Би ни всеки, който не го мързеше. Вече повече от година нямаме победа над никого. А какво да кажем за това, че селекционерът Лотар Матеус беше сменен защото пречеше на младите и психически крехки таланти да разпускат с бирички преди мачовете? За капак пропаднахме до четвърта урна в жребия за квалификациите за Мондиал 2014 и неизбежно се натресохме на кошмарни противници – Италия, Чехия, Дания. Новият селекционер Любослав Пенев трябва да надскочи многократно всичко постигнато досега и няма да му бъде никак леко.
Единственият светъл лъч през изминалата година бяха младежките национали. В група с големият фаворит Холандия, Шотландия, Австрия и Люксембург нашите момчета запазват големи шансове за класиране напред. Победата с 2:0 в гостуването на Австрия спокойно може да се определи за мача на годината, в иначе толкова постната откъм успехи такава. Не може да не ни радва израстването на момчета като Александър Тонев, братята Миланови, Александър Цветков, Росен Колев, Радослав Василев и Пламен Илиев. Почти без изключения възпитаници на малкото школи, в които се работи правилно и в перспектива. Ама не – друго си е да натурализираме изчерпани бразилци.
Като истинско чудо на фона на всичко това през март Борислав Михайлов беше избран в Изпълкома на УЕФА. Несъмнено това е колкото престижно, толкова и важно за цялостното развитие на играта у нас.
В крайна сметка, обаче, хората винаги биха предпочели силен национален отбор пред това да имаме представител в някакво футболно Политбюро.
Но неуспехите ни на национално равнище не са нищо друго освен логично следствие от слабите клубове. "Литекс" се справи единствено с черногорските аутсайдери от "Могрен", само за да бъде брутално разкрит както от "Висла" (Краков) преди плейофите на Шампионската лига, така и от "Динамо" (Киев) преди груповата фаза на "Лига Европа". "Левски" отново изпусна по левашки начин спечелен реванш срещу "Спартак" (Търнава) и отпадна след дузпи. В синия клуб отново направиха безумна селекция, довела до смяната на Ясен Петров с Георги Иванов – Гонзо, а след това и с Николай Костов. Тези поредни еквилибристики на "Герена" отново доказаха недалновидността на Тодор Батков при селекциите. Регламентът облагодетелства ЦСКА да започне директно от плейофната фаза на "Лига Европа", но "Стяуа" почти на ходом доказа пълната несъстоятелност на поредната "звездна" селекция на "Титан". Само "Локомотив" (София) нямаше от какво толкова да се срамува, след като изтръгна две нулеви равенства от явно по – класния "Шльонск" и отпадна след дузпи без загуба.
След като рано свихме знамената в Европа, ни остана родното първенство. 2011 – а премина под знака на извънстоличните сили. През май "Литекс" дублира титлата си. Последва трансфер на най – изявеният техен играч – Дока Мадурейра – в "Истанбул ББ", рядко неуспешна за ловчанлии селекция, провал в евротурнирите...и свиване на бюджета. За последното показателна е смяната на Любослав Пенев, поел националите, с новия наставник Ангел Джамбазки. Ангажиментите на Гриша Ганчев с проекта автомобилостроене неминуемо ще върнат "Литекс" в ролята, която клубът имаше след двете си титли от 1998 – 1999 г. – фактор, но не и фаворит.
Щафетата на провинциалното превъзходство пое новакът "Лудогорец", който изненадващо или не дели първото място с ЦСКА в есенното класиране.
Успешната селекция, доверието към младият треньор Ивайло Петев и подкрепата на публиката се оказаха решаващи за успеха. Отписаните за играта Емил Гъргоров, Светослав Дяков, Станислав Генчев и Михаил Александров плюс определено класните попълнения Марселиньо, Шоко, Барт и Голубович изведоха доскорошният участник в Източната „Б” група до позицията на основен претендент за титлата. Не липсваха и обвинения (донякъде основателни) за съдийска подкрепа но не може да е отрече че, "Лудогорец" надигра категорично конкурентите си в почти всички важни мачове. Остава да видим как разградчани ще се справят вече от новата си позиция на фаворити.
"Левски" изпраща бурна на събития, но бедна откъм всичко останало година. Тя започна с изненадващата загуба във „вечното дерби” насред „Герена”. Мина през раздялата с наистина уникален играч като Гарра Дембеле и шумна, но безрезултатна лятна селекция. Георги Иванов – Гонзо наследи Ясен Петров на треньорския мостик, съвместявайки го по с поста на спортно – технически директор. Резултатите обаче нямаше и клуба се спря на Николай Костов, направил кариера в Украйна и Кипър. За финал мистериозна чужда банка се оказа, че ще бъде нов спонсор на клуба и от това последваха промени в ръководството с включването на Иво Тонев и Стилиян Шишков. Все още освен името на спонсора не е ясно и кой какво ще прави от станалите немалко шефове, но ако не друго - събития в клуба имаше достатъчно. Само успехите липсваха.
ЦСКА започна годината с победа на "Герена" плюс Купата и Суперкупата на страната. Завърши я с допингскандал, заплашващ да извади от играта освен уличеният Костадин Стоянов още четирима души, между които и капитанът Тодор Янчев – каква идилия! Никога досега не сме имали толкова мащабен скандал. Да се чуди човек – ако българските футболисти и с допинг едва ходят по терена, какво ли ще бъде ако не го ползват? Сигурно ще легнат да спят на тревата.
ЦСКА започна годината с боготвореният Радуканов начело, а я завърши с вечният спасител Димитър Пенев и подвизаващият се неясно като какъв и неясно защо Драголюб Симонович. Но как тогава отборът успя да се задържи като лидер? Ами лесно, Иван Бандаловски го обясни. 10 души тичат, Янис Зику вкарва. Неслучайно румънецът беше избран за най – добър нападател в първенството и неслучайно веднага беше продаден.
Че чужденците правят нивото в българския футбол, доказва и успехът на "Черноморец". Начело с триото Анеси – Асис – Фо Поре бургазлиии изненадващо, но заслужено се възродиха след края на разточителното управление на Митко Събев. Резултатите обаче нямаше да ги има без Димитър Димитров – Херо. И всички се надяваме една от малкото личности в нашия футбол да спечели своя най – важен „мач” - срещу коварната болест.
И за да не ни бъде скучно, през лятото БФС устрои същински водевил относно определянето на новите участници в „А” група. Поморийският "Черноморец" спечели и двата си баража и чак тогава началниците се сетиха, че не могат да го пуснат в елита защото собствениците му са същите като тези на бургаският едноименнен клуб. Като няма от кой друг, последният член на „А” група беше определен измежду "Етър" и "Светкавица", които почти еднакво не желаеха да играят в елита. "Светкавица" се оказаха по – малко нежелаещите и записаха историческо първо участие в „А” група, като до ден – днешен, май не са наясно защо им е това. След 21 години в елита се завърна "Ботев" (Враца). Някои обаче нямаха подобни поводи за радост – "Пирин" се спаси на терена, но фалира и се разпадна за пореден път. Под подобна угроза стои и "Локомотив" (София), от когото навремето трепереха "Монако" и "Динамо" (Киев). А по – надолу става страшно: един Господ знае кои ще завършат шампионата в „Б” и „В” групите и кои междувременно ще се разпаднат.
Какъвто ни футболът, такова и съдийството. Гръмна скандал с шестима рефери, пътували до Южна Америка без знанието на футболната централа и ръководили уговорени от букмейкъри мачове.
Почти не минаваше кръг без очевадни съдийски грешки, а комисията начело с Костадин Костадинов ту пилатовски си измиваше ръцете с някой грешник, ту нелепо бранеше поредният чернодрешко. Нищо чудно с оглед ожесточената борба за първите места и евроквотите напролет пак да се върнем към варианта с чужди съдии на важните мачове.
Не мога да не спомена и за контролата Естония – България играна в Анталия, при която след като реферът свири четири дузпи и срещата завърши 2:2, УЕФА се сети че такъв съдия изобщо не е в нарядите и че двубоят е манипулиран. А ние – ни лук яли, ни лук мирисали!
От легионерите в чужбина си струва да споменем едва няколко имена. Димитър Бербатов започна годината брилянтно, а я завърши кошмарно. Отново шампион на Англия, голмайстор на Висшата Лига...а после извън състава за финала в Шампионската Лига и твърда резерва. Мартин Петров загуби титулярното си място в "Болтън", но поне Стилиян Петров си остава капитан в "Астън Вила". Красимир Балъков пое "Хайдук" с много шум и реклама, но резултатите му не впечатляват особено. Христо Стоичков, след като се натреньорства, отиде да става шеф в "Ростов", ала не се задържа дълго. Поне междувременно обогати съдържанието на youtube с нови култови изрази, този път на руско – български. Поне в Холандия не се излагаме – Манолев блести в ПСВ "Айндховен", а Николай Михайлов беше обявен за най – добър вратар в Ниската земя. Заслужено стана и футболист на годината, 25 години след баща си Борислав. Така за пръв път баща и син печелят тази анкета. Друг е въпросът за нейната стойност, след като протестният вот на феновете вкара в номинациите аматьорът Васил Лукаев и премиерът Бойко Борисов и изцяло превърна класацията в пародия. То пък какво ли у нас не е...
През годината си отиде и Иван Славков – Батето. Умишлено не изреждам заеманите в миналото от него постове, защото той не се нуждаеше от представяне. Иван Славков при всичките си грешки и слабости остава в историята с големия си принос към футбола и спорта.
Идва новата 2012 година – пак с голямо първенство и пак с нас в ролята на негови зрители. По всичко личи, че тя няма как да бъде по – успешна от изтичащата. Остава и надеждата, че футбола винаги е бил нелогична игра. Особено пък по нашите географски ширини...
Весела Коледа и честита Нова година!