След неколкогодишно мълчание Йълдъз Ибрахимова отново завладя сцената и публиката. Тя направи диска Back to my love с 14 от най-големите хитове на Дюк Елингтън, Ира и Джордж Гершуин, Дизи Гилеспи, Били Холидей и други. Издател е "Вирджиния рекърдс" с подкрепата на Jazz FM и TV7. На премиерата се събра политическият и арт елит. Джаз дивата посвети вечерта и албума на паметта на съпруга си, известния турски политик Али Динчер.

- Йълдъз, как решихте да направите този албум?

- Замислих го преди няколко години. Но нещата се стекоха непредвидимо. С болестта на Али се борихме почти 6 години, болницата ми беше станала втори дом. В Америка го лекуваха за рак на панкреаса, после го заразиха с хепатит, присадиха му черен дроб, но получи инфекция. В този период сведох концертите си до минимум, но все пак с "Вирджиния рекърдс" през 2003-а направихме детските песни, където пеят майка ми, дъщеря ми Суна и племенничката ми. Снимките са на брат ми, а спонсорството е на мъжа ми, получи се семеен албум. През 2006-а отбелязах 30 години на сцена. Али все ми казваше: "Ти си джаз певица, а нямаш нито един албум само с джаз". Като се замислих, с цялото това препускане през тия години правех все комбинации на балканска музика, цигански песни и класика с джаз. Сега изпълних желанието му.

- Сигурно трудно се преглъщат сълзите, докато пеете?

- Всички хитове в албума ми напомнят за миговете, преживени заедно. Но има една песен, на която така се разплаках на записите в студиото, че спряхме работата. Тя е I loves you Porgy от "Порги и Бес" на Гершуин. Не знам дали ще мога да я изпълня на концерт, но ще трябва да превъзмогна себе си.

- Всички, които ви познават, казват, че такава любов рядко се среща. Как започна вашата романтична връзка?

- Случайно. Имах концерти в Анкара и Истанбул, изпълнявах някои от любимите си джаз стандарти. Поканиха ме в предаване на националната телевизия и там го срещнах. Въобще не се интересувах дали е женен или не не съм го поглеждала с око, оценяващо го като бъдещ съпруг. Той ме покани в парламента на обяд, но водеше и известна журналистка, за да ме интервюира. Седях на една ръка разстояние срещу него и си помислих с какво ли се занимава съпругата му? Не предполагах, че след една година това ще бъда аз. Оказа се, че Али е изключително желан ерген. Живяхме заедно 14 години. Идваше на всичките ми концерти, седеше точно срещу мен на първия ред и много ме подкрепяше. Щастливка съм, че го е имало. Не всяка жена може да срещне човек като него. А той беше наистина голям.

- Всички казват, че беше и голям политик - промени ли се нещо в отношението към вас и ангажиментите ви след смъртта му?

- Али беше държавен министър на Турция, кмет на Анкара и пет мандата народен представител в турския Меджлис от Народнорепубликанската партия. Става кмет само на 32, най-младият в историята досега. Имаше много приятели, политици и те идват и сега на концертите ми, когато успеят. Дори имам още повече предложения за изяви и проекти, но много подбирам. Една от причините е, че искам да бъда максимално близко до дъщеря си Суна. Тя е на 13 и много силно усеща неговата липса. Той беше най-добрият й приятел - нещо, което не се измерва с нищо и рядко се съчетава. Али имаше феноменална памет, беше човечен. Минаха две години и половина, откакто го няма, и виждам колко го уважават хората - от градинаря до президента. Не всеки получава подобно признание. Сегашният кмет на Анкара направи огромен парк върху 50 000 декара на негово име. Там има огромна, 6-метрова статуя на Али Динчер в цял ръст и то точно в центъра на квартала, който той е построил като кмет. В него има абсолютно всичко, което човек би могъл да поиска - спортни площадки, фитнес, сладкарници, кафенета. Близо до училището на дъщеря ми, където живеем, има още един парк за него, и то с дръвчета, засадени от децата. Беше символично, защото са от фиданки, които те отгледаха сами от жълъди, събрани в парламента, когато ги беше поканил там. В Измир също има парк на Али.

- Защо обърнахте гръб на операта?

- Завърших оперно пеене в Консерваторията, но интересът ме отведе в друга посока. Още в музикалното училище през междучасията затваряхме нашата стая, слагахме пред вратата наблюдател и аз импровизирах - пеех джаз. В ония години някои учители не гледаха сериозно на тази музика. И щом ми даваха знак за опасност, веднага свивах към класиката. Музиката на Гершуин има особено място в кариерата ми, защото започнах с нея и почти всичко, на което съм намерила нотите, съм го учила. Обичам я, защото е писана с много любов и е свободна. Използвам за нея целия си диапазон. Бях определена от педагозите като колоратурен сопран за високи арии, а аз препускам през четири октави. Учителката ми по пеене Мара Славова ме окуражи. Веднъж я помолих да чуе ниските ми регистри и тя много се стресна. Какво да правим? За твоя глас няма партии! Пей си тогава джаза.

- Не обичате да се връщате към възродителния процес, но разсекретяването на досиетата хвърли ли нова светлина върху вашата лична история?

- Може да са разказвали за мен, а може и да не са - не знам. Има случаи, когато умишлено се прави зло, но когато човекът е под натиск и не му се дава алтернатива, как да се сърдиш? Системата беше толкова деспотична. Не съм злопаметна. Изживяхме го и само пожелавам да не се повтаря.

- Смяната на имената навреди ли ви?

- Беше ми много обидно. Все едно ти бъркат в сърцето и душата. Даваха в съвета някакви списъци и трябваше да избираш между Гъца, Гуца, Гица

Това Сузана го прокарах някак си, понеже ми харесваше, пък и съм артистка, но с фамилията се запънахме. Мислихме много с брат ми, отворихме телефонния указател и накрая стигнахме на буква "Ъ". Само с ер малък нямаше име и реших, че ще се казвам Ерова. Аз му виках "държавното име".

- Сигурно имате доста истории, когато са бъркали Сузана Ерова и Йълдъз Ибрахимова?

- Те звучат като анекдоти сега. С Джони Пенков, приятели сме от години, правим някакъв рекламен клип във фоайето на Народния театър. В паузата се запознавам с една от сценографките и си говорим нещо. За деня приключват снимките, на следващия ще продължим. Гледам сутринта Джони и тя пристигат заедно, смеят се, а аз питам какво се е случило толкова забавно. Оказва се, че на Джони му оставили бележка: "Докато те нямаше, се запознах със Сузана, (следват суперлативи), а пък твоята Йълдъз така и не дойде!"

- Приятелите как ви наричаха?

- Откровено казано от цялата тая безумна ситуация получих и нещо хубаво. Когато ми смениха името, много български интелектуалци ме подкрепиха силно. Спомням си, че същата вечер имаше прекрасен органов концерт в зала "България" и мои приятели музиканти ми се обадиха да ходим. Аз казвам: "Без мен! Не съм в състояние, ще си седя вкъщи!" А те настояха: "Точно заради това ще дойдеш, ние сме с теб, ще бъдем заедно!" Отидохме цяла група и режисьорът Георги Дюлгеров ми каза: "Йълдъз, искам да ти се извиня от името на всички интелектуалци за това, което направи правителството с вас. И жалко, че ние нямаме трибуна, на която да излезем и да се възпротивим открито!" Много се трогнах, а после на галоп завъртяхме такова турне в Русе с Петьо Парчето, че аз буквално разбрах какво е за мен свободата. В един момент имах по 40 концерта на година. Гастролирахме от Ереван до Мурманск. Беше ми много интересно, защото в паспорта ми пише Сузана Ерова, на афишите и в поканите - Йълдъз Ибрахимова. Слизаме в летището на Москва и руснаците питат: "Кое от двете?" Казах им да пишат и двете.

- Знаете ли, че у нас сега нонстоп вървят турски сериали?

- Въобще не гледам сериали а тук ме питат знам ли предварително какво ще стане на финала. В момента в Турция се въртят над 50. Това е голяма индустрия. Имам много приятели сред актьорите в тях. Моя много близка, Сумру Явруджук, прекрасна театрална актриса, изпълнява ролята на майката на момичето в "Брак с чужденец". И покрай тоя сериал си купи хубава къща край Босфора. Иначе заплатата от държавния театър в Истанбул едва й стига да си плати дълговете.

- Как е в Турция, успявате ли там да напълните залите с младежка публика?

- Преподавам в два университета в Анкара - "Башкент" и "Средноизточен технически" с консерватория, публиката ми е млада. Интересуват се от джаз. Ако видите операта в Анкара, ще се удивите колко е препълнена залата с млади хора. Играят се класически произведения и по-леки турски оперети. И не можете да намерите билети. Огромна държава, с огромна култура, за която се отделят много средства.