„Никога досега вътрешен министър не е изказвал мнение за съдия. Така че това българско дело ще бъде световен принос. Освен че беше засегнато човешкото ми достойнство, исках да постигна превантивен ефект - господин Цветанов да бъде възпрян да обсъжда дейността на съда и в двете посоки - и да кори, и да го хвали”, цитира „Преса” изявление на Мирослава Тодорова.
„Уволнението на съдия Тодорова е опит да се всее раздор в гилдията преди избора на нов ВСС”, казва в интервю за „24 часа” Нели Куцкова, говорител на Съюза на съдиите в България. Според нея уволнението на Тодорова съвпада точно с този период, през който се избират делегати и се номинират кандидати за членове на ВСС, за да се покаже, че не трябва много да се бунтуват. „Не съм чула досега съдия да се меси в политиката. Нашата позиция винаги е била отбранителна. Никога не сме нападали някого първи. Но когато един представител на изпълнителната власт си позволява да каже какви присъди трябва да четат съдиите, част от конституционното ни право е да възразим за намеса в работата ни”, допълва Куцкова.
„Непокорните съдии ги уволняват, нали?”, коментира „Капитал”. „Днеска си свършихме работата” така членът на ВСС Божидар Сукнаров обясни решението на „правителството” на Темида да уволни Мирослава Тодорова. В едно от многото писма на възмущение на съдии от цялата страна, които последваха, се казва, че решението „минава всяка граница на търпимост, защото в контекста на добре известните на всички ни обстоятелства разкрива истинската неспособност на органа на самоуправление на съдебната власт да отстоява независимостта й и да бъде гарант за пълноценното й функциониране”. Не само за хората в съдебната система беше ясно, че в тази свършена от ВСС работа няма нищо принципно. Съдия Мирослава Тодорова беше уволнена заради три просрочени дела. ВСС не направи анализ на съдбата на тези дела и на причините, довели до забавянето. ВСС е органът, който трябва да създаде необходимата организация (достатъчно съдии и съдебни служители) така, че делата да се разпределят равномерно. Този състав на ВСС нито направи критерии за натовареност на съдиите, нито оптимизира щата на съдилищата. Запази статуквото, опитвайки се да насади страх сред магистратите. Посланието беше страшно - ако не слушате, винаги ще има за какво да ви накажем.
„Главопобъркване”, коментира „Преса”. Година преди изборите и седмица преди евродоклада властта нагази в нечуван скандал. От глупост и от главозамайване. Уволнението на съдия Тодорова, най-върлия противник на министър Цветан Цветанов, взриви държавата и изопна Европа. За това нито кабинетът, нито премиерът си даваха сметка, преди да видят размера на гнева. Сега всички във властта се опитват да свалят напрежението от главозамайването. И стигат до главопобъркването. Когато вече не знаят кой е верният ход.
„За Темида и аршина”, коментира „Стандарт”. Уволнението на съдията Мирослава Тодорова отприщи цяла буря. Като оставим настрана чисто политическото говорене кой крив и кой прав, безспорно е едно. Да се накаже съдия у нас си е направо прецедент. А да се уволни дисциплинарно пък е повече от шокиращо. Независимо от фактите за дадения магистрат. Просто хората свикнаха, че гилдията на тогите е недосегаема. А в същото време ропотът срещу мудното и често доста странно, дори абсурдно, правосъдие у нас не спира. Затова замахът, с който ВСС махна Тодорова, подейства на Темида като удар с ток. Логичен е въпросът как същият съдебен съвет проспа или само смъмри леко толкова явни прегрешения на магистрати, а сега изведнъж грабна брадвата. Ако ВСС имаше един и същ аршин към всички, сега нямаше да има нито такава драма, нито толкова съмнения.
„Притеснен съм, че магистратите недоволстват. Няма как да не съм обезпокоен от поредното решение, което създава усещането и съмнения за необективност”, цитира „Труд” изявление на президента Росен Плевнелиев. „Би било огромен жест към демократичното ни общество съдия Мирослава Тодорова да бъде изслушана от ВСС и след това да се вземе окончателно решение за уволнението й”, съветва премиерът Бойко Борисов. „ВСС трябва да намери начин да преразгледа решението си за съдия Тодорова от гледна точка на обективността”, смята правосъдният министър Диана Ковачева.
След рейтингите ще падат и министри, коментира „Труд” последните изследвания на общественото мнение на НЦИОМ и Алфа рисърч. Едната агенция очертава дълга тенденция на постепенна ерозия на доверието към властта, а другата констатира нови обществени сривове по повод на нови и енергични обществени протести. В комбинация двете изследвания показват нещо силно обезпокоително за ГЕРБ и премиера. Всяка последна есен на властта е била тревожна, но в есента на Борисов тревогата ще е особено интензивна. Това започва още отсега да прави събитията непрогнозируеми и ситуацията - трудна за овладяване с класически инструменти. Резервни ходове все още не му липсват. Изследванията показват, че старите му министри са унищожително изхабени, което предполага нова серия от кадрови промени.
„Нямаме министри за историята", е озаглавено интервюто в „Труд” с акад. Георги Марков, който коментира изявлението на премиера Бойко Борисов историята да запомни четирима негови министри. „Докато едно правителство е на власт, то може да бъде оценявано от журналисти, политолози и социолози. Нито един политик не може да каже за себе си или за свои министри дали и като какви ще влязат в историята. С отдалечаването във времето личности, които днес ни изглеждат значими, издребняват толкова, че постепенно изчезват след 3-4 поколения”, отбелязва Марков.
Балотажът за лидер на СДС в неделя ще бъде сведен до дилемата „за” или „против” Иван Костов (ДСБ), коментира „Сега”. Около фигурата на бившия премиер се въртят основните разлики между двамата мераклии за лидерство в СДС. Ваньо Шарков ще се бори за запазването на формата Синя коалиция. Зад Емил Кабаиванов пък стоят интересите на победилата клика, която разтрогна съюза с Командира. Иначе по всичко останало двамата претенденти за лидери си приличат. И единият обещава силно СДС, и другият ще го възражда. Но и двамата не казват как. И първият е за децентрализация в партията, и вторият. Но най-важното е, че и двамата обещават да заведат „разбитите авари” на едно и също място - при ГЕРБ. Със или без Костов. Всъщност цялата битка се свежда до това дали и ДСБ да влиза в бъдещата дясна коалиция, или да бъде изхвърлена зад борда. Изглежда Бойко Борисов подхранва илюзията у наивните седесари, че ако успеят да се отърват от Иван Костов, са добре дошли при него в дясна следизборна коалиция. Само че нито победата на ГЕРБ на предстоящите парламентарни избори е гарантирана, нито СДС изглежда във форма да прескочи 4-процентната бариера. (БТА)