ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА
- Нека да започнем с Евровизия. Какво не достигна да се класираме на финалите? Организаторите казаха, че сме били общо взето на една крачка. Ти беше и в журито, което определяше коя българска песен да отиде на Евровизия.
- Много пъти съм го казвала и това, че съм минала през тази сцена, нещото, което до днес продължавам да го повтарям е, че европейската публика е доста непредвидима. Не може да прецениш в кой момент каква песен ще й се хареса. Изгледах финала и ми направи впечатление изпълнителят от Франция, който се появи с оперна песен и той се открояваше на фона на всички други изпълнения просто защото песента му беше различна. Когато става въпрос за България, аз съм много влюбена в българския фолклор. Нашата сила пред света е фолклорът, в корените ни. Многократно пътуваме в чужбина и виждам, че няма как да впечатлим чужденците със суинг, джаз или стилове, които там са измислени.
- Според теб заслужена ли беше победата на дуета от Азербайджан?
- Тази година няма песен, която силно да ме грабва или да си я тананикам след като свърши финалът. Според мен е въпрос на късмет, шанс, много труд. Подреждане на много обстоятелства дали една хубава песен ще се появи в точния момент на точното място и в точното време. Тази песен не мога да кажа, че е от песните, които биха се запомнили. В крайна сметка, това е европейският вот и ние трябва да го възприемем, защото тези изпълнители също са положили много труд. Аз съм много доволна от представянето на Поли Генова. Още преди две години й се обадих и й казах няколко музикални тайни, защото видях в нея музикален потенциал. Тя се представи много достойно. Никой не знае какво ни очаква следващата година. Имаме вече открита зала.
- Азербайджан миналата година беше на пето място. А тази година се изкачи на върха. Италианците пък не се бяха появявали доста време и са на втора позиция, а шведите останаха трети. Това ли са най-добрите песни?
- Определено има някакъв момент геополитически – съседните държави се подкрепят. А нашето пето място доказва, че когато има много силна песен, която кара хората да настръхват, значи много масово хората са пускали есемеси за нас. Затова силно много вярвам в силата и посланието, което музиката носи. Ние пеем винаги на български, хората не знаят за какво се пее в нашите народни песни, но казват, че усещат нещо, което е свързано с космоса, с природата, нещо, което ги кара да настръхват.
- Много е важна подкрепата, но нас не обичат да ни подкрепват, нарочно ли е, според теб? Поли Генова много добре изпя песента, някои дори я сравняваха с Роксет в началните им години.
- За всеки един изпълнител освен многото труд, който той полага, наистина има един момент и на шанс, кога, как се появяваш...малко са световните звезди. Много хора искат да бъдат световни звезди, но не на всеки му е дадено това. Това, че не си успял да се класираш, не означава, че си неможещ. Това трябва да те провокира още повече да работиш и да направиш още по-хубави песни и аз намирам нещо градивно в това. Моята майка преподава народно пеене и има над 300 ученика и аз, когато се срещам с тях им казвам, че когато не вземат първо място, това трябва да ги окуражава и да бъдат по-добри.
- Хубаво е, че си толкова позитивна. Обаче повечето български певци не са толкова позитивни, особено когато става въпрос за конкурса „Евровизия”. Те стават толкова озверени. Имаме ли смисъл да участваме в този конкурс, като ефектът после ще е нулев?
- Музиката не е и никога няма да е състезание. Това не са 1000 метра и кой ще ги пробяга първи. В спорта го виждаме това нещо. Ако излизаш с мисълта – сега ще ги разбием, ти вече си загубил. Ако излизаш да пееш от сърце и душа, да покажеш това, върху което си се трудил, имаш много по-голям шанс да завладееш сърцата на публиката.
- Какво е чувството да си на такава голяма сцена, с какво си спомняш „Евровизия”?
- Спомням си цялата тази еуфория през всичките държави, през които преминахме непосредствено преди финала, като слизахме от самолета, хората вече ни чакаха с написания текст на вода и пееха на български нашата песен. Спомням си самата зала как изригна още на първите удари на барабаните и в момента, в който запяваш, чувството е вселенско, все едно някой ти подарява криле и трябва много да си работил и много време да си прекарал със себе си и инструмента си така ,че да не се оставиш на емоцията. Трябва да владееш публиката. Доста голяма отговорност е когато излизаш не да представяш просто себе си, а да представяш страната си и България и трябва да го направиш по максимално най-достойния начин. Аз смятам, че в българския фолклор има страхотно силен заряд.
- Трябва да акцентираме на него. Защото навсякъде по света се приема много добре.
- Доказват го и „Мистериите на българските гласове”, и Валя Балканска и всички колеги, които и до ден днешен на преклонна възраст продължават да обикалят света и да пеят български фолклор. Фолклорът е отражение на силата на българския дух, според мен.
- Предстоят ти концерти в Ню-Йорк, в Амстердам. Какво ще изпълниш на тези концерти?
- На 24 май предстои да представя България в седалището на ООН в Ню Йорк, това ще ми е първото гостуване в този град. За моя голяма изненада не ме избраха с фолклорна песен, а с църковно славянската, която ще изпълня с голям симфоничен оркестър, което за мен ще бъде едно ново предизвикателство. От Ню Йорк летя за Амстердам за световната среща на медиите в Амстердам – там ще пея в катедралата "Грьоте керк", където съм пяла и преди две години. Отново тази песен ще изпълня и „Вода”. В световен аспект, наближавайки тази 2012 г. и всичко, което се коментира, за мен е важно където се появявам чрез музиката си да оставям послания, които са свързани с екологията, душевния мир и спокойствието на човек, послания, свързани с мира.
- Как се казва тази група с децата?
- Групата се казва „Слънце”. Аз много обичам децата. Аз се вдъхновявам от природата и виждам как децата с ентусиазъм поемат това.
- Кога със Стунджи ще направите нещо ново?
- Когато му дойде времето, ще разберете.