южна България пък дните не са три, а са цяла седмица до 20 юли. Хората я наричат Запалена неделя. Но във всички краища това са дни, в които не се захваща никаква работа. Не се ходи на полето, да не се подпалят нивите, не се работи къщна работа и не се бара огнището, да не изгори къщата и добитъка. Дните се честват като празник на огъня и се изпълняват обреди срещу него.

В миналото: На първия ден се загасял огъня в огнището. Вярвало се, че огънят е свещен и с времето намаля магическите си свойства. За това трябва да се подновява веднъж годишно а именно на 17 юли.

Подновяването се извършвало от двама братя близнаци или носещи еднакви имена само двамата в селото. Събличали се голи и започвали да претриват клонки за да пламне огън. После цялото село го прескачало за здраве. Всеки си взимал огън и подновявал своя, в огнището на къщата.

По това какви са дните се гадаело каква ще е зимата. Колкото по-топло е на горещниците, толкова по-люта ще е тя. Молитвите по време на горешниците са за дъжд, но понякога се случва и да са за суша Дните се смятат за празник на всички, които боравят с огън - ковачи, железари, грънчари, хлебари.

След горещниците започват "седянките" и сгледите.