ГЕРБ не само купува депутати срещу 17 бона на месец, но и вече нагло обявява, че субсидира парламента и осигурява доходите на депутатите, коментира „Сега”. От ГЕРБ измислиха гениалната постановката, че депутат не може да се мести в друга парламентарна група, но държавната субсидия може да влиза в чужда каса. Но не остава там, а продължава пътя си - към дълбокия джоб на депутатите, които са предали партиите си. От началото на мандата ГЕРБ прибра около 1,1 млн. лв., които въобще не трябваше да влизат в касата на партията, но бяха дадени от финансовото министерство. Държавната субсидия се дава за политическа дейност на политическа партия, която е влязла в парламента. Тя не се дава на парламентарна група, не се дава на трета партия - посредник, а още по-малко - на депутат! Държавната субсидия няма нищо общо с работата на парламента. Идеята й бе, че така ще се ограничи политическата корупция. Както често става у нас - резултатът е точно обратният. Алъш-веришът със субсидията се превърна в благодатна среда за политическа корупция.
„Ще докажа, че не съм взел и 1 лев от ГЕРБ”, заявява в интервю за „24 часа” независимият депутат Кирил Гумнеров. Той твърди, че никой от другите депутати, напуснали „Атака”, не е получавал пари от ГЕРБ. Според него има резон, ако парите се дават за парламентарна дейност или за политическото бъдеще на отцепилите се от „Атака”, от ДПС или РЗС. Ако те решат, че ще правят алтернативна структура, няма откъде да вземат пари. „Нормално е такива като нас да вървят в посока на нов проект. И е нормално част от тези субсидии да отидат за това, а не да се харчат за щяло и нещяло”, смята Гумнеров. По думите му, ако има какъвто и да е трансфер на пари, ще останат следи. И при първата ревизия на Сметната палата те ще излязат на светло.
Социолог и политолози коментират пред „24 часа” защо Андрей Иванов сдаде поста на председател на Столичния общински съвет. Васил Тончев, социолог, посочва, че конкретният повод за оставката на Иванов са неефективни действия на общината да си върне правата върху Общинска банка, които се приписват на него. Напрежение около неговата позиция има доста отдавна - има информация, че е придобил около 15 имота и още компрометиращи факти около приватизация на общински имоти. След като доверието в Андрей Иванов е изгубено, очевидно трябва да слезе от политическата сцена. Според политолога Огнян Минчев като цяло Столичната община много трудно се освобождава от модела „Софиянски”, който накратко може да бъде определен като „грабеж чрез консенсус”. Когато има консенсус върху злоупотребите с власт, корупция се доказва трудно, по-скоро е невъзможно да се докаже. За политолога Димитър Аврамов не е достатъчно, че премиерът Бойко Борисов призна за проблеми в работата на Иванов. Името му беше намесено в корупционни скандали. Сега е моментът или да му изчистят името, или ако има скандални неща около работата му, те да излязат наяве. Не може просто да слагаш и да махаш хора, това не работи добре в една демокрация.
„От една клиентела - на друга”, коментира „Труд”. Повод е смяната на председателя на Столичния общински съвет и редица провинциални лидери на ГЕРБ. Авторът припомня, че миналото лято част от депутатите трябваше да се докажат в битката за местната власт. Някои бяха избрани и освободиха места в парламента за по-задни кадри от листите. Това позволи на премиера известно обновление на властта след изборите, което сега логично продължава. Тези, които са загубили важни избори в региона си, запазват местата си в парламента, но отстъпват реалната власт в избирателните си райони, която пък се превзема от добре представили се на изборите кадри. Така премиерът може донякъде да балансира силите в управляващото мнозинство: притиска едни клиентелисти, които са се реализирали във властта, да отстъпят място на клиентелисти, които са искали да се докоснат до реална власт, докато партията им е още във властта. А кадри, които са били във властта, без да я консумират действително, са винаги проблем в управляващите мнозинства. Разбъркването на колодата от страна на Бойко Борисов е съвсем очаквано и естествено.
„ГЕРБ продаде мача за „Евро плюс”, казва в интервю за „Труд” Мартин Димитров, лидер на СДС. ГЕРБ, съгласявайки се за „Евро плюс” преди година, предаде дългогодишни усилия на СДС и други партии за ниски данъци. И в момента се чудят как да замажат положението и хората да не разберат за какво става дума. А то е, че ако приемеш хармонизация на данъците, значи да се откажеш от основното си конкурентно предимство. България не трябва да участва в механизма за подпомагане на трети страни - ако разумните започнат да помагат на неразумните, ще се създаде опасен прецедент неразумните да станат повече. Крайно време е парламентът и правителството да вземат решение за позицията на България и не само - трябва да се търсят и съюзници в ЕС, съветва Димитров.
„Имам самочувствието на успял президент най-малкото защото в тези десет години поне осем от тях бяха период на икономически подем, на политическа стабилност, на относително активна социална политика, на постигането на големите ни стратегически цели - да сме част от Европейския съюз и НАТО. Т.е. един може би от най-успешните периоди в новата история на България”, заявява в интервю за „Стандарт” президентът Георги Първанов. „Моят сблъсък с г-н Борисов предстои”, казва още държавният глава. И уточнява, че това ще бъде сблъсък на политики. Първанов не заявява стремеж към премиерския пост. Но разкрива: „Моята амбиция е България да има по-добър, по-силен, компетентен и отговорен премиер, който наистина ще приляга на изключително тежките задачи, пред които страната ще бъде изправена от 2013 г. нататък.” „Лидер не означава непременно формален ръководител”, казва Първанов по повод първия пост в БСП. На въпрос дали той ще бъде лидерът, а Сергей Станишев председателят, президентът отговаря: „БСП ще спечели, ако бъдем мъдри, достатъчно разумни, за да си разпределим ролите. Защото всеки има своята сила. Единият има своята сила навън в Европа, другият тук”.
Всички сме равни пред кризата, коментира „Монитор”. За никого не е тайна, че ромите живеят по-зле от останалата част на населението на България. Имат значително по-ниски доходи, живеят в по-малки жилища, с по-лоша инфраструктура и имат по-малък достъп до публични услуги в близост до дома им. Данните са от изследване на институт „Отворено общество” в София. Ромите са значително по-засегнати от прекъсване на социалните помощи и пенсии от средното за страната. Неправилно би било обаче да се тълкува, че е налице някакво дискриминационно отношение в публичните институции. Изследването показва, че делът на ромите, които разчитат на социална пенсия например, е приблизително пет пъти по-голям от средния за страната и това обяснява по-големия дял на засегнатите по този показател. Гаранцията за изход от положението, в което се поставят ромите, е по-доброто образование. Ефектите от кризата са частично туширани от повишената сезонна заетост през летните месеци, но след това рискът от бедност се връща на първоначалните си нива.
Банките оцеляват в кризата като спестовни касички, коментира „Сега”. Банковият сектор безспорно изпрати една трудна, но все пак успешна година - успя да запази относителна стабилност и добра ликвидност. Българинът бе предпазлив - предпочете да не поема рискове с големи покупки на изплащане или инвестиции, а да къта пари за черни дни. В трезорите към момента „спят” над 31,1 млрд. лв. спестявания. Пазарът на кредити пък е в точката на замръзване - заемите на фирмите са се увеличиха с около 4%, а тези на домакинствата останаха на нивата си от 2010 г. До голяма степен състоянието на банковата система през 2012 г. ще зависи и от това накъде ще поеме Европа. Непредсказуемостта на дълговата криза е опасен фактор, както и връзката на българските трезори с банки на Стария континент, които са техни собственици и които са принудени да предприемат мерки, за да се справят с тежкото положение, в което се намират. Според последния анализ на „Уникредит Булбанк” цялостното възстановяване на българския банков сектор най-вероятно ще приключи към края на 2014 г. Очаква се тогава и темповете на растеж на БВП да започнат да се доближават до потенциала си, както и процесът на намаляване на задлъжнялостта в корпоративния нефинансов сектор да бъде приключил.
Увеличените правителствени разходи и корупцията са основните фактори, дърпали българската икономика надолу през 2011 г., пише на първа страница „Сега”. Това стана ясно от изследване за икономическата свобода, проведено от фондация „Херитидж” и в. „Уолстрийт Джърнъл” в 184 държави. Най-проблемен фактор за свободата на икономиката ни се оказват държавните разходи. Неефективните харчове на правителството са причина този показател да спадне с цели 8 точки само за година. Експертите отбелязват, че продължаващата корупция и слабото върховенство на закона са увеличи разходите за правене на бизнес в страната. Макар и минимално, свободата на бизнеса е намаляла, а корупцията се е влошила, показва още анализът. (БТА)