Парите, предвидени за европейски стипендии и награди, са 47 млн. лева, и това е само част от сумата, която Европа ни дава по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". На 1 декември Комитетът за наблюдение на програмата одобри за България 520 млн. лева. Те ще отидат за подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието за периода 2011 - 2014 година, разказа образователният заместник-министър Петя Евтимова. Толкова голяма сума европейски средства никога досега не е била отпускана за българското образование, уточниха от просветното министерство.
Най-крупната част от сумата - 180 млн. лв., ще бъде заделена за целодневна организация на учебния ден в средищните училища. Това са школата, където учат пътуващи ученици от съседни села и градове. Мярката ще обхване над 136 000 деца от първи до осми клас в над 700 школа. За първи път от тези средства ще се възползват и учениците в селището, където е средищното училище. Досега пари се отпускаха само за децата, които пътуват отдругаде. Естествено, целодневното обучение няма да бъде задължително, то ще зависи от волята на родителите, успокои Евтимова. Според проучване обаче това решение се подкрепя от повечето семейства.
Други 90 млн. лева от средствата ще отидат за ученически и студентски практики. Те ще обхванат предимно професионалните гимназии, училищата по изкуствата и висшите училища. Целта е тийнейджърите да усетят как се работи в реална среда, а не само да получават бележки, че са карали стаж, както често се случва. До края на 2014 година през подобни практики ще преминат над 50 000 ученици и 70 000 студенти.
10 млн. от евросредствата са предвидени за докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени. Цели 75 млн. пък са заделени за квалификация на учителите. За тази цел първоначално бяха предвидени 60 млн. лева, които ще отидат в три направления. Най-важното от тях е обучение на млади преподаватели до 29 години, за да могат те да бъдат задържани в класната стая, преди да са я заменили за по-добре платена работа.
Предвидено е общо 42 000 учители да се възползват от мярката. "Когато направихме анализ, установихме, че освен въпросните 60 млн. лева, ще са ни нужни средства и за заместващи учители. Защото квалификацията на някои от титулярите може да трае и година, ако придобиват нова професионална квалификационна степен", разказа Евтимова. Затова страната ни е внесла в Комитета за наблюдение искане за още 15 млн. лева за заместващи учители и предложението е подкрепено. Назначаването на заместници ще има и косвен ефект върху безработицата, тъй като ще повиши заетостта в училищната сфера.
Друга крупна сума, която Европа ни дава, цели да подкрепи извънкласните и извънучилищни форми на обучение. За това ще отидат 100 милиона лева. Това всъщност е единственият начин да осигурим извънкласната дейност, защото хазната не е в състояние да задели пари за подобна цел, обясниха от МОМН. А всъщност именно извънкласните форми са приоритетната мярка за пресичане на детската агресия и задържане на малчуганите в класната стая.
Средствата ще бъдат използвани в над 1100 училища и ще обхванат около 300 000 ученици. Сред тях няма да има средищни училища, за да не се получи двойно финансиране.
Схемата за извънучилищни и извънкласни форми, известна под наименованието "Да направим училището привлекателно за младите хора", съществуваше и досега, но от догодина се променя начинът, по който ще се усвояват тези средства. Досега това беше грантова схема, т.е. средствата отиваха само при бенефициенти, които представят проекти. И тъй като десетки училища нямат достатъчно активни директори, не успяваха да се преборят за гранта. Затова сега парите ще се разпределят от министерството като целеви средства към делегираните бюджети, за да може достъпът на децата до кръжоци и спортни занимания да не зависи от активността на директорите. Има предвидени и средства за кариерни центрове в училища и университети. 10 млн. лева ще отидат за изграждане на 28 кариерни центъра в средните школа, като за целта ще бъдат обучени 150 консултанти.
Идеята е децата отрано да се ориентират професионално и да знаят по какъв път ще поемат след завършването - ще учат ли в университет или ще усвояват занаят, още докато са в гимназията.
Напук на упреците, че няма пари за наука, непосредствено след Нова година предстои да стартира проект "Наука и бизнес" с бюджет 5 млн. лева. В него се предвиждат различни дейности за подобряване на връзката между науката и бизнеса.
Далеч по-хубавата новина е обаче, че извън тези средства ще стартира и швейцарска донорска програма за научни изследвания и стипендии за студенти и млади учени. Чрез нея ще се осигурят 2 млн. шв. франка за мобилност на студенти и млади учени. 4 млн. франка пък са предвидени за съвместни научни проекти между български и швейцарски научни организации и висши училища.
Освен всички посочени средства, още 3 млн. лева ще отидат за поддържане на рейтинговата система на университетите, а 1 млн. - за пилотен проект по създаване на национален инспекторат по образованието като напълно нов и независим орган за инспектиране. 3 млн. ще отидат и за създаване на рейтингова система в професионалните гимназии, подобна на тази в университетите. Тя няма да създава точно рейтинги, но ще мери качеството на подготовката и реализацията на абитуриентите.